Първата възможност в Търново за откриване на музейни сбирка, в която да се съхранят историческите паметници се създава едва след основаването на читалище „Надежда“ в 1869 година. Вниманието на група читалищни дейци се насочило към изследване и запазване на историческите ценности. Техният подчертан интерес към героичното минало на Търново ги подтикнал и към създаване на музейна сбирка. По предложение на тези родолюбци в заседанието на читалищното ръководство от 2 януари 1871 година било решено при читалището да се уреди музей. Предложението на читалищните членове е записано в протокола със следните думи:... „да се грижат за събиране на древности, тъй-щото да може да се състави един музей малък при читалището.“
В следващите протоколи на читалище „Надежда“ обаче липсват сведения за дейността на музея и за съжаление не знаем нищо повече за тази интересна инициатива на читалищните членове. Както е известно, наскоро след това читалището било затворено от турските власти и то преустановило своето съществуване. Вероятно членовете на читалището са се отзовали на поканата на тогавашния председател Т. Н. Шишков и са организирали събирането на музейни ценности, съдбата на които остава неизвестна.
Пламенната любов на търновци към миналото на своя град ги подтикнала още веднага след Освобождението да поставят отново въпроса за проучване и събиране на археологически паметници. Първата мисъл да се основе Археологическо дружество в Търново се породила най-напред у Марин Дринов и Васил Друмев. В своята история на Археологическото дружество в Търново Моско Москов пише: "... те решили да направят от Търново място, гдето да се събират всички старини, запазени от разрушение и по такъв начин старата столица, сама най-скъпа и най-интересна старина, да стане средище, център на археологическата наука.“
От публикуваното неотдавна неизвестно досега писмо на видния търновски гражданин Пандели Кисимов, адресирано до тогавашния министър на Народната просвета Марин Дринов се установи точната дата, когато е основано Археологическото дружество в Търново. Това е станало на 18 март 1879 година, когато тук заседавало Учредителното събрание. От същото това писмо се вижда, че главен инициатор за основаване на Археологическото дружество в Търново е първият български историк Марин Дринов. При основаване на дружеството дейно участие взели също Митрополит Климен /Васил Друмев/, д-р Васил Берон, Цани Гинчев, както и други представители на тогавашната интелигенция в града.
Търновското археологическо дружество е първо в България. Членовете му били едновременно и членове на възобновеното читалище „Надежда“. По повод основаването на Археологическото дружество д-р Васил Берон пише: „ ... през месец март учреди се едно Археологическо дружество, в Търново, което да се грижи за разкопаването на Трапезица, както и на други местности, дето се предполага че има исторически паметници.“ Прочетете повече
Новооснованото дружество не е имало предварително изработен устав, поради което на Учредителното събрание била избрана комисия, която да състави устав. За председател на тази комисия бил определен д-р Васил Берон. Уставът бил своевременно изготвен и изпратен за утвърждаване в Министерството на Народното просвещение. Междувременно били предприети първите разкопки на хълма Трапезица. Тогава били открити основите на две църкви.
Уставът на дружеството не бил своевременно утвърден и поради това неговата дейност се ограничила. Одобряването на устава се е забавило главно поради политически причини. Това време съвпада с изостряне на противоречията между консерватори и либерали в борбата им за властта, както и с борбата на народните маси за запазване на Търновската конституция. След непрекъснати запитвания и настоявания от страна на д-р Васил Берон Министерството на Народното просвещение било принудено да разгледа предложения преди пет години устав на В. Търновското археологическо дружество и с писмо от 19 януари 1884 година съобщава,, че одобрява предложения устав, „но че засега не може да се помогне на това дружество, понеже Министерството не разполага със суми за подобна цел.“
Целта на археологическото дружество, както е посочено в неговия устав, била да се издирят от Търново и околността всички „разновидни исторически паметници, а сетне да се обърне към всички наши учени и любознатели и чрез тях да събира такива паметници и от цяло Българско, да състави един пълен и уреден музей,, за да може да се изучат нашите исторически паметници, та да се хвърли светлина и върху нашата историческа наука.“ Като средство за проучване на историческото минало се посочват и археологическите разкопки.
Както се вижда от самия устав, първото Археологическо дружество, основано във В. Търново имало доста големи планове. То си поставило задача да се развие в централно дружество с богат археологически музей.
На 2 февруари 1884 година основателите на дружеството се събрали в стаята при църквата „Св. Константин и Елена“ и избрали настоятелство с председател видният общественик д-р Васил Берон и секретар М. Б. Сеизов. Още в първите дни броят на: членовете бил над 65 души — видни търновски общественици и просветители.
Началната задача, която си поставило настоятелството била да се масовизира дружеството и да се съберат подробни сведения за историческите паметници в Търновския край. То изпратило „Окръжно“ до всички учители и други представители на интелигенцията, с което ги приканвало да станат членове на новооснованото дружество, като поканят и своите приятели и познати да сторят същото. С това окръжно учителите се умоляват да „направят описание на всички старини, които се намират в околността им, като за улеснение е приложен и въпросник. Това окръжно завършва със следното обръщение: „Дружеството като се основава на интелигентността и родолюбието Ви, свойствени на един народен учител, обича да вярва и да се надява, че ще има в лицето Ви едного от най-горещите ревнители за българската история, издирването на която зависи почти изключително от свидетелствата на древни паметници.“ Паралелно с това ръководството на дружеството целяло да се издирят и съберат в Търново и околността всички исторически паметници, а също така и всички пръснати из страната исторически материали, отнасящи се до историята на Търновския край, с които да се уреди един богат музей. Като едно от средствата за осъществяване на основната задача, залегнала в устава на Археологическото дружество „Издирване и запазване на археологически паметници“, били археологическите разкопки.
През 1884 година дружеството решило да възобнови разкопките на Трапезица. През същата година то предвиждало да започне разкопки и на върха на Царевец — Чан-тепе. Освен това то проектирало да се направят археологически проучвания и в околностите на Търново — на Къз хисар (Мамина крепост), в землището на селата Бяла черква, Кипилово и др. От запазените документи се вижда, че Търновската община не е отпускала никакви средства на дружеството. Последното е събирало материали за музея и провеждало разкопки предимно със събраните суми от членски внос, които, както пише Моско Масков, възлизали средно на 400 лв.
При подготовката на разкопките през 1884 година било отправено искане до Министерството на Народното просвещение за отпускане на сума от 2000 лв., от които то получило само 600 лв. С тази сума и събраните средства от членския внос започнали разкопките на хълма Трапезица. Те се провеждали с наемни работници, тъй като местните власти отказвали да предоставят исканите затворници и войници. При тези разкопки на Трапезица били открити основите на една голяма църква със запазени стенописи, по които се четяли български надписи.
Разкопките продължили около два месеца. Васил Берон предвиждал да разшири проучванията около откритата църква, но поради изчерпване на средствата бил принуден да преустанови работата. Той изпратил няколко писма до Министерството на Народното просвещение, с което молел настоятелно да бъдат отпуснати още средства, но те останали без последствие. „Разумява се, пише няколко години по-късно В. Берон, че според тая непростителна, равнодушна немарливост, даже може да се каже „зложелателство“ на г. Министъра, ние не можахме нищо повече да предприемем“.
Все поради липса на средства предвидените разкопки на Царевец и Момина крепост също не били проведени. Освен разкопките на Трапезица през 1884 год. дружеството започнало археологически проучвания и в село Беляковец. Тук била разкопана една стара църква на име „Св. Параскева“, в зидовете на която търсели стари ръкописи. И тук разкопките се ръководели от д-р В. Берон. Поради липса на работна ръка и главно поради това, че започнали разкопките на Трапезица, работата в Беляковец била отложена за по-късно.
От казаното дотук се вижда, че археологическите проучвания на дружеството били съсредоточени на Трапезица. Тази насока в изследването на средновековния град Търново била дадена от В. Берон, който смятал, че дворците на българските царе са се издигали на Трапезица, а Царевец е бил само крепост. Това мнение се споделяло и от други наши възрожденци. Юрий Венелин също смятал, че царските дворци се намирали на Трапезица. Още с идването си в Търново у д-р Берон се поражда желание да разкопае Трапезица, но в обстановката на турското робство той не могъл да реализира своята мечта.
За кратко време, както съобщава Моско Москов „дружеството имало на ръце доста интересни описания на паметници, а така също и ценна сбирка от интересни предмети — пергаменти, ръкописи, книш, стари оръжия и др.“
За съхранение на музейния фонд и подреждане на експозиция настоятелството се обърнало към общинското управление с молба да му бъде предоставена за музей джамията на Царевец. Този въпрос бил отнесен и до по-горни инстанции, но не получил никакво разрешение. Председателят на археологическото дружество д-р В. Берон бил принуден да съхранява събраните исторически материали в своя дом (който се намирал на ъгъла между сегашните улици „Иван Вазов“ и „Никола Пиколо“). На 18 май 1901 г. за нещастие къщата на В. Берон била опожарена и в нейните пламъци загинали всички събрани до тогава материали, издирвани с много любов и преданост към родната история.
Докога е просъществувало археологическото дружество не може да се установи. Последният запазен документ от неговата архива датира от м. януари 1885 година. То преустановило своята дейност главно поради липса на средства и морална подкрепа, или както пише М. Москов: ... от парична анемия или икономическо малокръвие“.
Разкритите паметници на културата върху хълма Трапезица също поради липса на средства не били закрепени и постепенно зидовете и стенописите се разрушавали от атмосферните влияния, а някои от подвижните паметници били откраднати.
Въпросът за възобновяване дейността на археологическото дружество се повдигал на няколко пъти в пресата през 1877 и 1889 година. Безуспешни опити за възстановяване на дружеството направил и Цани Гинчев.
През този период от време по инициатива, на Фердинанд под ръководството на френския археолог Жорж Сьор през 1900 год. се извършили археологически разкопки на Царевец, Трапезица и Никополис ад Иструм. Тези грабителски разкопки се провели на широк фронт с много средства и в тях участвували над 200 работника. Откритите тогава скъпоценни материали били заграбени лично от Фердинанд, а значителна част от останалия археологически материал бил отнесен във Франция. Прочетете повече за това
Двадесет години по-късно на 20 март 1905 година по инициатива на изтъкнатия културен деятел в Търново Моско Москов и на други местни обществени дейци Археологическото дружество било възобновено. В общинското управление се събрали граждани-любители на музейното дело и решили да възстановят дружеството. На Моско Москов, Н. Г. Марков и Г. Козаров било възложено да изготвят проект за нов устав. На 27 март 1905 г. на общо събрание в училището при църквата „Св. Богородица“ (сега детска градина „Иван Вазов“) предложеният устав бил приет. Основната задача яа възстановеното дружество е формулирана във втория член на устава, който гласи:
"Целта на дружеството е да се грижи за съхранението на историческите паметници в град Търново и Търновско и да събира старини из тоя край на България из областта на архитектурата, живописта, фолклора, нумизматиката, стари ръкописи, стари печатни произведения и пр."
Със средствата от събрания членски внос и с минималната подкрепа от Министерството на Народната просвета (600 лв.) дружеството провело археологически разкопки на кулата с кладенеца под т. н. Балдуинова кула, в църквите Св. Димитър и Св. Четиридесет мъченици. Направени били частични разкопки на Царевец около патриаршията, при които бил разчистен и кладенеца. С участието на дружеството на 6, 7 и 8 юни 1910 година в Търново бил проведен общ археологически събор, на който бил разгледан законопроекта за старините и някои въпроси от общ характер.
За популяризиране на музейното дело членовете на дружеството изнасяли беседи пред търновското гражданство, с които ги запознавали с резултатите от проведените разкопки в Търново и състоянието на старините в България.
Настоятелството на въстановеното дружество също се обърнало с писма предимно към учителите в града и в околността с молба „ако милеят за историческата наука и радеят за нейното развитие да съобщят в дружеството има ли някъде интересни в археологическо отношение предмети, за да може самото дружество да ги събере в музея си, да не се изгубят“. В отговор на това писмо в музея постъпили нови материали.
Ръководството на дружеството отново поставило искане да бъде освободена и предадена за музей джамията на Царевец, но и този път тя му била отказана. Тогава то се задоволило да подреди музей със Събраните исторически паметници в избените помещения на споменатото училище при църквата Св. Богородица.
За опазване паметниците на културата дружеството се е отнасяло многократно до Министерството на Народната просвета с предложение да се покрият някои от разкритите археологически обекти, да се изкупят старинни къщи в Асенова махала и пр., но необходимите за това средства не са му били осигурявани. Членовете на дружеството изнасяли екскурзоводни беседи пред посетителите на града, като ги запознавали с богатото му историческо минало и запазените паметници. Така членовете на възобновеното археологическо дружество с възрожденски патос и граждански идеализъм продължили традициите, създадени от първите ентусиазирани основатели на читалище „Надежда“.
През месец юни 1914 година ръководството на читалището, -продиктувано от патриотични подбуди, предоставило за нуждите на музея едно от помещенията в новостроящата се библиотечна сграда. До края на същата година музейната сбирка при читалище „Надежда“ била подредена и открита в една от големите зали на долния етаж на сградата.
В заседанието на читалищното настоятелство от 5 юни 1915 г. се поставя въпросът археологическият комитет при читалището да продължи разкопките на църквата Св. Четиридесет мъченици. От месец май 1919 г. за уредник на музейната сбирка бил избран от читалищното ръководство учителят по история Тодор Николов. Под негово ръководство и с помощта на археологическия комитет при читалището малката музейна сбирка обогатява своя фонд с материали от целия Търновски окръг. Активен сътрудник на музея при читалище „Надежда“ е и Димитър Цончев, също учител по история, с когото Т. Николов продължава археологическите проучвания на Търново и неговата околност.
В годишните отчети на читалището може да се проследи развитието на музея, който непрекъснато обогатява своя фонд и в него се обособяват следните отдели: праисторически, античен, средновековен, нумизматичен, художествен, етнографски и отдел за ръкописи и старопечатни книги.
През този период от време наред с издирването и събирането на исторически ценности музеят се е грижил и за консервирането и поддържането на паметниците на културата в Търново и околността. Така археологическият комитет и музей при читалище „Надежда“ със своята многостранна дейност са съдействували за проучването, опазването и популяризирането на паметниците на културата в Търново и неговата околност. Те са дали ценен принос в изучаването на нашата средновековна българска история.
ЯНКА НИКОЛОВА
РАЗГЛЕДАЙТЕ АЛБУМ: 150 години РИМ- В.Търново
