Д-Р МАРИН РУСЕВ – СЪЗДАТЕЛ НА МЕДИЦИНСКИЯ ФАКУЛТЕТ

Създаването на първото висше учебно заведение в България след Освобождението се проточило десетина години. Както е известно, чрез дарението от 6 милиона лева на карловските братя Евлоги и Христо Георгиеви, на 1 октомври 1888г. била положена основата на Софийския университет. Евлоги Георгиев дарил и място за сградата на учебното заведение, а с усилията на наследника на братята – Ив. Ев. Гешов сумата била изразходвана по предназначение. Първоначално били открити само три факултета - историко-филологически, физико-математически и юридически. След цели 6 години - през 1894г. бил приет Закон за висшето образование. Наистина в чл. 2 на закона е споменато, че е възможно в университета да бъде открит медицински факултет, но не е строго фиксирано и клаузата остава като пожелание към министъра на народното просвещение. По това време този пост се заема от Константин Величков, високо ерудирана личност, член на Българското книжовно дружество, чиито интереси обаче гравитират към историята, политиката и правото… И днес буди сериозно недоумение проявената небрежност към отделяне на обучението по медицина и игнорирането на един тъй важен дял на науката. Ще трябва да минат близо три десетилетия, докато този съществен пропуск бъде коригиран с усилията на неколцина учени, радетели на медицината. Четвъртият факултет в Софийски университет - Медицинският, е открит в смутната 1917г. След още четири години е попълнена друга важна празнина: през 1921г. е основан Агрономическият факултет.

Сред деятелите за обособяване на медицината в самостоятелна научна структура особено се откроява фигурата на д-р Марин Русев, посветил целия си активен живот, време и енергия за организирането на Медицинския факултет в София и на борбата за ограничаване на туберкулозата в страната. Последното дело той превръща в своя лична мисия, дълг и постижение, заслужаващо признателността на поколенията. До голяма степен д-р Марин Русев повтаря примера на д-р И. Селимински и на други дейци за модернизиране на медицината. Той също не се занимава единствено с практикуване на лекарската си професия, а и с множество нововъведения. Така например, за пръв път у нас развива темата за балнеологията и опитва да открои ролята ѝ при леченията и като превенция за редица заболявания. Енциклопедичен ум, богата ерудиция, труд и постоянство характеризират тази видна личност, оставила траен отпечатък както с лекарската си практика, с административната си дейност, но и с множество публикации и научни разработки в най-различни клонове на медицината. Със своята човечност, новаторско мислене и радикализъм, той се превръща в едно от най-авторитетните имена в страната. По-долу прилагам някои кратки биографични бележки за него.

Марин Русев е роден на 18 февруари 1864 г. във Велико Търново. Син е на многобройно, сплотено, но незаможно семейство. По време на руско-турската война завършва ІІ клас на Търновската мъжка гимназия, а само три години след това започва работа и става помощник в аптеката на Юрдан Пенчев. Скромност, трудолюбие и стремеж за изява го характеризират още в този ранен период. Тласкан от желание за по-добра подготовка той постъпва като стипендиант във Варненската мъжка гимназия и през 1885г. я завършва. Но и това не го удовлетворява и през 1890г. успява да постъпи като държавен стипендиант в Женевския университет. Тук следва медицина - дисциплината, която го вълнува през целия му активен живот и ще стане негова страст и спътница. През 1890г. завършва курса с отличие. Докато е студент той не остава пасивен към обществените събития, а участва като доброволец в Сръбско-българската война. След завръщането си в България, Марин Русев издържа колоквиум и на 2 юни 1890г. - денят, на който се чества паметта на загиналите за свободата на отечеството и Ботевата чета, се отдава на лекарска практика и обществена дейност. Цели 44 години от живота си ще им посвети той с плам, безкористност и всеотдайност. Всъщност, няма отрасъл в санитарното дело в България, в който Марин Русев да не е взел участие. Започнал първоначално работа като лекар в родното Търново, той се изкачва с лекота до най-високите професионални върхове. Известно време е управител на Софийския оспен институт (за борба с едрата шарка), просектор в Александровската болница, после става окръжен лекар на София. В периода 1890-1894г. става поддиректор на Гражданската санитарна дирекция и член-секретар на основния организационен медицински орган - Върховния медицински съвет. През 1903-1908 и 1912-1918г. оглавява Санитарната дирекция. Високият му професионализъм определя и друго важно назначение, направено при това при военни условия - през Първата световна война той става за началник на военно-санитарна част с чин генерал-майор. Тези функции свидетелстват за авторитета на д-р Марин Русев, но и за способността му да организира и управлява поверените му ключови институции. Любопитен факт, например е, че през Първата световна война 78,8 % от болните и ранените са излекувани, а заразните болести във войската са силно ограничени, за което несъмнен принос имала и ръководената от него военномедицинска служба. Дееспособен и трудолюбив до изнемога, той полага невероятни усилия за изработка на нормативната уредба, необходима за регламентиране на здравеопазването в страната. С тази си дейност, косвено подпомага и реализацията на така мечтания Медицински факултет. През 1903г. д-р Марин Русев съставя и прокарва приемането на изключително демократичния за времето си Закон за опазване на общественото здраве. Чрез него за първи път е изградена ясна структура и е регламентирана работата на лечебните заведения, защитен е демократичния им характер и достъпност. Акцентирало се на профилактиката, като се предвиждали дори санкции при евентуалното ѝ игнориране. Законът предлага освобождаване на бедните слоеве от населението от заплащане на здравното обслужване. Предвиждало се лечението на някои заразни болести също да бъде безплатно, направени били първите стъпки за освобождаване на категории служители от платени медицинските грижи. Регламентирала се и дейността на частните лечебни заведения. Въпреки сериозната си научна ангажираност, д-р Марин Русев не страни и от обществена деятелност, като оглавява едно от теченията на Българския лекарски съюз (т.нар. русевисти) и с авторитета си успява да наложи вижданията си за реформи в здравеопазването. Дълго време той пледира за по-бързи темпове на организиране на медицинското дело в страната. Негов основен принос обаче, оставил трайна диря и достоен за почитта на поколенията, са усилията му в борбата срещу най-големия бич на епохата - туберкулозата. Д-р Марин Русев е сред съучредителите на Дружеството за борба против туберкулозата, мисия на живота му, на която се посвещава всецяло. За да бъде правилно оценен приносът на д-р Марин Русев е необходимо да се представи, макар и не твърде пространно същността и обхвата на туберкулозната епидемия в следосвобожденския период. Без да е преувеличено, може да се каже, че тя се превръща в една от най-страшните болести. Все още битува погрешния възглед, че тя поразява предимно нездравословно и бедно живеещите кръгове на населението, базиращ се на представите, около обичаното, но недоразбрано творчество на Христо Смирненски. Симптоматичен е създаденият от него образ на „Жълтата гостенка”, покосила и самият поет. Всъщност, оказва се, че туберкулозата е засягала и заможните, и по-бедните слоеве в страната. Любопитно е при това, че състоянието е идентично не само в България, но и в Русия. Тук, цели кръгове – из средите на писатели, творци, като например съпругът на поетесата Марина Цветаева - Сергей Ефрон, както и брат му, стават жертви на туберкулоза, превърнала се в нещо като фамилна орис и проклятие. Болестта успява да се прокрадне и в домовете на най-аристократични фамилии. Аналогично, уви, е положението и в малка България – характерен пример в това отношение е фактът, че дори дъщерята на първия български министър-председател - Тодор Бурмов, Анна Любица умира от туберкулоза. Особено симптоматичен пример за обхвата на болестта представлява постъпката на семейството на Иван и Александра Георгиеви х. Ласкови от Банско. Фамилията била заможна и търгувала през 70-те. т. на ХІХ в. с пазарите на Европейска Турция и дори с Виена. След руско-турската война от 1877-1878г. семейството се премества да живее в столицата. Постепенно Иван х. Ласков се стабилизира, замогва се и добива авторитет сред софийските търговци. В личния живот на съпрузите обаче бедите следват една след друга – трима техни синове умират от туберкулоза. Те надмогват скръбта си и дават 10 хил. лева на ІІІ софийска прогимназия „Граф П. Н. Игнатиев” за създаване на фонд в памет на покойните им деца. От него искат да се издържат бедни ученици от прогимназиите. На 3 март 1921г. учителският съвет приема дарението и образува фонда, направени са и портрети на дарителите, изложени на видно място в сградата. Д-р Марин Русев развива активна дейност и полага основите и на балнеологията като дисциплина и пръв обръща внимание на ролята на водните процедури и възможността чрез тях да се въздейства върху общия статус на пациента, както и те да бъдат използвани като превенция на редица заболявания. Самият той изследва въпроса, пише множество публикации за ролята на балнеологията. Изследва детайлно минералните извори и бани в Банкя, Хисаря, Сулудервент (старото име на Момин проход), Наречен и Карловските минерални бани. По негова инициатива са създадени и санаториумите за гръдоболни в Искрец и Троян, както и морските санаториуми във Варна и Бургас. Най-много усилия и енергия обаче, той влага за основаване и ръководство на Дружеството за борба с туберкулозата. Въпреки огромната си натовареност и съвместяването на множество длъжности и постове, д-р Марин Русев не прекъсва и преподавателската си, при това напълно безкористна дейност и с радост предава опита и знанията си на младите си съграждани. Дълго време той е безплатен лектор в Стопанското училище. С тези си приноси с основание се нарежда до плеядата видни учени-медици и енциклопедисти от времето на възраждането като П. Берон и д-р Иван Селимински и достойно продължава и доразвива заветите на най-светлите български научни умове. Не може да не се спомене и ролята на д-р Марин Русев като един от създателите на Медицинския факултет в страната. Както вече отбелязах, по ред причини това събитие се забавя доста време след Освобождението. Явно е била нужна магнетична, самоотвержена личност, която като двигател да изведе делото до успешния му и тъй общополезен край. Идеята на М. Русев за създаване на факултета датира още от 1895г. Оглавявайки Гражданската санитарна дирекция, той осъзнава недостига на добре подготвени медицински кадри в България. В статия, публикувана в „Медицински сборник” от с.г. развива мисълта, че трябва да се свика лекарски събор и да се потърси разрешаване на този важен проблем. И в следващите години М. Русев пропагандира неуморно нуждата от висше медицинско училище и подпомага специализацията на много млади лекари в чужбина. През 1903-1908г. четиридесет български лекари заминават за 2-3 години на специализация в най-добрите чуждестранни клиники и институти, с което се подготвят бъдещи преподавателски кадри. Д-р Марин Русев действа активно и в други направления - за създаване на нови болнични отделения и институти. Така, биват разширени помещенията и службата при Александровска болница, Майчин дом, Химическия и Бактериологическия институт. Отново по негова инициатива през 1905г. към Дирекцията за опазване на обществено здраве е открита медицинска библиотека, а през следващата 1906г. - медицински музей, които да послужат за основа на бъдещия факултет. След тези и други подготвителни работи, по предложение на д-р М. Русев, Върховният медицински съвет (ВМС) възлага на д-р Тантилов да проучи въпроса за откриване на медицински факултет. През септември с. г. М. Русев изложил пред колегите си всичко, направено досега по въпроса и се решава да се предприемат бързи мерки за откриване на факултета към СУ. Уви, решението ще се забави още няколко години, поради включването на България в Първата световна война. Чак през лятото на 1917г. идеята отново е поставена на дневен ред. Отчитайки приноса и организационния талант на д-р Марин Русев, през август 1917г. ВМС му възлага да състави проект за Допълнение към закона за народното просвещение за отваряне на медицински факултет. Д-р М. Русев изготвя проекта само за 15 дни, той е обсъждан и се решава откриването да стане същата година. За жалост в този важен момент се проявява една типична българска черта – опитите да се търсят политически дивиденти в чисто административен въпрос. Противниците на бързото откриване на факултета – основно в лицето на д-р П. Ораховац и д-р Богомил Берон – представители на крилото на демократическата партия, изразяват известни резерви. Тяхното предложение е да се изчака по-благоприятен момент. Дали зад това всъщност не се крият политически игри? В крайна сметка здравият разум надделява и се решава факултетът да се открие, въпреки наистина сложната обществено-политическа ситуация в страната. Решението е отразено в брой 266 на Държавен вестник от 29 ноември 1917г. На няколко последователни заседания се обсъждат конкретните стъпки за създаване на новата структура. И сега д-р Марин Русев има лидерска роля, фино, без самоизтъкване той осмисля най-рационалните мерки за поставяне на Медицинския факултет на стабилна юридическа и организационна основа. Допитва се до мненията на най-големите светила – проф. Й. Фаденхехт, както и до вече действащите декани в СУ, като някои видни софийски професори по ботаника и физика. Самият той участва в серия дебати, срещи, изнася речи за ролята на лекарите в обществото, особено след загубите вследствие трите войни, когато голяма част от лекарите също стават жертви и се очертава огромната нужда от добре подготвени нови млади специалисти. Дълго време се спори дали факултета да е част или да е отделно звено от СУ. Ректорът проф. Георгов предлага първоначално той да е отделен, а след като се сдобие с нужната база, ръководители и звена, да се присъедини към Университета. В този критичен за делото момент за сетен път се проявява далновидността на д-р Марин Русев. Той застъпва тезата, че факултетът трябва още от самото начало да е интегрална част от университета. Изтъква, че по този начин пропуските в структурата му ще се коригират по-бързо и ще се уеднакви нивото с тези на останалите университетски звена. Именно така биха се използвали най-пълноценно постиженията на останалите факултети и биха се избегнали началните грешки. Мнението му се възприема от научната общественост и това слага край на изпълнения със спорове и перипетии етап – сега вече Медицинският факултет към СУ е реалност.

На 29 ноември 1917г. са създадени и финансовите параметри на начинанието - бюджетопроектът за медицинския факултет е изработен от един от най-близките и верни сътрудници на д-р М. Русев – д-р Киркович. Той възлизал на 868,000 лева за 1918г. и включвал сумите за преподаватели, персонал, наем на помещения, обзавеждане на институтите. Още на следващия ден - 30 ноември 1917г. д-р Киркович представя и подробна програма за преподаване по години, дни и часове, избрана е комисия от 8 лекари, която да препоръчва бъдещите професори.

След този избор, д-р М. Русев заявил, че счита мисията си по откриване на медицинския факултет за завършена и изразил възторга си, че дори трите войни, в който България участвала, не попречили на това важно и обществено отговорно дело. И наистина, сякаш нямало сила, която да възпре неговата и на сподвижниците му мечта. През 1930г. за приноса си по създаване на медицинския факултет д-р Марин Русев е удостоен с титлата „почетен доктор на Софийския университет”. Автор е на 11 книги с медицинско съдържание. Участвува в редактирането на сп. „Медицински сборник“ (1896—1899). Една част от неговите трудове са за българските курорти. Книгите му са: Хисар, 1930; Банкя, 1931; Момин проход, 1932; Нареченските бани, 1932; Вършец, 1938. в съавторство със Золотович написва — Исторически преглед на медицинските части в България.
Учредена стипендия за студент по медицина на името на „Д-р Марин Русев”. Д-р Марин Русев умира на 13 януари 1935г.

Мария УЗУНОВА http://knigi-news.com Фонд„Д-Р МАРИН РУСЕВ“

Прочетете още: Реферат от Д-р М. Русев- лекар на Н.В.Ц

Снимките са предоставени от г-жа Евгения Гунчева

Образът на д-р Марин Русев оживява посредством анимация посредством Deep Nostalgia на MyHeritage

   
 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ