През 1821/22 г. взема участие в Гръцкото въстание. След Заверата се установява като лекар на местния паша в Пловдив. Придружава го при преминаването му на работа в Търново, след което остава на лекарска практика в града. Оженва се и му се раждат трима сина и една дъщеря. В 1823 година д-р Марко Павлов отваря аптека в града. Първоначално работи у дома си, а по-късно наема дюкян срещу конака и отваря „Лекарня“ – комбинация между лекарски кабинет и аптека, която се смята за първата аптека в България. Марко Павлов участва активно в обществения живот на Търново. Подкрепя българското антипатриаршистко движение. Подпомага материално църквата „Св. св. Константин и Елена“ и училището към нея и е избран за български представител в османския съд. В книгата „Цветосъбирание, съдържащо цялото годишно църковно последование“, издадена на гръцки в 1824 година в Цариград от Хумурзия, библиотекаря на Вселенската патриаршия, сред спомоществувателите е „Маркос Павлу – лекар от Сятища“. Споменат е като спомосъществувател и в „Ръководство към благочестие“, издадена в Цариград през 1850 година от Иван Симеонов.
Марко Павлов умира на 18 януари 1864 година. Tържествено е погребан в двора на църквата „Св. св. Константин и Елена“.
Синовете на д-р Марко Павлов са: д-р Павел Марков, който остава на турска военна служба и заедно с д-р Хр. Даскалов през 1858 г. откриват Асеновата колона в църквата „Св. 40 мъченици". Д-р Хараламби Марков е другия му син, за когото има сведения, че е работил като лекар през 1873 г. в Разград и е полагал грижи за предотвратяване на холерата. Третият му син е Георги Марков — аптекар, който остава на работа в Търново. Той продължава делото му, завършва медицина в Цариград през 1872 г. и променя фирмената табела, думата “Аптека” се появява за пръв път благодарение на него. При жестокото потушаване на Априлското въстание през 1876 година Георги Марков пише изложение до Международната комисия по разследване на турските зверства и събира подписи от населението за подкрепа. Постъпката му става достояние на турската власт и по съвета на руския посланик граф Игнатиев, Георги Марков заминава за Цариград. След завръщането си в родния град, с цел да не се натрапва на властта, той започва да изписва името си върху фирмени документи като “Георг Маркизис”. Старите търновци, сред които и Леон Филипов, разказват, че първата българска аптека оттогава става известна и като Маркизевата.
Прочетете още: ПЪРВИТЕ АПТЕКИ В СТАРО ТЪРНОВО И В БЪЛГАРИЯ
Източници: Йордан Кулелиев- "История на църквата „Св. Цар Борис", Търново, 1942, Васил Стефанов- "Българската медицина през Възраждането" 1980, Христо Медникаров- "За да има повече атмосфера", в. Борба, бр. 84, 1981.
Няма коментари:
Публикуване на коментар