Въпреки принадлежността ни към световната научна общност в сферата на културното наследство, на експертната общност е поставена задачата да се реставрират средновековните паметници на Царевец. Партийното разпореждане не подлежи на коментар - патриаршеската църква в Търново да се възстанови не каквато е била, а каквато трябва да бъде. Специалистите са принудени да разберат, че възстановяването на паметниците на Царевец не е дискусионен въпрос – той е вече решен със самото партийно и правителствено постановление. Обясняват им, че социалистическата държава не е длъжна да се съобразява с Венецианската харта, а в. Пулс направо я обявява за идеологическа диверсия. На националното съвещание от 1969, водено от Пенчо Кубадински, те са принудени да приемат наложеното хипотетично възстановяване на крепостни стени и порти. А колкото до Патриаршията – нейната хипотетична реконструкция и дори изписване се осъществява след директно нареждане на Пенчо Кубадински… Хубаво е все пак, че идеята за цялостно възстановяване на Царевец не се осъществява. Редица автентични археологически ценности са реставрирани в съответствие с международните принципи; работата на опитни специалисти по възстановените обекти носи печата на техния професионализъм. Въпреки това, извършените хипотетични реконструкции на Царевец изключват завинаги шансовете му за включване в Световното наследство.
Проф. арх. Пейо Бербенлиев е първият председател на Българския национален
комитет на ИКОМОС и е сред основателите на международната организация
във Варшава през 1965 г. Участник е в приемането на Венецианската харта.
Ето една негова статия, публикувана във вестник "Велико Търново" от юли 1967 год. В нея ясно личи мнението на специалиста..
НА СТРОГО НАУЧНА ОСНОВА
Консервацията и реставрацията на паметниците на културата във Велико Търново се основава на установените в науката у нас и чужбина принципи и методи. Голямото разнообразие на културни ценности във Велико Търново по жанр и периоди усложнява извънредно много задачата и решението ѝ изисква дълго време за проучване и експериментиране. При това изпълнението е свързано със сложни технически проблеми, за които по-рано не е мислено и почти нищо не е направено. За да се изяснят различните принципи на консервация (като най-общо понятие) при различните случаи, ще си позволим да повторим някои, макар известни вече неща. Това се налага още повече като отговор на онези мисли и предложения, които излязоха в печата от художници, архитекти и други културни дейци, в които те изразиха свои схващания по повод постановлението на Министерския съвет за развитие на Велико Търново като исторически, културен и туристически град.
В границите на града както с постановлението, така и на практика, вече се включват паметниците на с. Арбанаси, манастирите около същото село, Преображенският и Килифаревският манастири и Никополис ад Иструм. Моето мнение е, че в последния етап на работите следва да се включат и възрожденските паметници на Лясковец, който е вече неделима част от околностите на Велико Търново. В тези граници следователно ние сме наследници на недвижими паметници на културата от римляните, Византия, Втората българска държава, турския феодализъм, Възраждането и следосвобожденската епоха. По жанр те са: археологически, архитектурни, исторически и художествени (стенописи и дърворезба). Несъмнено, преобладаващи по количество, художествени достойнства и значение са българските паметници.
Най-общите научно-теоретични принципи, на които се основава консервацията, произтичат от целесъобразността на тази дейност. Паметниците на културата имат голямо историко-познавателно значение за хората. От тях те черпят конкретни познания за миналите времена. Те са фактор за патриотичното възпитание на народа и особено за младежта. В тяхно лице ние притежаваме материал за естетическото възпитание на хората, като съдействуват за оформяне на художествените възгледи, за възприемане на истинското, реалистичното изкуство, примери за черпене поука от съвременните творци в областта на архитектурата и изкуството.
Тези принципи подчертават три основни изисквания. На първо място — паметникът трябва да бъде консервиран /запазен/ и за идните поколения такъв, какъвто ни е предаден от вековете Намесата (интервенцията) трябва да има за цел само удължаване на живота му. Второ, към реставрация да се прибягва при сериозна необходимост. Реставрацията да бъде научно обосновано и обществено полезно действие, практическото изпълнение на което в никакъв случай да не унищожи автентичността на паметника напротив, да материализира идеята за него на първоначалния му вид. И на последно място реставрацията трябва да почива на строго научни данни за изчезналия вид на паметника, да спазва точните размери и форми, като изхожда от наличието на писмени източници графични материали фотоси и пр. Понякога се пристъпва към реставрация и въз основа на аналогии. Твърде често срещан е методът на възстановяване по достатъчно пълни фрагменти в хоризонтална и вертикална посока. Реставрацията може да бъде цялостна и частична, илюстрираща външния обем и форми, без разработка на вътрешните пространства. Съвременната консервация обаче не допуща в никакъв случай реставриране въз основа на проекти, съставени от субективното виждане на съвременния творец. В случая тя би била ненаучна, тя ще фалшифицира историята. Горните теоретични схващания могат да се илюстрират най-добре, като изредим конкретните си виждания за паметниците на културата във Велико Търново. За по-голяма яснота разглеждането ще стане по групи еднородни паметници и по исторически периоди.
Археологическите паметници са главната част от материалната и художествената култура на Велико Търново. Трапезица, Царевец и Асенова махала са най-големите исторически, културни и художествени центрове на Втората българска държава. Те са били богати на строителство и художествена дейност, горди изразители на култура, която давала тон на развитието в Европа за онова време. Величието и достойнството на тази огромна култура са запазени сега в жалки останки, резултат на многовековно варварско разрушение. Да се възстанови за зрителя-съвременник и за бъдещите поколения, съществуват ли възможности и в какви допустими граници е възможно реставриването на част от материалната художествена култура? Очевидно тесните интереси на историческата наука да извади всичко останало и въз основа на него да направи своите съждения и заключения не удовлетворяват поставената задача. Народът желае да получи обозримо впечатление за миналото величие. Това желание е толкова силно, че то даде основание на някои творци (худ. Цанко Лавренов, арх. Ж. Драгомиров) да пресъздават по своему образа на Царевец в картини и рисунки, може би с мисълта техните идеи да се материализират. Но да бъдем конкретни.
За нас засега Трапезица е съвсем непозната. Тук са разкрити основите на определен брой църкви и задачата е ограничена — укрепителни работи за тяхното запазване. Да се говори за представянето на Трапезица на зрителите е много рано, не по-рано от 10 години, след пълно археологическо проучване. По известни ни причини то не би могло да се извърши в по-кратко време.
Царевец е бил предмет на по-системни изследвания, особено в последните 20 години. Разкритото е само част от онова, което се крие под земята: крепостните стени, дворецът, патриаршеската църква, жилищни и стопански сгради и по-второстепенни култови постройки. Консервационните работи са започнали с първите проучвания и те са имали за задача да укрепят това което е намерено. Новата задача предизвикана от постановлението на Министерския съвет, ни изправи пред сложни проблеми, твърде неподготвени и без наличието на основни предварителни проучвания.
В съгласие с изтъкнатото по-горе смятам, че на Царевец може и трябва да се приложи реставрация. Друг е въпросът при кои паметници, в каква форма и по кое време. И още нещо. Към реставрация се пристъпва при окончателни, пълни проучвания, каквито за съжаление ние все още нямаме. Това е в отговор на тези, които смятат, че много бавно решаваме нещата.
Крепостните стени, както е известно са частично запазени. Тяхната понататъшна съдба може да се решава така;
— абсолютна консервация на автентичните останки без всякакви прибавки;
— частична реставрация, при която се запазват непокътнати оригиналните части;
— пълна реставрация на стената.
Желанието на нашата общественост несъмнено е да се осъществи третата теза. За това обаче липсват необходимите предпоставки. Ние не знаем височината на стената в нито един участък и формата на нейния завършък. Следователно, ако се приеме пълна реставрация, тя ще бъде хипотетична. Ще бъде едно субективно виждане, неотговарящо на историческата истина. Затова смятаме, че е най-правилно да се поеме средният път. При този метод рискът е минимален, а търсеният ефект твърде голям. Извършеното досега в участъка между Малката порта и Лобната скала потвърждава правилността на нашите мисли. Смятаме, че по този начин трябва да се продължи и в другите сектори — от Малката порта до Балдуиновата кула и от нея на север. Височината на изгражданите части ние приемаме до минимум — не повече от човешки ръст над средновековното ниво. Завършъкът отгоре може да се третира единствено чрез имитиране на руини. Големият въпрос за зъберите за нас не е решен. Подготвени са проекти за частични бутафорни зъбери от лек материал, като след изпълнението се проследи през следващите 2—3 години и след това се реши окончателно. Ние не смятаме, че всички възможности за намиране на данни са изчерпани. Възможно е например след разкриването на терена вътре до стената да се намерят паднали части на зъбери и завършващи профили.
Възможно е да се открият и писмени източници. Дотогава обаче не бива да се пристъпва към трайни решения. Още преди близо две години се подхвърлиха идеи за възстановяване на две кули на двореца и камбанарията на Патриаршеската църква. Та бяха проучени от специалистите в Института за паметници на културата. Доказа се, че липсват всякакви данни за реконструирането им; височина, отвори, членение, детайли, завършък. Смятаме, че поне засега трябва да се изоставят тези идеи. Достатъчно ще бъде, ако субструкциите им се моделират с ограничени надзиждания за обогатяване на силуета, но не повече от това, което е направено иа Патриаршеската църква.
Главната порта, според нас, може да бъде предмет на значителни консервационни работи. На първо място трябва да се възстановят разрушените в близкото минало части. Един макет на подвижния мост, макар проектиран, би било ефектно и близко до истината съоръжение.
Пред големи затруднения ни поставя въпросът за Балдуиновата кула. Тя е един несполучлив макет и пример за прибързани работи с твърде печални последици. Оказа се сега, че тя не е поставена дори на старите основи, а на 3—4 м от тях.
Останалите открити паметници са изключително предмет на строго консервационни работи. Следователно погрешно ще бъде да се очаква, че Царевец ще се изгради в обеми от дворци, църкви и крепости. Неговото богатство, величие и героично минало ще се изрази в пълното му разкриване, стабилизиране на останките и умелото, с вкус направено експониране.
Много дискусии и спорове се водят по консервационните работи на средновековната църква „Петър и Павел" в Асенова махала. Тя е с най-значителни останки и характерен пример в архитектурното развитие. При това по стените ѝ са запазени високохудожествени стенописи. Институтът разработи двата възможни варианта — запазване под защитна сграда и реконструкция. Мисля, че тук трябва да се приложи вторият вариант. За една почти пълна реконструкция има достатъчно данни — основание да не се фалшифицира историческата истина. Изразените дотук мисли и идеи са вече достояние на нашите специалисти. Окончателните решения не бива да се вземат набързо. Времето също е фактор за възприемане на едната или другата теза.
Консервационните и укрепителните работи на възрожденските паметници са значително по-лесни и ние няма да се спираме подробно на тях. Основното тук е да се запази до максимум характерът на ул. "Гурко", на с. Арбанаси, на манастирските комплекси, а това, както и запазването на цялостния характер на Велико Търново, може да се осъществи само с помощта на всички специалисти, които работят за града, и цялата великотърновска културна общественост.
 | |||
| Царевец -1967 год. фотограф Панайот Бърнев |
Представете си, че издигнем дворците на Царевец. Ще се получат грамадни каменни зали, които ние няма да можем да обзаведем така, както са били някога. Защото къде са мозайките и стенописите, къде са мебелите, които някога са красели тези зали? А има и друга страна на въпроса. Ние ще унищожим основите, старините, които са документ на нашето минало. Бихме ли могли да поемем отговорност за пълно реставриране на старините, когато запазените основи не ни дават възможност за сигурна реконструкция, а и тяхното състояние е такова, че не би позволило нови големи надстройки? Няма ли да ни осъди следващото поколение, че сме унищожили паметниците на нашето минало? В това отношение аз споделям становището на др. Бербенлиев, който научно го обоснова. Нека добре се обмисли и се реши какво трябва да се направи. Например крепостните стени ще дадат един хубав силует на града и на крепостта. Някои предлагат настрани да се направят макети на дворците и църквите на Царевец. Без да заангажирам мнението на нашия институт, аз за себе си бих казала, че не бих се решила да си дам съгласието за издигането на дворците на Царевец върху техните основи.
Аз още веднаж благодаря на Общо народния комитет за големите грижи, които полага за развитието на Велико Търново.
  |
| Фотограф- Панайот Бърнев |
Няма коментари:
Публикуване на коментар