Относно името на В. Търново, Звезделин Цонев помества изследванията си на тая почва в монографията: Името на гр. В. Търново, от която заемам някои данни за по-подробно осветление на писаното по този въпрос на съответно място.
В свърлигските откъслеци, като се говори за цар Ивайло Бърдоквата (1277-79), който бил залисан с войната с татарите (1279), византийците обсадили Търново. В ръкописа градът се споменува с името Трънов: Теги стояху гърци подъ градомъ Тръновом. Визанийският писател Акрополит разказва, че когато цар Михаил Асен бил убит от братовчеда си Калимана II, маджарският крал Стефан Урош, за да спаси дъщеря си, женена за убития цар, се упътил за Търново и нарича последния Тринавон. — Друг визан. писател Пахимер, като говори за отношенията на цар Константина Тиха и Мицо, нарича Търново — Терновон, както го нарича и Никифор Григор. А Август Хайзинберг казва, че Триновос и Етриновос у Акрополита е един и същи град — Търново, българската столица.
В един гръцки ръкописен кодекс от началото: на XV в. Търново е записано Тринавон. — Летописецът Никон (Никон, IV. 252) отбелязва града с името Тернов. — В едно ръкописно евангелие от 1273 год., което се намира в Загребската академия, се казва, че в Цариград Трънов. — В една грамота на маджарския крал Бела II от 1269 г. гр. Търново е означен Tirnow Bulgros; а в един документ от 1336 г. е казано — по повод изпращането от Андрея VI едно посланичество до Иван Александра — ad imperatorem Bulgrie de Treno (Търново).
В ръкописния сборник Лествица, писан през 1364 г„ за който стана по-горе дума и който се намира в Рилския манастир, Търново се отбелязва Тръновъ. Със същото име градът е отбелязан по един повод и от царигр. гръцки патриарх Калист, —В една грамота от 1372 г. на Владислава, трансилвански войвода, бан на Северин и княз на Фогараш, българската столица е означена Tirna in Bulgaria.
В един документ — по повод пренасянето мощите на Св. Ив. Рилски от Средец (София) в Търново — се казва, че били пренесени в града Трапезонт* (Трапезеца — когато градът се е ограничавал само с тая местност). — В житието на Св. Петка се казва, че мощите на светицата били пренесени от Епиват в славний град Тринов. В друг документ от 1483 г. Търново се именува Търнов — В житието от 1250 г. на Св. Сава, пръв сръбски архиепископ, който е починал в Търново, като се казва, че е погребан в „Св. 40 мъченици“, отбелязва се, че тя се намира при р. Янтра, в новия град Търново.
В грамотата, дадена от цар Ив. Асен II на търговците от Дубровник, градът е означен с името Търнова. — В историята на Ив. Раич (1823) Търново е записано Тернов. — В книгата на Don Mavro Orbini, abbate melitense (1601) на стр. 398 се чете: Tarnovo citta del monte Emo molto forte — Търново, крепост на планината Хемус, силно укрепен.
В свърлигските откъслеци, като се говори за цар Ивайло Бърдоквата (1277-79), който бил залисан с войната с татарите (1279), византийците обсадили Търново. В ръкописа градът се споменува с името Трънов: Теги стояху гърци подъ градомъ Тръновом. Визанийският писател Акрополит разказва, че когато цар Михаил Асен бил убит от братовчеда си Калимана II, маджарският крал Стефан Урош, за да спаси дъщеря си, женена за убития цар, се упътил за Търново и нарича последния Тринавон. — Друг визан. писател Пахимер, като говори за отношенията на цар Константина Тиха и Мицо, нарича Търново — Терновон, както го нарича и Никифор Григор. А Август Хайзинберг казва, че Триновос и Етриновос у Акрополита е един и същи град — Търново, българската столица.
В един гръцки ръкописен кодекс от началото: на XV в. Търново е записано Тринавон. — Летописецът Никон (Никон, IV. 252) отбелязва града с името Тернов. — В едно ръкописно евангелие от 1273 год., което се намира в Загребската академия, се казва, че в Цариград Трънов. — В една грамота на маджарския крал Бела II от 1269 г. гр. Търново е означен Tirnow Bulgros; а в един документ от 1336 г. е казано — по повод изпращането от Андрея VI едно посланичество до Иван Александра — ad imperatorem Bulgrie de Treno (Търново).
В ръкописния сборник Лествица, писан през 1364 г„ за който стана по-горе дума и който се намира в Рилския манастир, Търново се отбелязва Тръновъ. Със същото име градът е отбелязан по един повод и от царигр. гръцки патриарх Калист, —В една грамота от 1372 г. на Владислава, трансилвански войвода, бан на Северин и княз на Фогараш, българската столица е означена Tirna in Bulgaria.
В един документ — по повод пренасянето мощите на Св. Ив. Рилски от Средец (София) в Търново — се казва, че били пренесени в града Трапезонт* (Трапезеца — когато градът се е ограничавал само с тая местност). — В житието на Св. Петка се казва, че мощите на светицата били пренесени от Епиват в славний град Тринов. В друг документ от 1483 г. Търново се именува Търнов — В житието от 1250 г. на Св. Сава, пръв сръбски архиепископ, който е починал в Търново, като се казва, че е погребан в „Св. 40 мъченици“, отбелязва се, че тя се намира при р. Янтра, в новия град Търново.
В грамотата, дадена от цар Ив. Асен II на търговците от Дубровник, градът е означен с името Търнова. — В историята на Ив. Раич (1823) Търново е записано Тернов. — В книгата на Don Mavro Orbini, abbate melitense (1601) на стр. 398 се чете: Tarnovo citta del monte Emo molto forte — Търново, крепост на планината Хемус, силно укрепен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар