НА ПЪТ ЗА ТЪРНОВО

Влязох в Търново откъм югозапад, дето р. Янтра се промъква между две височини и образува живописен пролом. Щом изминах пролома, градът блесна. Kъщите изглеждаха като без основа и изградени една върху друга. Гледката бешe чудно хубава!

Отминах голяма чешма и от дясна страна съгледах казармите. Аз бях вече на Марино поле. Насреща на едно бърдо се вижда Окръжната болница, а долу при пътя— Девическата гимназия. Оттам се захваща главната улица с ред хубави здания. От дясна страна на Марино поле реката завива зад казармите, а откъм десния ѝ бряг се издига "Св. Гора", която придава особена красота на Търново.
На главната улица, от лява страна, е построен паметникът на обесените борци за свободата на отечеството, а по-нагоре е църквата "Св. Атанас". Като се измине правата улица, излиза се на равно място, пред което се издига Окръжното управление, дето се помещава и Окръжният съд. Като се отива нагоре от Градската градина, се вижда така нареченият Хисар, с който градът се съединява чрез една тясна скалиста ивица. На Хисара се издига високата могила Чан-тепе. Единственото оцеляло здание на Хисара е църквата "Св. Параскева", която турците обърнали на джамия. От Чан-тепе се открива чудно хубава гледка. От срещната страна на реката, към юг, се зеленее „Св. Гора“, която се спуска стръмно чак до реката, през която по мост се минава в Турската махала; на изток се вижда хълмът „Момина крепост“, зад нея — прекрасната местност „Селихор", а още по-нататък на един хълм се белее прочутото пребивалище на българските царе — „Арбанаси“. Близко до Хисара откъм запад се простира „Трапезица“. На североизточния ѝ край личат развалините на две малки църкви. Тук някога са се издигали великолепните палати на Асеновци, ала сега всичко е запустяло. И спомних си думте на поета;

„Вижте Търново и Преслава,
тия жални съсипии, 
на преминатата слава
паметници са они!“

Янтра дели Хисара от Трапезица. Като заобикаля турската махала, тя мие едно ниско продължение на Хисара — Френк-хисар. Оттук Янтра възвива към север, заобикаля Хисара, отделя го от Момина-крепост и достига до Асенова махала. Янтра тече по-нататак в северозападна посока и мие не само Хисара, но и целия гр. Търново. Ето един град, който прилича на полуостров, защото е заобиколен от изток, север и юг с вода — р. Янтра, а само от запад е скачен със cушa. Тъкмо на северозапад се издига величественият хълм „Картала“. Тук се намира - "Жидов гроб" — гробът на оня евреин, който според преданието, бил предал Търново на турците. По-нататък, по същата посока, вcpед прекрасна гора, се белеят с блестящи кубета монастирите "Св. Преображение" отляво и „Св. Троица“ — отдясно.

 

Върнах се от Търново по железницата. Тренът лети, а красивият изглед на Търново ту се скрива, ту се показва, додето се изгуби от очите ни.  От югозападната част на града се открива хубава гледка. Погледът постепенно преминава от градските здания към "Марино поле", спира върху красивите летни къщици на търновци, пръснати всред разкошна зеленина от плодовити дървета и лозя. По нататък местността все повече се издига, преминава по многобройните зелени височини и достига хоризонта. Там се изпречва величествената и горда Стара планина с белоснежните си върхове. Разглеждам под Хисара и Трепезица „Асеновата махала“, наречена тъй в чест на цар Асеня. Тук се намира черквата "Св. Четиредесет мъченици", построена от цар Ив. Асен II в памет на победата му над гърците, в която бил пленен техния цар Тодор (1230 г.). Надписът за тая победа е издълбан на бял мраморен стълб. Тук се намират и други стари църкви: "Св. Петър и Павел" и "Св. Димитър", в която били коронясани Асен и после брат му Петър, които възстановили българското царство.

Всички пътешественици са се очудвали не само на живописността на Търново, но и на особеността на целия тоя край. Професор Иречек казва за Търново: „Река Янтра има твърде криволисто корито. Със своите извивки тя образува великолепен полуостров, от запад към изток на дължина до 1800 метра. Тоя полуостров излиза от един връх на западния край на котловината, наречен Картал-баир (Орли-връх). Върхът има около 250 метра широчина и на гърба му гъсто са натрупани почти една върху друга къщите на Търново. По-нататък и той постепено се стеснява и образува скалист гребен, едва 100 метра широк, заграден от двете си страни с водите на р. Янтра. След това върхът отново се разширява и издига и се завършва със скалистата плоскост, заобиколена със стръмнини и обхванати от р. Янтра във форма на чук, като оставя на югозапад продълговат нисък ръкав. Това плато е Царевец. На северозапад от Царевец, зад реката, лежи еднакво широка кръгла скала, като от три страни е заобиколена от лъкатушното течение на р. Янтра. Това е старата крепост Трапезица. На юг от града, зад реката, се издига един хубав горист връх наречен "Света гора". Пак на юг от града, на левия бряг на Янтра, се простира малка равнина, наречена Марно-поле. От тая равнина, обградена с пространни лозя, Търново има разкошен изглед. В цяла Европа няма по положение подобен на Търново град“.
За да дам една картина на Търново, ще преведа тук впечатленията на народния поет Иван Вазов: "Боже мой, колко е хубаво това Търново, разстлано с една чудна живописност по склоновете на скалистия хълмъ! Тук къщята накацали една върху друга; там стърчат на самия връх: а още по-нататък потъват, сякаш, във водите на Янтра. А тя, като една голяма змия, вие се игриво от запад към изток, от изток към запад, от юг към север; ту под скали, ту под прозорците на къщята, залепени една въз друга по склона. Знаял ли е цар Асен I, че като е избрал Търново за столица, той е избрал една от най-чудните и хубави местности на света?"
Ето през реката, срещу Търново, една чука, опасана от три страни от Янтра ; пресеченият връх на чуката образува наведена на юг равнина. Това е Трапезица. На изток, срещу Трапезица, се издига друг рид — Царевец. Никакви здания няма на Царевец и никакви следи от някогашните царски дворове. Само над горния му край стърчи над Янтра полуразрушена кула.
Видът на тоя пуст сега хълм ни напомня славното минало на старата българска столица! От него, украсен преди векове с царските камени палати на Асеновците и с великолепни храмове, българската власт се е простирала до Адриатическо море, до Сава и Карпатите. От този връх се е повелявало, при Асен II, на една България с граници почти дваж по-широки от границите на Сан-Стефанска България!
Днес всeки българин, който посети Царевец, без да ще, дълго се загледва в неговата гола чука, като че ли чака да му се мерне сянката на някой от Асеновците, със златен шлем, с огърлица бисери на врата и с прав кръстообразен меч на бедрото, слизайки по склона за поход.
Ето доле при реката и черквата „Св. Четиредесет мъченици“. Тя е съградена от Иван Асен II. Влизаш вътре и някакви тръпки те побиват, като си спомниш, че тук някога са се молили българските, царе и патриарси в дни на народни радости и скърби.“
Посетихме старите църкви, паметниците на нашето славно минало. За църквата "Св. Четиридесет мъченици", за църквата "Св. Димитър", за църквата "Свети апостоли Петър и Павел", за манастирите "Св. Троица" и "Св. Преображение" ПОДКРЕПИ И ПРОЧЕТИ НАТАТЪК.