В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Мармарлия и Качица, летовище на В. Търновци

Из  Брой 26. Общински вестникъ „Велико-Търново“ от 1932г.
В околността на старопрестолния град Велико Търново се наброяват около триста вили, които тук се наричат колиби. Едни от тях са разкошни здания, които струват стотици хиляди левове, а други са по-обикновени къщи. От тези колиби само двадесетина се намират в Дервента, Ксилифор и Трошана. Множеството са в градските лозя, около Севлиевското и Шемшевското шосета. Те са разпръснати живописно в една широко отворена долина, покрита с най-разнообразни плодни дървета и цял ден обливана от слънчевата светлина. Лозята почват от самия край на града и на дължина заемат едно пространство около пет километра, а на ширина около три. Колибите в лозята можем да разделим на две главни групи, според чешмите, около които се намират: Мармарлия и Качица. Името Мармарлия, по всяка вероятност, иде от латинската дума marmor, което значи на български мрамор. Предполага се, че тази тъй стара чешма ще е съществувала още от римско време, зидана от мрамор. В околността на града, в границите на Арбанашкото землище, се намират други две чешми с латинско наименование: Голямото лако и Малкото лако (на латински lacus, което значи езеро). Тази есен чешмата бе поправена от общинското управление, като я иззида с цимент, поставиха се пет постава за добитъка, издигна се дълъг зид от двете ѝ страни, около нея се направи широка каменна настилка. Чрез един тунел около 30 метра водата ѝ се увеличи двойно. Изобщо, Мармарлия стана една от най-хубавите чешми в Търновски окръг. Името Качица по всяка вероятност, иде от думата каче. Понеже до скоро търновци ходеха за вода от нея с качета и бурета. Според преданието, около нея било заселено малко турско село. Първата група колиби наброява до 140 здания и се намира по тъй наречения Мармарлийски рид (или по турски Пишмана), в чийто дъно се намира едноименната чешма. По южните склонове на този рид преди много години се намирали няколко малки манастири — постници, чийто места днес населението на Чолакова махала нарича черковища.
Те се простират дори до Синия вир на р. Янтра. Втората група наброява приблизително пак толкова колиби около Качица и се намира на север от Посран-дол, едно от най-живописните места в нашето отечество, обаче с най-неживописното наименование. Тук преди години бившият цар, за когото може да се каже, че бе един от най-видните естетици в България, мислеше да си строи летен палат. Колкото лятно време в града е топло и задушно, толкоз въздухът в лозята е прохладен и слабо ветровит около пладне и съвършено тих сутрин и надвечер. С една дума, климатът е полубалкански и отговаря за нуждите на люде, които прекарали усилен умствен труд или са в почивка след тежко боледуване. Ето защо това място през последните години почна да се посещава от гости из Русе, Варна, Свищов и пр., гдето липсват тия здравословни условия. Особено ревностни посетители са ония търновци, които са се преселили в други градове и чиято любов към родния кът никога не е преставала да гори в техните гърди. Това е мястото, гдето в старо турско време се създали дивните народни песни за злополучния Хаджи Минчо, за хубавицата Малтичка, чиято народна песен споменува и Каревелов в едно от произведенията си. Песни, които са вече общонародни, дори нещо повече — те минават като такива и на сърбите, откраднали ги из македонския народен епох. Разказват, че песента „Хаджи Минчо от Търново“ като сръбска песен се предавала от Белградската радио-разпръскателна станция заедно с много други такива. Колкото се отнася до колибите на гореспоменатите две лица те са в най-близко съседство до чешмата Мармарлия. Днес тези места са едни от най-спокойните в нашето отечество, а двете болници, Руската и Бактериологичният институт, намиращи се в средата на лозята, повдигат още повече цената на това летовище. Тук медицинска помощ през всяко време може да се даде на нуждающите се. Как става продоволствуването на летовачите. Последните си доставят продукти много лесно: мляко носят съседите млекари — граждани, чиито крави са под най-строг санитарен надзор. Други причакват млекарките по пътищата от съседните села и купуват мляко от четири до пет лева литъра. По същия начин от минувачките жени купуват зеленчуци в голямо изобилие на съвсем ниска цена. Няма град в България гдето зеленчуците да се продават тъй евтино, както в Търново. Дини с колата се докарват до колибите и се разпределят по съседи: дини от пет до десет килограма миналата година се продаваха около два до три лева едната. Птиците тоже бяха евтини. Изобщо казано, изобилието тази година бе незапомнено. Колкото се отнася до хляба, още от тъмни зори хлебари с двуколки и товарни магарета обикалят колибите и огласяват лозята с виковете си. Бакалски продукти се доставят или от града, или от двата магазина, що са току до Руската болница. От плодовете миналата година бяха в изобилие гроздето, орехите и смокините. Ябълките, крушите, зарзалите, прасковите са по-слаби и обещават за догодина, понеже дават плод обикновено през година. Поради честите и слаби дъждове, които преваляваха миналата година, въздухът бе извънредно приятен, пепел от шосетата не се вдига, а зеленината бе все тъй свежа през цялото лято. Това са, тъй да се каже, добрите страни на лозята. Обаче, трябва да признаем, че липсват и много други условия, които биха повдигнали още повече местността. 
1. Липсва един удобен път за коли от Качица по дола към Мармарлия, бирената фабрика до Устието при Янтра, гдето биха могли да се уредят едни удобни речни бани, както в други градове. В този случай Мармарлийските колиби биха се сдобили с едно по-лесно съобщение. 
2. Би могло лете, само за три четири месеца, електрическото осветление да се продължи до Качица и Мармерлийския гребен. Предполага се, че мнозина стопани ще си отведат енергия до колибите, но с условие, да не им се вземат минималните такси за през зимните месеци. 
3. Излишната вода от Качица, Йонкината, Жабешката, (или както се казва още и Сладката) чешми, заедно с тези на Мармарлия, би могла да се улови в едно и с един мотор да се издигне до една цистерна до върха на Мармарлийския рид. В този случай далечните колиби биха се продоволствували по-лесно с вода, а излишната такава с тръби и посредством закона за скачените съдове, би могла да се изпрати до всички градски чешми. 
4. Притежателите на всички колиби в чертите на града плащат пълните общински такси за вода, смет и пр. Много уместно е тези пари да се обособят в отделен фонд за разхубавяване курортната част на града и околността. 
5. По възможност в най-скоро време каменната настилка на Мармарлия да се свърже с такава до най-близкия каменен път, който не е по-далеч от стотина метра. Каменоломната е на стотина крачки и би улеснила доставката на камъни. 
6. Да се направят редица фотографии на най-красивите места, вили, чешми и пр. от летовищната част на града и околността, които фотографии да се поместват последователно в общинския вестник „В.Търново“, както и в някои сериозни софийски ежедневници. Малки статии или обяснителни бележки при тях ще бъдат твърде уместни. Надаваме се, че ръководните фактори и съответните организации от града ще вземат под внимание настоящите мисли и ще направят това, което е по силите им. 
Ив. Йорданов 
Снимка из колекцията на Павел Енчев 
Грета Костова- Бабулкова 
Ако оценявате труда ми и желаете да направите дарение, благодаря Ви!
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар