След учредяването иа Екзархията, когато църковната борба се завършва и когато няма вече фанариотски владици, които да пречат в развитието на младежта в български дух, както навсякъде, тъй и в Търново, учебното дело тръгва успешно напред. Направеното от Н. Михайловски в тая област бива продължено от Тодор Шишкова. В качеството си на главен учител, последният създава в 1874 г. „Правилник или законник върху длъжностите на учителите", който изпраща на общината „да го одобри и потвърди от своя страна, като го подпечати с общинския печат“. Писмото му завършва още и със следната бележка от домакински характер: „Нека общината бъде известена, че дължи 23 гроша за черчевета и джамове на програмата и законника, които държим окачени на стената в учителската стая на главното училище“.
В грижите си за преуспяването на учебното дело, общината предписва (12. ХII. 1874 г.) на глав. учител Т. Шишков, съгласно параграфите 4, 5 и 6 от „Училищния устав“, учителите и учителките да му представляват всеки месец рапорти за успеха, поведението и отсътствията на учениците, които пък, той да изпраща ней, завършвайки писмото си със следната бележка: „А за да не се случват при това такива многобройни отсътствия на учениците каквито забележихме в представените ви каталози: призовававаме ви Господине учителю и вас и всичките Г. Г. учители и учителки: да изискват от сега нататък писмени доказателства от родителите на учениците за причините на отсътствието им, които и в оригинал да представите накрая на всеки месец чрез общия си рапорт в Градската община“.
За да снабдява главното училище с добри преподавателски сили, учил. настоятелство се е отнасяло до видни навремето общественици, с молба да му препоръчват такива. То се е отнесло, още през 1867 г. и до Иоаким Груева в Пловдив, който отговаря, че ще се постарае „да препоръча някой способен като за в Търново“. Учителите били условвани всяка година, като се е сключвало между тях и учил. настоятелство договор, наричан: „Писмо условно“ или „Контракт“. В договора се предвиждало: длъжностите на учителите, предметите, които е трябвало да преподават, и заплатите им. В „Писмо условно“ от 26 октомврий 1867 г. учителят Георги Коджов е условен за учител в училището при църквата „Св. Богородица“ със заплата 4000 гроша. Понеже той е учителствувал непрестанно все в Търново, това условно писмо се е преповтаряло всяка година. В по-раншните години, когато учителки по-рядко са се намервали, в девическите училища са били назначавани и свещеници. Поп Димитър е бил назначен в 1863 г. със следния договор: „Ний долоподписаний епитропи на градските училища согласихме попа Димитра да учи момичетата в Девическото училище на святаго Константина от днес до 1864 лето сиреч до другия Герьовден за 3500 гроша ..." Подписали: „Христу х. Славчувъ, Стефан Из. Куюмжов“ и др.
Ето и договора, сключен с Н. Михайловски:
„Ний долоподписаните граждани Търновски условихми са с Г-на Н. Михайловски за да бъде (той) главен учител и управител на градските учебни заведения в продължение на една година от днес, долоподписаното число напред с годишна заплата за гроша единайсет хил. № 11,000 от бешлик пет № 5 гроша от които обязовами са да му предплащами за всяко тримесячие съразмерната част, и за опазване на съгласите ни подписвами са своеръчно“.
Търново 26, октомврия 1863.
Р. П. Маждраков“
(Другите подписи нечетливи)
Изпитите или „испитанията“ в училищата бяха публични и тържествени. Освен учил. настоятели, общината назначаваше за изпитатели и видни някои граждани, както се вижда от долоизложеното писмо.
„Търново, 10 юни 1874 г.
Господину Георию Смилову, х. Пандели Кисимов, Димитру Павлов, Д-ру Стати Ннтоновъ.
Господине!
Според общото решение на Градската община ви се назначихте помощник на испитанията за взаимните училища девически и за момчета. Съобразно с това долоподписаните ви призовават с туй решение на Градската община и на 24 текущаго месеца да са намерите в казаните училища и да си изпълните длъжността за която са избрахте:
Приемете уверението на нашето към вас уважение“
Една разпоредба по училищата
Интересна е и следната разпоредба от „Общината Търновска“ до „Благочестивии граждане“. Тя започва тъй: „След изпитанията, Господа, настана обикновенната едномесечна ваканция сиреч распус както на учениците, тъй и на учителите ... и на идущиий августа ще се отворят пак училищата ..." И като се решило, всеки ученик да занесе на учителя „белег (пусула) от школския касиерин, за да се запише в училищний каталог и занапред за ученик редовен“, препоръчва всеки баща да плати и вземе „пусула, за да признае учителя детето му за ученик“. По-нататък се порицават ония бащи, които рано изваждали децата си от училището. „Секий баща да се труди да изнамерва средствата си да може да издържа детето си до време в училището“. И по-долу следва; „Понеже вий можете сега сам да цените добрините на училищата от които се очаква бъдещността на нашето потомство в славните дни на негово императорско величество ученолюбивия наш цар и господар Султана, когото всевишний да поживи дълголетно и укрепява Държавата му непобедима“
„Да се прочете в 5-тех градски църкви.
Търново, 18 юлия 1871 г.
Община Търновска“
Няма коментари:
Публикуване на коментар