Забравената средновековна църква на Пресвета Богородица, превърната в баня

След падането на Търново под османско владичество някои от църквите били превърнати в джамии, а има и такива превърнати в бани. Според доста сведения банята Баш-Хамам по време на Второто българско царство е била църква, посветена на Св. Богородица. Феликс Каниц дори пише, че по нея имало следи от фрески, без обаче да уточнява какво е било изобразено на тях. Към 1640 г. според Петър Богдан в Търново имало общо 9 църкви с митрополитската, а останалите били превърнати в джамии. Виктор Григорович (1815 — 1876), първият руски учен, който посещава през 1844 – 1847 година българските земи също пише, че "сегашната Баш-хамам, т. е. централната баня, е била по-рано църква „Пресвета Богородица”.

Баш хамам от турски език- Главна баня, е била най-голямата и най-посещавана баня от старите търновци. Тя е най-известната сред трите бани поради факта, че се е ползвала по предназначение и след нейното преустройство докъм 70-те години на ХХ в. Вътре е имало мраморно колело, а под него горещ въздух. Старите търновци разказват, че в тази баня са виждали разноцветни мрамори, което говори, че там е имало средновековна църква, и може би и върху нейните основи е построена банята. По данни на архитект Д. Колева,  по заснемания в предишни години, направени тогава от НИПК, тя е с размери 12 на 18 метра. Имала е съблекални с преддверие, след това се е влизало в голямото банско помещение и в къпалните с топла вода. По-късно едната съблекалня е преградена и там е направена тоалетна. След Освобождението банята продължава да функционира като такава, но вече достъпна за всички търновци. Според сведенията на д-р Сава Русев, търновци много си я обичали. В определени дни е работела за мъже, в други дни – за жени. А близо до банята имало пекарни, където се изпичали гювечи, та хората не само се къпели, но и си почивали и похапвали.
В „Пътеводител на гр. В. Търново и околността му“ от 1907 г. е отбелязано, че тя е частна баня, за разлика от другите две, които били обществени. Тъй като банята обаче е ползвана от търновското население, то тя има функции на обществена, а под частна явно се има предвид, че определено лице я е взело под наем и е ползвало приходите от нея. Това личи и от факта, че банята е била държана от частни лица, включително и от Ботевия сподвижник Йордан Йорданов – Инджето след Освобождението. Всъщност точно в тази баня за пръв път търновци почитат паметта на Христо Ботев, на 2 юни 1887 год.
Баш хамам е единствената от търновските бани, на която Леон Филипов изработва гипсови макети – на фасадата на съблекалнята и разрез на горещото помещение, съджаклъка.

Питам се, как след Освобождението никой не е обърнал внимание на факта, че преди това банята е била средновековна църква.. За съжаление, тя продължава да функционира като баня дълго време. Беше баня и през моите детски години, 70-те години на миналия век, много добре си я спомням. След 1989 г. сградата става общинска собственост и е продадена, както други емблематични сгради. По-късно там се помещава и фабрика за вафли. Но не може да не си зададете въпроса къде се крият нейните останки днес...

Днес там, на  ул. "Максим Райкович" № 60, се намира огромна къща за гости. Ето как е представена тя в интернет: "Историческият Баш Хамам е възроден и превърнат в Бутикова Къща за гости (хотел), където посетителите могат да се насладят на огромни стаи и апартаменти за почивка. Тази къща е от изключително значение за туризма в региона и привлича обичаи и исторически ентусиасти от цял свят. В нея се сливат изящество, комфорт и наслада на историческото богатство на Велико Търново. Банята Баш Хамам във Велико Търново е историческо съкровище, построено през XV век по време на Османското робство. Тази турска баня представлява едно от най-важните архитектурни и културни обекти в града, съчетавайки в себе си богата история и великолепна архитектурна красота. По време на Османската епоха, Велико Търново се отличава с присъствието на три обществени бани - Баш Хамам, Мостовата и Средната. Тези места служели не само за хигиенични нужди, но и като центрове на социалния живот и обичаи на хората в града."

Изглед откъм ул. "Крайбрежна"

Питам се, има ли нещо автентично останало от банята, да не говорим за църквата, която можеше да бъде проучена от археолозите..  Отговорът го знаем всички, в България тези неща просто не се случват.. Е, дано поне за другите две бани да има някаква надежда.. Вестник Борба съобщава, че опитите тези уникални архитектурни паметници да бъдат включени в списъка на културното наследство датират от 18 години, когато започват по-сериозните проучвания, но едва сега всички документи са коректно попълнени от дирекция „Култура“ към Общината и са предадени на НИНКН. За този развой на събитията помогнаха сигналите на младите ентусиасти от ТАМ, както и на архитектката Радосвета Кирова, заради което отново се зашумя за тях.

Източници: Пътеводител на В. Търново от 1907 г. 

Руски пътеписи за българските земи XVII- XIX век, съст. Маргарита Кожухарова

Жулиета Гюлева- „БАНЯТА ПРИ МОСТА“ – ФИРУЗ БЕЙ ХАМАМ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ