Книга, написана от Георги С. Раковски, издадена в Белград през 1860 г.
Предадена на съвременен български език от Грета Костова- Бабулкова
Ах! Ще се роди ли в Българско
на древността мъдър любител?
Да махне невежеството днешно,
да бъде на рода си мил учител!
Тъмната завеса да ни разкрие,
где многогодишното покривало,
на нашта древност отдавна гние,
где разрухата я в гроб погребало.
Горски пътник
След покръстването на Преславския двор Българското царство е имало два славни века, Симеоновия и Асеновия. В тези времена България е била прославена в най-голяма степен със славни и сияйни дела и е била една от най-силните държави в Европа.
Достоверни свидетелства за Асеновото славно царуване имаме в няколко наши народни паметници отчасти познати и открити досега, така че може доста обширно и ясно да се опише този славен за България век. Ние, преди да кажем нещо за това, ще хвърлим един поглед на византийските и западни писатели, които са писали много за това, и на които не трябва да оказваме никакво доверие и основание, без да направим едно разумно изследване, защото те пишат пристрастно! За да потвърдим нашите речи с доказателства, нека започнем от византийците, които бяха смес от разни народи.
Под името византийци и Византийска империя читателят трябва да разбира не само гърци, но и смес от разни народи, които Великият Константин, учредявайки византийския престол, е съсредоточил и съединил в една държава. Та по времето на Константин Велики тази смес е била от македонски и тракийски българи, отостатъци от елини, обитаващи Морея и Юнаническите острови, които Римската държава беше покорила след падането на Македонското царство, от арменци, от покръстени жидове (евреи), и от самите римляни. Тези всички народи носеха име Римляни - Ρωμαίοι. Част от старопланинските българи са били винаги изключени от тази смес и от това чуждо име, живеещи независими в непроходимите места на Ема (Стара планина) /αἷμα (ема) – „кръв“/ от Черно море до Траяновите врата. Те са носели своето старо име българи, а местното им име било загорци, като живеещи отвъд планините по положение на Тракия. Те по времето на Александър Македонски и след него, когато римляните превзеха Македония, Тракия и крайдунавеките равни места, носеха име независими тракийци - Αυτονομοι Θράκες. Тези свободни българи се наричали Тракия Румания и своите братя, които се намирали под римска власт, наричали Руманци. Тези местни имена - Руманци и Загорци - са се запазили и до днес. Всички гореспоменати народи, от които се е състояла Византийската държава, са излъчвали царе на византийския престол, винаги под общото име римляни - това се доказва от историята на Европа.
Турците, след като завладели Византийската империя, са запазили истинското ѝ име, което тя е носила преди. Румели - Европейска Турция, и Рум-милети -римски народ, които и до днес са общо име за поданиците християни в турска Европа, както и в Азия, докъдето се е простирала Византийската империя. От 1830 г. турците започнаха да наричат и пишат свободните гърци Юнан - юнанически, старото и собствено име на елините, а те самите почват да се наричат Ελληνες -елини, а не Ρωμαίοι, както сами се наричат гърците, които са поданици на Турция. А от 1848 г. турското правителство почва официално в някои свои фермани да дели българи от тази смес Рум-милети -Римски народ и да им отдава народното им име: Булгар-милети - Български народ.
Византийската държава от самото си начално появяване е била непримирим враг на независимите българи, и най-вече, когато те учредиха Преславския престол и почнаха да управляват царството сиредовно, та гледаше на тях като на съперници, които един ден могат да я подчинят на себе си. Нейното старание беше да обори и завладее Българското царство и употребяваше всякакъв начин, за да постигне целта си!
Македонските и руманските българи, понеже бяха християни още от времето на Апостол Павел, а старопланинските българи още езичници, първи съдействаха на византийците и нападаха и сами своите еднородни братя българи, стеснени в непроходимите места на Ема. Християнската вяра беше сближила гореспоменатата смес от народи и всеки бе забравил народното си име и действаше за слава и чест на Византийската империя. Словото на Апостол Павел действаше в тях силно: „Не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател, дето няма ни един ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос.“ (Послание на светия Апостол Павел до Колосяни, глава 3, стих 9-11)
От това са възниквали непрестанно кръвопролитни боеве между тия две държави, които боеве и след покръстването на Преславския двор са продължавали до крайното падане и на двете държави под турско иго. А вкоренената от тези времена взаимна омраза и ненавист между тия два народа, гърци и българи, е останала и до днес!
В такова положение се намирала Византийската държава спрямо Българската и трябвало е в такъв дух да се запишат техните дела, така че византийските писатели, пишещи за българите, никаква достоверност не могат да имат за нас. Ние можем да се основаваме само на нашите народни паметници, и то като ги сравним с византийските и с други, и като ги изследваме разсъдително, защото и в тях понякога е играло пристрастно перо.
За да потвърдим нашата реч с доказателства, можем да преведем хиляди необорими примери, но ние привеждаме следните, отнасящи се към нашия предмет- Асеновия век.
Никита Хоният, съвременник, описващ делата на Асеня и брат му Петър по време на възобновяването на Българското царство от тези юнаци се изразява така: Όσα δε κατά Ρωμαίων οι ανοσιουργοι ούτοι και μιαροί διαπράξαντο, τις αν εφικοιτο λόγος, η ποια διήγησις τοσαυτας κακών Ιλιάδας συμπεριληψηται; Nic. Choniatae ρ. 48. Ε. Βοn).
Колко зло сториха на римляните тези нечестиви (Асен и Петър) и гнусни-злодеи, кое слово е в състояние или кое сказание може да състави толкова илиади/поеми/ от злини?“.
С други речи да го изтълкуваме: Асен и Петър са сторили толкова злини на римляните, че Никитовото перо, нито други могат да ги опишат, но трябва някой си слепец (Омир) да напише не една илиада/поема/ от злини, а няколко илиади/поеми/! Всеки благоразумен човек, познаващ предмета, описан от Никита, вижда явно с какво пристрастие е изпълнен византийския писател и как безсрамно се е изразил! Асен и брат му Петър са освободили България от чуждата византийска власт от тежкото поданство, а Никита ги нарича ανοσιουργεί - нечестиви!? Като че ли са сторили нещо противно на Християнската вяра. Нечестив ли е човек, който освобождава отечеството си от тежко поданство и мъчителство? Нарича ги μιαροί - гнуснави - злодеи! Злодей ли е човек, който помага на бедния народ и го освобождава от тежки мъки, които чужда държава и сила зверски му е наложила, и му дере кожата?! Ние ще видим по-долу, че Асен I, пък и Асен II, са били твърде христолюбиви, благочестиви човеци, съградили много черкви и иночески (манастирски) домове, съживили българската книжнина и издигнали в най-висша степен българската слава, а не са били такива, каквито ги описва злобното и лукавото перо на Никита! Ако някой езичник би писал така, не би ме учудило, но да пише така един християнин, е непростимо! Никита, както и много други византийски писатели, човек може да ги сравни с някои с някои турски четници (суфталар) писатели, които за когото и да пишат, е наред да си служат с подобни изражения: кяфир - неверник, зорба - злодей и проч.!
Ето как ги описва един стар византийски историк Дука, по време на Палеолог, в своята византийска повест, издадена в Липиска на 8-я. На страница 253:
Λαός απήνης και μισοκαλος, η ρίζα της υπερηφάνειας, ο κλάδος της κακοδαιμονίας, το άνθος της υψηλοφροσυνης, η τρυγία του γένους των Ελλήνων, η καταφρονούσα τα γένη των ανθρώπων, καταφρόνησις αληθινή, πάντα τα γένη ελογιςετο ως μη γιγνομενα.
„Народ със свирепо сърце и мразещ доброто, корен на гордостта, клон на зломислието, цвят на високоумието, издънка на елинския род, презиращ човешките родове, с истинско презрение (този народ) мислеше, че други народи сякаш не съществуват (на света).“
Такива са били византийските писатели, от които твърде малко се различават и техните потомци фанариотите, за които ще говорим по-долу.
Западните писатели от средните векове са били по-добросъвестни писатели към нас от византийците, от които повечето са черпели. По времето на кръстоносния поход, което време съвпада с Асеновия век, най-много лъжи и глупости са преписвали от тях. Техните легенди и були са пълни с религиозни суеверия и пристрастия.
Те, заразени от религиозна омраза към християните с източното вероизповедание, когато им се е случвало да пишат нещо за тях, са се старали по всякакъв начин да изкривят истината и да обърнат всяко нещо на своя страна, а най-вече след като беше създадена папската пропаганда.
Тия го нямат за нищо да сковат лъжливи и никога не съществуващи легенди и папски були и с това да лъжат света. Техните мисионери, разпръснати почти по целия свят, и най-вече в Азия, се скитат преобразени и употребяват най-безсрамни средства, за да могат да привлекат към вероизповеданието си разни народи. Те често не се срамят даже и Свещеното Писание да променят, само да си постигнат целта! А тази цел не е евангелска цел и братска любов, както тези лъжат! Не! Това е гола притворена лъжа! Тяхната цел е съвсем друга. То е користна полза - гражданска цел: чрез предлаганата от тях християнска вяра и евангелска любов те искат първо да унищожат народността на всеки народ и племе, и след като се сдобият с влияние, да владеят света, да грабят злато и сребро, да дерат кожите на човечеството! Тия, стеснени и гладни в своите предели, се трудят по всякакъв начин да се вмъкнат в богати и плодоносни места и да почнат преселения. Техните дела показват всичко онова, което казахме.
До каква степен е достигнала йезуитската развратност и лукавщина е общирно описано от самите техни едноверци, които са ги обнародвали и които са изобличили техните противни на човещината дела, и са ги показали на света. Най-много е писано за йезуитските чети и човек се ужасява и настръхва, като чете техните дела и злини на преизподнята, които са нанесли на света в името на християнската и евангелска любов! Днешните им останки, макар и презрени и унищожени от учения свят, следват и преследват същата цел и таят същото намерение, макар и Евангелистите да са ги изпреварили, те твърде малко се различават от тях: защото и тяхната главна цел е да унищожат народността на всеки народ, и така всеки да гледа в техните уста.
От казаното накратко за византийските и западните писатели всеки разбира как трябва да приемаме онова, което те са писали за нас, за нашите праотци и техните дела. Ние трябва да се пазим от последните като от отрова, с която те са искали и още искат да натровят нашата християнска вяра на прадедите ни, и с това да унищожат нашата премила народност, която е нашето най-драгоценно наследство и е самата наша сладка утеха и блага надежда! Народ, който изгуби своята народност, нека не очаква занапред никакво бъдеще! Той винаги остава презрян и укорен от всички. Живи примери имаме много, които по-долу ще приведем.
Чуждестранните писатели, писали за Асеневци, са разногласни, смесващи делата на Асен I с делата на Асен II. Те са разногласни и по летоизчислението, а това е доказателство, че те са писали по слух, и то в по-нови времена. Според общото, написано от разни писатели, Асеновата власт е почнала от 1186 и царството им е съществувало до 1396 г., до превземането на Търново и Никопол от Баязид Илъдърма. Западните пишат, че през 1204 или 1205 г. папата пратил уж някакъв кардинал в Търново, та венчал с царски венец Йоан, най-малкия брат на Асен I, и ръкоположил уж български патриарх в Търново. Но ние ще видим по-късно, че такова нещо няма и че то си е чисто латинска скована легенда. За да можем да определим точно тези времена, ние излагаме тук надписа на Асен II, от който надпис можем да узнаем кога се е възцарил Асен II. Установявайки се на тази точка във времето, можем да изследваме дали е истина записаното от западните, т.е. колко време е царувал Асен I, брат му Петър, и брат им Йован, или Иваница, и Борис, до възцаряването на Асен II. Изследвайки съдържанието на този надпис, виждаме, че западните не се съгласуват с нашите народни паметници, което е необоримо доказателство, че западните са лъжовни по този предмет. Такива народни надписи са най-достоверни доказателства в подобни изследвания.
Преди да дойдем до тези разяснения, нека кажем предварително, че Асен I е бил провъзгласен за цар на българите и венчан с царски венец от български архиепископ в Търново, както и архиепископа са си провъзгласили за патриарх самите българи, и така е почнала битката с гърците. Асен е повел войнство с царски венец на главата, по обичая на тогавашните времена, а брат му Петър е останал царски наместник в Търново за управление на държавата.
Асен I е от царски български род, както го доказват нашите народни паметници, и нямаше нужда да го припознава за цар Папата и други, след като си го е припознал българският народ, и че Асен тогава действаше с меча, с правото на по-силния, 1е droit du plus fort, както Наполеон I, пред когото обаче Асен имаше повече и онова преимущество, че беше от български царски род. Самите Асенови дела и самото тогавашно време показват, че това е било така. И когато Асен I и брат му Петър са носили царски венци, царували са и са разширявали толкова българската държава, имали са търговски договори даже е Добровничани (Рагузяни), то техният брат Иован, или Иованица, който ги е наследил, не е имал никаква нужда да иска царски венец и палиум от папата, а най-вече след като българското царство се беше вече толкова усилило, а византийското бе унищожено от кръстоносците! В този случай е смешно и глупаво да се мисли такова нещо, а още повече за Иованица, който употребил най-голяма свирепост против латинците и против заробения от него император Балдуин, както самите тези западни писатели пишат!
България още от Симеоново време е имала независим патриарх, така че в Асеново време не е било нужно да се ръкополага от друга власт български патриарх, защото самите български митрополити са можели да изпълнят това без никакво препятствие. А колкото за изискания обряд (етикет), който се е спазвал между българското и гръцкото свещеничество, в този случай ние ще видим, че в Борисовия Синодник, че той се е изпълнил помежду им, без папата да взема някакво участие в него. И че гърците по воля или неволя са се съгласили на това, защото така ги заставили обстоятелствата в него време, т.е. българското победоносно оръжие действало.
Че българските митрополити са можели да си поставят патриарх без посредничеството на папата и гръцкото свещеничество, това се доказва от нашия народен паметник „Царственик“. Ето какво се казва там на стр. 43: „В тези времена патриарх в Търново беше свети Йоан, който, като гледаше голямото озлобление на гърците спрямо българите, проливаше много сълзи пред Бога и се молеше, да ги избави от това гръцко робство. В един ден, както плачеше, яви му се свети великомъченик Димитър, когото всички благочестиви български царе, от благочестивия цар Михаил до светия Йоан Владимир, почитаха и славеха в Търново, той, казвам, светия великомъченик Димитър, ми се яви и каза: „Спомни си Бог за дома и рода български и ме изпрати на помощ за обновление на българското царство. Там да поставиш Асена за цар български и Бог ще бъде с него, и ще въздигне скиптъра български“.
И така се възцари. Тука нашият драгоценен паметник явно доказва как се е възцарил Асен I и е бил венчан с венец и царска багреница от светия патриарх Йоан, българин, когато изградили в Търново храм на свети Димитър за своя гражданска цел, а не че му изпратил папата палиум и други знаци, както пишат западните легенди. А че по това време в Търново е имало независим български патриарх, виж обширното изследване на архимандрита на Доброветцкия манастир отец Натанаил, „Кратко начертание, за това че Българското архиепископство и църковно свещеноначалие не е зависило от цариградския патриарх в стари времена, а именно от 553 до 1797 година“ (част I, книжка № 5 и по-нататък в Български книжици).
А що се отнася до светия великомъченик Димитър, за който паметникът пише, че е взел участие в Българските дела, във времето на възобновлението на Българското царство от Асеня, то гърците от пети век още бяха разгласили, че свети Димитър напада даже сам българското войнство и го поразява няколко пъти (виж съчинението на Филарет, Рижкия епископ. Светия великомъченик Димитър Солунски и солунските славяни). Гърците разгласиха също, че смъртта на българския цар Самуил е причинена от св. Димитър! Беше се създал
Голям страх у всички българи, че свети Димитър държи гръцка страна и поразява българите! По тази причина по времето на Асен издигнали в Търново църква в чест и слава на светия великомъченик Димитър и проповядвали на народа, че светият великомъченик Димитър е оставил Солун и се е преселил в Търново, и че ще помага срещу гърците. Народът, насърчен от това, следвал храбро своите предводители и успял славно да изгони византийските воеводи и войници от България и да си възобнови царския престол. Такова едно насърчение е било нужно за българите, за да се бият с едноверните си гърци. От това явно се доказва, че българите са си венчали с царски венец Асен I и провъзгласили архиепископа си за патриарх, без да питат нито гръцкия патриарх, нито папата, но по черковните правила сами извършили това свое дело.
Няма коментари:
Публикуване на коментар