В лето 6738, индикт 3. Аз Йоан Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на Българите, син на стария цар Асен, създадох от начало: и с писание украсих докрай тази пречестна църква в името на светите 40 мъченици. С тяхна помощ в дванадесетата година от моето царуване, когато се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска и самия цар кир Теодор Комнин с всичките негови боляри. А цялата земя от Одрин до Драч завладях – гръцка, още и арбанаска и сръбска. Фръзи/Фризи (латинци) владееха само градовете около Цариград и самия този град, но и те се покоряваха под десницата на моето царство, понеже друг цар освен мене нямаха и много време така ме подкрепяха, понеже Бог така бе повелил. Понеже без Него ни дело, ни слово се извършва. Нему слава во веков амин.
От този надпис виждаме, че Юван Асен, син на стария цар Асен, е живял в 6738 (1230) и това е била 12- та година от неговото царуване. Оттук се разбира, че Асен II се е възцарил през 1218 година. Този надпис показва още какъв титул е носил Юван Асен II: цар самодържец на българите, и накратко обяснява неговите подвизи над гърци, арбанаси, сърби и над самите фръзи/латини/, и че те са му били покорни, плащали са му данък и не са имали друг цар освен него. Да видим и самите гръцките писатели какво казват за споменатото в надписа кюр Тодорово заробване. Атанас от Стагира, описващ в какво положение се е намирала Византийската държава, когато кръстоносците превземат Цариград, тоест, че избягалите князе от царски род, съставили четири престола: Ласкар в Никея Витинийска, Алекси в Трапузан, Михаил в Драч - Δφραχιον, Тодур в Солун. Тодор не стоял мирен и се изкушил да изпита съдбата си с България, като ѝ отнел Охрид и Прилеп - Την Αχρίδα και Πηρλεπεν πόλεις των Βουλγάρων. Той против желанието на другите князе поискал да стане и да се провъзгласи сам за византийски император, и като предприел да завладее по-главните места около Одрин (Едрене), се насочил и срещу българите, но там не му се случило добро, защото Асен II силно му разбил войската, заробил го с всичките му войводи и с домородството му и ги отвел тържествено във Велико Търново. Ето как пише самия грък: "От там се завърна и отиде против Асеня, царят Български, комуто дъщеря имаше брат му Емануил и поради това имаха приятелство и писмени договори за мир. Поради това Асен, оправдаващ се, че Тодор го онеправда, провеси писмения договор на едно знаме (байрак), да го гледат войните му и така отиде срещу Тодор, където стана страшно сражение, и Тодор беше победен и уловен стана роб, заедно с всичките си синове и дъщери и знаменити войводи в 1230 година. А брат му Емануил се спаси и побягна в Солун. Асен пък му завладя местата в Румания, влезе в Тесалия и Епир, грабейки и палейки. Остана брат му Емануил наследник припознат Деспот, който имаше седалището си в Солун, който имаше за жена една подметната (не от законен брак) дъщеря на Асен . Той направи съюз и с други князе и най-после поиска да се утвърди предстоятелство попово/папско в Рим, което не беше прието от Еленските (?!) князе и тогавашният патриарх, наричан Герман. Асен се отнесе човеколюбиво с Тодор, но той не остана мирен, състави съзаклятие, (приготовление с клетва за бунт) срещу него. За това Асен го ослепи и след това отново се отнасяше към него човеколюбиво. Тодор имаше от законната си жена двама синове Иван и Димитър и две дъщери, Анна и Ирина. Асен, като гледаше Иринините добрини, я взе за жена през 1237 година и така освободи Тодор и му помогна да си вземе отново царството."
Тук се потвърждава истината на народния ни паметник, че действително Асен II е победил окончателно кир Теодор и го пленил като роб заедно с цялото му семейство и с всичките му знаменити войводи, като при това се виждат и някои други работи. Леточислението е тъкмо, тъкмо с нашия паметник: 6738-1230. Но за подчинението на фръзите и за данъка който са давали всички на Асеня, ученият грък нищо не говори (не му изнася!), а следва и плете други басни за Византийската империя, Тодорово самодържавие! ...
А това всичко е черпил А. Стагирид от Акрополита, който е живял от 1220 до 1282 г. Той е писал летопис, съдържащ повествование/разказ за византийското царство от 1204 до 1261 г.
Нека сега видим какво казва и един друг наш паметник за това в какво положение се е намирала по времето на Асен II мечтаната Византийска империя, как са постъпили латинците с византийците, превземайки Цариград, и какво е правил Асен II със своите единоверци, гърците.
Търновският патриарх, българинът Евтимий, описващ житието на света Петка, казва: „А когато измина немалко време и скиптърът на гръцкото царство отслабна по Божие допущение, римляните ги нападнаха, а те бяха като желязна палица (железен боздуган) срещу тях, както ги именуваше и Божественото Писание.".. Прочети
Настоящият отломък се състои само от няколко листа, скъсани от начало и в края, така че не се знае къде, кога и от кого е преписан. Той писан на четвъртина дебела хартия и не е толкова обработен. От правописа, както е видно, не може да се предполага от кого е преписван, но вижда се да не е преписван доста отдавна, и явно е, че е след падането на България, когато печатането на книги във Влашко под влияние на сръбското и руското наречие почнаха да се разнасят в България и постепенно да изместват старобългарското правописание, което от времето на падането на Симеоновия дом до времето на Асен II беше доста пострадало, и в това време най-много гръцки думи са се вмъкнали в българския език, кои изкривени по друг крой (начин) са останали и до днес в устата на народа, както хромил -χειρο-μηλος - ръчна мелница, вракозун - βρακοξωνη и соса - σωνει - стига, дофтаса - εφθασε - достигна, и много други. Но във времето на Асен II българският правопис пак взема старото си направление (правилност).
От изложената отломка виждаме, че всички подробности на втория надпис се потвърждават, за които гръцките писатели мълчат. Тук се описва явно в какво горко/скръбно притеснение са се намирали източноправославните християни гърци, когато кръстоносците са владели Цариград, и че Асен, синът на стария цар Асен, ги победил и покорил, както гласи самият му надпис: „но и те се подчиняваха на ръката на моето царство, защото нямаха друг цар освен мене''. Ще видим още, че и в същото време в Търново патриарх е бил господин Василий, а във Велики Преслав всеосвещен митрополит е бил Марко. Майката на Асен II се е наричала царица Елена, а съпругата му се е наричала царица Анна. Сега, след като се уверихме кога е бил Асен, синът на стария Асен, н че този Асен е покорил кръстоносците и ги изгонил от Цариград: „и без да се страхува въобще от латинците, но на време благополучно се обърна срещу нечестивото им държание, храбро се вдигна ...“, узнаваме явно, че западните лъжат за всичко, каквото са писали по този предмет, и най-вече за мечтаната уния, за която казват че е съществувала по това време между България и папщината. Нека да изследваме този предмет и ще видим, че римската пропаганда е оплела и сковала за това лъжливи легенди.
Кръстоносните походи, според изследванията на западните учени, са започнали: 1-я в година 1095-1096-1099; 2-я в 1147-1149; 3-я в 1189-1193. Цариград са превземали и пленили два пъти в IV-я поход, предвождан от французите (фръзите). В година 1204 Baudouin -Балдуин I, основава Латинската империя в град Константинопол, а от дошлия от Фландрия конт, който наследи Балдуина, под името Baudouin IX, бе победен при Одрин от Йоан (Joannice) в 1205 г. и отведен в плен във Велико Търново, където в робство и умрял.
Това леточисление не се съгласува с нашите народни паметници, както ще видим явно. Западните автори поставят Балдуиновото поражение в 1205 г., когато царуваше Йоан и ние видяхме, че Асен, синът на стария Асен, е покорил фръзите и е пренесъл от Епиват мощите на Св. Петка. Ние знаем още, че Асен II се е разширил чак до тези граници, според надписа, българската власт и той победи кир Тодор. Ако предположим, че Балдуиновото поражение действително е станало през 1205 г., когато царува Йоан, както предполагат самите западни автори, то и от това се доказва явно, че никаква уния не е съществувала между България и Римската черква, иначе Йоан не би отишъл срещу латинците, за да ги гони от Цариград, да им съкруши войската при Одрин, да доведе окованият им в желязо император във Велико Търново и да му отсече главата с брадва, или както пишат други, да заповяда да му отрежат ръцете, краката и да го оставят да умре така! Това не би се случило, ако имаше уния и ако българите са били приели папското вероизповедание във всичките му точки, както някои са обнародвали папски були и писма, които по-долу ще изложим. А най-вече тогава, когато всичко на Запад се боеше от папата, и царете трепереха от неговите проклятия (анатеми), и се унижаваха да му водят боси конете! Ако Йоан е бил приел католичество или е признал папската власт, той не би посмял да направи такова нещо!!!
Византийските писатели, които са съвременници на това, а именно Никифор Григорас, казват, че Йован бил много жесток човек, мъчил е немилостиво латинците и е помагал на гърците. Заради жестокостта му е бил наричан скито-Йоан, т.е. свиреп, немилостив като скит! /Скитите са били известни в древността с войнствеността и свирепостта си./
В гореизложения откъс ние видяхме явно коя причина е заставила Асен II да бие латинците. Патриарх Евтимий описва явно, че благочестивите източноправославни християни гърци са страдали от латинците, които им обрали и ограбили всички драгоценни неща от черквите и ги изпратили в Рим. На тях е било тежко и непоносимо да гледат своите светини пленени от латинците: “Като наблюдаваше всичко това съборът на благочестивите, облак от жалост и печал покри всички и всеки от тях не чуваше нищо друго освен: „Възкресни, защо спиш, Господи? Защо забравяш нашата нищета и нашата печал?“ и прочее.“ Намиращите се в такова положение цариградски гърци, на кого другиго можеха да се надяват да ги избави и освободи от грабителите, ако не на своите едно-верни благочестиви българи? Ето коя причина е накарала благочестивия Асен II да бие латинците, „но и вече беше настанало времето той благополучно да се обърне срещу нечестивото им държание...“
Това всичко доказва, че никаква уния не е имало между българи и наследника на свети Петър, райския ключар. Но българите са наричали себе си благочестиви, а латинците са наричали нечестиви, както и досега това изразяване е останало в черковния език, които думи също се заменят с православни и западни.
В изложения драгоценен надпис видяхме, че Асен, синът на стария цар Асен, е издигнал храм Св. 40 мъченици, през 1230 г. и в него година е отишъл в Румания, победил гърците, уловил кир Тодор с всичките му избрани войводи, покорил фръзите (латинците) и ги направил свои поданици. А тази година била дванадесетата от неговото царуване, та като спаднем 12 години от 1230 г., виждаме, че Асен II се е възцарил през 1218 г. Един наш народен ръкопис казва, че след Асен I, който е царувал девет години, се е възцарил брат му Петър и царувал само 6 години, това се потвърждава и от няколко други историци, че като прибавим на 1195 още 6 години, намираме, че Асен I и брат му Петър са царували до 1201 г. Според византийците Асен I царувал 9 години и бил убит от сродника си Иован, поради някакви си любовни сплетни, които Иованко е имал със сестра му, а Асен искал да го накаже със смърт, но Иованко го изпреварил. След това убийство Иованко тутакси завладял Търново, като искал да завладее царския престол, но Петър, братът на Асен, осуетил неговите намерения, стеснил го в Търново, откъдето той избягал и намерил спасение при византийците, заедно с брат си Димитър, където и след това не е стоял мирен. Петър, братът на Асен, седнал на царския престол и царувал 6 години според един наш народен паметник - ръкопис. А Петър бил убит от някакъв си българин, вижда се изпратен от страна на Иованко. Петър бил наследен от малкия им брат, наричан Иован или Иованица, чиято смърт се предполага в 1207 г. Гърците сплитат и за неговата смърт смешна и чудотворна легенда! Те казват, че той, като воювал с латинския император Хенрик (Henri de hainaut), наследника на брат си Балдуин (Baudouin I re), чийто наместник е бил, когато последният е бил заробен в България близо до град Солун, където е бил разположен Иовановия военен лагер, неочаквано намерили Иован мъртъв в шатрата му, прободен с копие! Гърците разгласили, че уж Иован видял на сън конник на бял кон, въоръжен с копие, който го пробол (!), а той бил св. Димитър, защитникът на град Солун! Някои казват, че Иован бил ранен в битката с Хенрик и умрял от тази смъртоносна рана, което е вероятно. След Иован се предполага че е царувал Борил, също от рода на Асен, с когото Асен II, синът на стария Асен, пряк наследник на престола, е имал 10 години война, обсаждал за дълго време Търново и най-после го уловил и наказал с лишаване от зрението. Според тези изследвания, Асен I е царувал от 1186 до 1195 г. Петър, брат му, от 1195 до 1201 г. Иован от 1201 до 1207 г. Борил от 1207 до 1217 г. Асен II от 1217 (или от 1218 според надписа му) до 1241 г. Така че Иован е царувал само 6 години. Западните писатели говорят, че точно през 1205 г., като Балдуин се възцарил в Цариград, Иован уж по това време бил пратил посланици при папата за уния. Те сами казват, че в същата тази година Иован победил латинското войнство при Одрин, съкрушил го окончателно, заробил Балдуин с всичките му войводи и велможи, отвел ги в Търново и ги наказал по скитски!
Те самите казват, че през 1207 г. Иован е воювал с Хенрик, наследника на Балдуин, и в тази година умрял. Това ще рече, че Иован от 1205 до 1207 г. е имал непрестанни битки с латинците, та кога ли е станала тази измислена уния, която западните стъкмяват в разстояние на тия две години!!! Нека всеки размисли и разсъди за каква уния мечтаят папищашите. Правилно и истинско е датирането според нашия надпис, което се потвърждава и от гръцките писатели с всичките му подробности, както видяхме. Това доказва, че този надпис е верен и истински и според него можем да оборим всичко, което са писали за този предмет западните, както им скимне. Нашият предмет е да докажем, че уния между българи и латинци не е съществувала, нито по времето на Асен I и Асен II, нито по времето на Иованика и всичко, което е казано за това, е измислено в Рим от папищашката пропаганда в последно време за тяхната цел, за която те нищо не щадят, както казахме в началото.
В повременното списание, което носи надслов „Български книжици“, в част първа от Януари 1858 г., книжка втора, виждаме изложение; „Уния в царстването на Йоан I Асен“.
Това изложение е дало повод на учащите се в Бебешкото йезуитско училише на млади и незрели българи да пишат още някакви си глупости за това и да ги обнародват в същата книжица, както и месецослова на 1859 г., издаден от Йезуитския манастир в Галата. За да изпреварим всяко зло последствие, което може да произтече от такива раздорни по дух йезуитски писани писма и були в повременното списание, което носи народно българско име и което се разпространява по цяла България и се чете само от простия и невинен народ, и за да докажем, че тези млади йезуитчета не знаят още православната наша вяра, в която сами са останали досега и каква връзка има тази вяра с нашата народност, която до скоро почти бяхме изгубили, както и малочислено число познатите в България павликяни, поради тази причина, казвам, се принуждавам да изследвам разсъжденията им в това писание публикувано от тях. И понеже то най-напред се явява в гореспоменатото повременно съчинение е изложение на унията и прочие, започваме от него.
Ние уважаваме почтения съчинител на това изложение за неговата любородност и неговото високо учение и сме далеч от мисълта, че той е писал с някакъв противен дух. Предварително казваме, че негова милост е писал на общо основание повестност/разказа, където от много хора се казва, че уж съществувала уния между България и папщината. Самото негово изказване, че Асен е приел не от религиозно (вероизповедно) убеждение унията, но от обстоятелствата на неговото време, е бил принуден да се сближи с папата, доказва, че негова милост е писал чистосърдечно.
В това изложение е писано: „При управлението на Йоан Асен I (1196-1201), който принуден от политически обстоятелства сближи българската църква с римския Папа, се появява идеята на духовно религиозна самостоятелност, към която открай време се е стремяла българската църква и проч.“ Асен I сближил българската църква в 1201 г. - Самите западни писатели казват, че в 1205 г. такова нещо пожелал Йоан, най-малкият брат на Асен I, а не Асен I, както господина казва тука. Другаде се казва: „но Йоан не вярваше вече на гърците и наместо отговор, изпрати (1203) в Рим загорския архиепископ Василий, за да договори с папата...“ Това ще рече, че до 1203 г. не е имало никакъв договор, но тогава отишъл архиепископ Василий да се договори с папата. А как е съществувало сближение на българската църква с папата през 1201 г. без договор?! „Сближи българската църква с римския папа“, казва в по-горе в минало време? След това съчинителят разказва за посолството на кардинал Лъв в Търново и назначаването на Василий Загорски за архиепископ. Basilius archiepiscopus Trinovianus Bulgarorum et Blachorum Primas, след това венчаването на Асен за царството по католически обряд и приемането от Йоан Асен I на титлата: loanicius Dominus et imperator totius Bulgariae et Blachiae. Това всичко е взето от западните писатели. Какъв Йоан Асен I мечтае тук господина?!
През 1203 г., както казват, не е било още нищо договорено; първо ходил в Рим Василий Загорски, а после дошъл от Рим кардинал Лъв в Търново, ръкоположил за архиепископ този Василий и венчал Асен за владетел и самодържец! Според тогавашните пътища и обстоятелства и както все още са противодействали гърците, то пътешествието на Василий от Търново до Рим и на Лъв от Рим до Търново, би следвало да се забави най-малко до една година, така че от 1203 г., когато е бил изпратен Василий (според тях) годината става 1204, а до кръвопролитната битка при Одрин с латинците през 1205 г. остава само една година време, така че мечтаната уния във времето на Асен I изчезва, както е изчезнало и Балдуиновото императорство в Търново на Морно-Поле!
Според Г.С.Раковски император Балдуин I е бил екзекутиран на Морно поле близо до Търново/днешното Марно поле/. По това време то е равно просторище, намиращо се на южната страна на град Търново. Казва, че това име му е дадено, защото в старо време там са застрелвали престъпниците на закона. Уверява ни, че също турското правителство и "до днес още на това място погубва виновниците."
Съобщава ни също, че съществува народно предание, според което след падането на България, там са били избити много от останалите български велможи, като ги поканили на угощение с измама и ненадейно ги нападали и посекли. Вероятно това са 110-те търновски боляри, убити от турците след превземането на старопрестолния град. Добавя още и това, че и в следващите времена, след падането на България, който е знаел да чете и да пише поне малко или в когото се е намирал знак на книжовност, все там са били избити, а това е ставало с поощрение/подтикване от фанариотите. Наистина интересни сведения за това място, на което днес се намира парк "Марно поле". /забележка от Г. Бабулкова/
Ние виждаме още едно противоречие на западните писатели с нашия народен паметник. Те слагат разоряването и пленяването на Балдуин от Асен II при Одрин в 1205 г., а ние видяхме, че Асен II се е възцарил през 1218 г. и победата над кир Тодор е била през 1230 г.
Патриарх Евтимий преписва победата над латинците на Асен II. Тази Асенова победа се потвърждава за Калоюван от един влашки летописец, който е обнародван от учения професор и на имперския Казански университет, В. Григориевич в 1859 г. летописецът почва: „До Михаил, сина на Дук, от сътворението на света е било 6613-1105. До сега съм извлякъл (привел) от български книги на наш език жития н деяния на императори и проч.“
По-нататък в летописа се казва: „В 1204 Кало-Иоан, господар на българите принесъл мощите на св. Иован Риски в град Търнова“. А другаде казва:„В 1202 г. Фръзите/латинците/ превзеха Цариград от гърците и го държаха 62 години, и от страх от фръзите, гърците поменуваха на жертвеника (в черквата) папата./по време на св. Литургия са поменавали папата/ Гърците пострадаха тогава и от българите, които им превзеха земята, тогава те дадоха вместо данъка (даждие) мощите на света Петка и други много скъпоценни стоки“.
Влашките летописци явно потвърждават писаното от Евтимий, българския патриарх, че Асен II е държал гърци и фръзи като свои поданици, а и някои западни писатели говорят за това. Но те казват, че Асен бил уж покровител на Фръжкото царство в Константинопол. От всичко това се доказва явно и необоримо, че западните писатели не пишат истината. Ние никак не трябва да вярваме на техните свидетелства, докато не ги проверим разумно, както и другаде казахме, а най-вече онези, които се отнасят до вярата. Ние би следвало да се считаме щастливи, че се откриват такива важни наши народни паметници, които не са изчезнали от неблагоприятни обстоятелства, както хиляди други.
Съчинителят на изложението споменава за уния и през Симеоновия век, тоест, че и тогава уж българи са имали уния с римския папа, но господинът и там греши, защото се основава само на скованите на запад легенди.
Из "НЯКОЛКО РЕЧИ ЗА АСЕН ПЪРВИ, ВЕЛИКИЯ БЪЛГАРСКИ ЦАР И СИНА МУ АСЕН ВТОРИ"- книга, написана от Георги С. Раковски, издадена в Белград през 1860 г.
Предадено на съвременен български език от Грета Костова- Бабулкова
оригинал
Няма коментари:
Публикуване на коментар