За името на Търново- Т. Янков

 Относно името на В. Търново, Звезделин Цонев помества изследванията си на тая почва в монографията: Името на гр. В. Търново, от която заемам някои данни за по-подробно осветление на писаното по този въпрос на съответно място.
В свърлигските откъслеци, като се говори за цар Ивайло Бърдоквата (1277-79), който бил залисан с войната с татарите (1279), византийците обсадили Търново. В ръкописа градът се споменува с името Трънов: Теги стояху гърци подъ градомъ Тръновом. Визанийският писател Акрополит разказва, че когато цар Михаил Асен бил убит от братовчеда си Калимана II, маджарският крал Стефан Урош, за да спаси дъщеря си, женена за убития цар, се упътил за Търново и нарича последния Тринавон. — Друг визан. писател Пахимер, като говори за отношенията на цар Константина Тиха и Мицо, нарича Търново — Терновон, както го нарича и Никифор Григор. А Август Хайзинберг казва, че Триновос и Етриновос  у Акрополита е един и същи град — Търново, българската столица.
В един гръцки ръкописен кодекс от началото: на XV в. Търново е записано Тринавон. — Летописецът Никон (Никон, IV. 252) отбелязва града с името Тернов. — В едно ръкописно евангелие от 1273 год., което се намира в Загребската академия, се казва, че в Цариград Трънов. — В една грамота на маджарския крал Бела II от 1269 г. гр. Търново е означен Tirnow Bulgros; а в един документ от 1336 г. е казано — по повод изпращането от Андрея VI едно посланичество до Иван Александра — ad imperatorem Bulgrie de Treno (Търново).
В ръкописния сборник Лествица, писан през 1364 г„ за който стана по-горе дума и който се намира в Рилския манастир, Търново се отбелязва Тръновъ. Със същото име градът е отбелязан по един повод и от царигр. гръцки патриарх Калист, —В една грамота от 1372 г. на Владислава, трансилвански войвода, бан на Северин и княз на Фогараш, българската столица е означена Tirna in Bulgaria.
В един документ — по повод пренасянето мощите на Св. Ив. Рилски от Средец (София) в Търново — се казва, че били пренесени в града Трапезонт* (Трапезеца — когато градът се е ограничавал само с тая местност). — В житието на Св. Петка се казва, че мощите на светицата били пренесени от Епиват в славний град Тринов. В друг документ от 1483 г. Търново се именува Търнов — В житието от 1250 г. на Св. Сава, пръв сръбски архиепископ, който е починал в Търново, като се казва, че е погребан в „Св. 40 мъченици“, отбелязва се, че тя се намира при р. Янтра, в новия град Търново.
В грамотата, дадена от цар Ив. Асен II на търговците от Дубровник, градът е означен с името Търнова. — В историята на Ив. Раич (1823) Търново е записано Тернов. — В книгата на Don Mavro Orbini, abbate melitense (1601) на стр. 398 се чете: Tarnovo citta del monte Emo molto forte — Търново, крепост на планината Хемус, силно укрепен.

Напредък в учебното дело- Т. Янков

 След учредяването иа Екзархията, когато църковната борба се завършва и когато няма вече фанариотски владици, които да пречат в развитието на младежта в български дух, както навсякъде, тъй и в Търново, учебното дело тръгва успешно напред. Направеното от Н. Михайловски в тая област бива продължено от Тодор Шишкова. В качеството си на главен учител, последният създава в 1874 г. „Правилник или законник върху длъжностите на учителите", който изпраща на общината „да го одобри и потвърди от своя страна, като го подпечати с общинския печат“. Писмото му завършва още и със следната бележка от домакински характер: „Нека общината бъде известена, че дължи 23 гроша за черчевета и джамове на програмата и законника, които държим окачени на стената в учителската стая на главното училище“.
В грижите си за преуспяването на учебното дело, общината предписва (12. ХII. 1874 г.) на глав. учител Т. Шишков, съгласно параграфите 4, 5 и 6 от „Училищния устав“, учителите и учителките да му представляват всеки месец рапорти за успеха, поведението и отсътствията на учениците, които пък, той да изпраща ней, завършвайки писмото си със следната бележка: „А за да не се случват при това такива многобройни отсътствия на учениците каквито забележихме в представените ви каталози: призовававаме ви Господине учителю и вас и всичките Г. Г. учители и учителки: да изискват от сега нататък писмени доказателства от родителите на учениците за причините на отсътствието им, които и в оригинал да представите накрая на всеки месец чрез общия си рапорт в Градската община“.
За да снабдява главното училище с добри преподавателски сили, учил. настоятелство се е отнасяло до видни навремето общественици, с молба да му препоръчват такива. То се е отнесло, още през 1867 г. и до Иоаким Груева в Пловдив, който отговаря, че ще се постарае „да препоръча някой способен като за в Търново“. Учителите били условвани всяка година, като се е сключвало между тях и учил. настоятелство договор, наричан: „Писмо условно“ или „Контракт“. В договора се предвиждало: длъжностите на учителите, предметите, които е трябвало да преподават, и заплатите им. В „Писмо условно“ от 26 октомврий 1867 г. учителят Георги Коджов е условен за учител в училището при църквата „Св. Богородица“ със заплата 4000 гроша. Понеже той е учителствувал непрестанно все в Търново, това условно писмо се е преповтаряло всяка година. В по-раншните години, когато учителки по-рядко са се намервали, в девическите училища са били назначавани и свещеници. Поп Димитър е бил назначен в 1863 г. със следния договор: „Ний долоподписаний епитропи на градските училища согласихме попа Димитра да учи момичетата в Девическото училище на святаго Константина от днес до 1864 лето сиреч до другия Герьовден за 3500 гроша ..." Подписали: „Христу х. Славчувъ, Стефан Из. Куюмжов“ и др.
Ето и договора, сключен с Н. Михайловски:
„Ний долоподписаните граждани Търновски условихми са с Г-на Н. Михайловски за да бъде (той) главен учител и управител на градските учебни заведения в продължение на една година от днес, долоподписаното число напред с годишна заплата за гроша единайсет хил. № 11,000 от бешлик пет № 5 гроша от които обязовами са да му предплащами за всяко тримесячие съразмерната част, и за опазване на съгласите ни подписвами са своеръчно“.
Търново 26, октомврия 1863.
Р. П. Маждраков“
(Другите подписи нечетливи)
Изпитите или „испитанията“ в училищата бяха публични и тържествени. Освен учил. настоятели, общината назначаваше за изпитатели и видни някои граждани, както се вижда от долоизложеното писмо.
„Търново, 10 юни 1874 г.
Господину Георию Смилову, х. Пандели Кисимов, Димитру Павлов, Д-ру Стати Ннтоновъ.
Господине!
Според общото решение на Градската община ви се назначихте помощник на испитанията за взаимните училища девически и за момчета. Съобразно с това долоподписаните ви призовават с туй решение на Градската община и на 24 текущаго месеца да са намерите в казаните училища и да си изпълните длъжността за която са избрахте:
Приемете уверението на нашето към вас уважение“

Една разпоредба по училищата
Интересна е и следната разпоредба от „Общината Търновска“ до „Благочестивии граждане“. Тя започва тъй: „След изпитанията, Господа, настана обикновенната едномесечна ваканция сиреч распус както на учениците, тъй и на учителите ... и на идущиий августа ще се отворят пак училищата ..." И като се решило, всеки ученик да занесе на учителя „белег (пусула) от школския касиерин, за да се запише в училищний каталог и занапред за ученик редовен“, препоръчва всеки баща да плати и вземе „пусула, за да признае учителя детето му за ученик“. По-нататък се порицават ония бащи, които рано изваждали децата си от училището. „Секий баща да се труди да изнамерва средствата си да може да издържа детето си до време в училището“. И по-долу следва; „Понеже вий можете сега сам да цените добрините на училищата от които се очаква бъдещността на нашето потомство в славните дни на негово императорско величество ученолюбивия наш цар и господар Султана, когото всевишний да поживи дълголетно и укрепява Държавата му непобедима“
„Да се прочете в 5-тех градски църкви.
Търново, 18 юлия 1871 г.
Община Търновска“