Нашата вяра винаги е била най-добрия и най-милия утешител, и нашата премила народност, макар и днес да се е утвърдила между нас, то ние сме длъжни на нашата православна вяра, на нашите прадеди, които са я държали в точност, да я държим и ние, иначе бихме си изгубили народността и званието българин! Незачитането на прадядовото вероизповедание е унищожение на народността, а най-вече за народ, който няма своя свобода, а зависи от други! Такива живи примери имаме много, не само при други народи, но и сред нас. Но преди да изложим разсъжденията си, нека кажем каква необходимост ни кара да пишем това кратко писмо по този предмет. Всеки, който е прочел черковната история, знае какви кръвопролития и гонения са последвали от вероизповедни раздори и как само от една в началото чиста евангелска вяра са възникнали толкова разделения и подразделения! А главното разделение на западна и православна вяра е нанесло първия удар, водещ към падането на Римската и Византийската държава. Последователите на римския папа още от него време са създали пропагандни общества и по всякакъв начин са се старали да привлекат към себе си други народи и на много места са успели да постигнат целта си. Само България е била изключена от това, и здраво се е държала и се държи все още за своята прадядова православна вяра, овен неколцина неверници българи, наричани павликяни. Но в настоящо време папищаши и други отцепници са нападнали България и са се заели да посеят раздор и разцепление между нас. Много са с обръснати мустаци и разновидно облечени, последователи на римския папа и на англо-американските учители, които се скитат по България и се стараят с лицемерие да прелъстят простодушния народ, обещавайки му много лъжовни работи! Но тяхната цел и намерение не е нищо друго, освен да унищожат нашата народност и да се възползват от нашата слабост!
В Австрия (в Темешки Банат) има няколко села с българи, които са се преселили там след падането на България, които все още говорят чисто български език, запазили са нашите стари обичаи, носят старо българско облекло, не приели насила католическата вяра, но по времето на Мария Терезия, са изгубили окончателно народността си! Това благородно чувство изчезва вече от тях! Те вече не искат да знаят нищо за своето родство с другите българи, своите еднокръвни братя. Те знаят римския папа и нищо друго! А на единородни си и единоверни някогашни братя гледат днес със злоба, ненавист и мерзост! Надъхани са от католическите свещеници. Същият този дух съществува и вътре в България, между малочисления брой папищаши българи павликяни. Те, както на всички ни е известно, ненавиждат нас, техните единородни братя, дотолкова, че и ни наричат кара-каури (гяури) черни неверници! Папищашките попове дотолкова са ги отцепили от нас, че един павликянин българин за нищо няма да открадне от православен българин, да го наклевети, да го издаде, и даже, ако му приляга, да го убие без някаква причина, само от религиозна злоба! Такова нещо се е случило преди няколко години в Пловдив, където един павликянин, сдружен със злодеи турци, сам избил една нощ цяло семейство жени и невинни девици от Чалъковия род! Също такова нещо се е случи неотдавна и в село Сопот, където пък един павликянин от близките села извика през нощта с измама хаджи Георгювия син... и го уби край селото! И много други такива злодеяния са правени от павликяни на православни българи. Това се е правело от самото пустоверско чувство, което им надъхват техните попове. Аз видях в Австрия много такива примери, където множество сърби, които са приели папищашката вяра, наричани шокци, гледат на своите единородни братя, православни сърби, с непримирима вражда и хранещи против тях злоба и ненавист, ги издават ежедневно! Така също и в свободна Гърция, където има така наречените папищащи гърци, на остров Тинос, Сир/ос/ и другаде, ненавиждат единородните си братя, православните гърци. И не само по време на освобождението на Гърция са им противодействали, предавали са ги на неприятеля, но ежедневно им препятстват всяко полезно дело! А в Турция арменци и армено- католици се намират в същото положение. Точно това искат тези свети Петрови наследници да направят и в България, да посеят общ раздор и разцепление, така че брат брата си да намрази, син - баща си, майка - дъщеря си! Така те разпространяват Христовото учение! Вместо любов учат на ненавист! Вместо мир посяват клевети и раздори! Където е стъпил техен крак, там само раздори и клевети е имало!
Любопитният нека да прочете разни съчинения и да узнае, какво са правили и правят ежедневно в Азия и другаде, а нравственото развращение до каква степен на заблуждение е стигнало там, където тяхната власт се е удвоила, срамно е да си помисли човек, а камо ли да го произнася! Самите тези така наречени свещеници развращават народа, там се жертва чистата и нежната невинност!... Пазете се, братя, от такива хищници, вълци в Христовото стадо! Не слушайте тяхното учение и лъжовни обещания. Те са подобни на красив, но отровен цвят и който само се докосне до него, се отравя смъртоносно! Те под привидно човеколюбие и евангелско учение цял свят лъжат! Това е друга, по-дълбока тяхна цел! Те искат с това да унищожат премилата и преблага народност на всеки народ и да се ползват от религиозното влияние!...
Вие, отци, свещеници българи, бъдете бдителни и пазете повереното ви Христово стадо, както е казал пророка: "Тъй казва Господ Бог: горко на Израилевите пастири, които пасоха сами себе си! Нали стадото пастирите трябва да пасат? Вие ядохте тлъстина и се обличахте с вълна, клахте угоени овци, а стадото не пасохте. Слабите не подкрепяхте, болна овца не лекувахте, ранена не превързвахте, прокудена не връщахте и изгубена не дирехте, а ги управлявахте с насилие и жестокост. И пръснаха се те без пастир и, като се пръснаха, станаха плячка на всички полски зверове. Тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против пастирите, и ще изискам овците Си от ръцете им и не ще им дам вече да пасат овците, и пастирите няма вече да пасат сами себе си, и ще изтръгна Моите овци из техните челюсти, и те не ще бъдат тяхна храна." Йезикил, гл.34
Из "НЯКОЛКО РЕЧИ ЗА АСЕН ПЪРВИ, ВЕЛИКИЯ БЪЛГАРСКИ ЦАР И СИНА МУ АСЕН ВТОРИ"- книга, написана от Георги С. Раковски, издадена в Белград през 1860 г.
Предадено на съвременен български език от Грета Костова- Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар