Из "ГРАДОУСТРОЙСТВО И СТРОИТЕЛСТВО НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО ЗА ПЕРИОДА 1878-1985 година
арх. Димитър Върбанов
С градоустройствен поглед започват да се проектират разширенията на града едва след като изработката им се поема от „Главпроект“. През м. април 1958 г. е одобрено за първи път разширение на града със застроителен план, което обхваща района от площада пред кино „Искра“ до Беляковското шосе. В обхванатата площ е включена като преработка одобрената през 1946 г. регулация за разширение на града. Застроителният план предвижда ниско свободно застрояване на частните парцали, средна етажност по главната входна улица „Д. Иванов“/бул. "България"/ и терени за обществени нужди: училища, детски градини, квартални магазини и др.
Около шест години по-късно (м. декември 1964) се одобрява регулационният план за най-значителното разширение на града, което обхваща терените южно от бул. „Д. Иванов“/бул."България"/, западно от парка „Дружба“, северно от магистралата „Търновска комуна“ като на запад се ограничава от ул. „Краков“ и „Беляковско шосе“. Този план предвижда значителни площи за средноетажни и високоетажни сгради, макар че все още ниското индивидуално застрояване в самостоятелни парцели не е изоставено. С това разширение намиращият се извън града стадион вече попада между жилищните квартали и оставя във вътрешността на града.
Ниската застройка на кварталите на „Марино поле“ през това време става обект на градоустройствена преработка, одобрена през м. ноември 1962 г. под название „Пробива“. Изнасянето на гробищния терен извън града освобождава ценна площ за озеленяване, която градоустройствената преработка свързва с парка „Марино поле“. По този начин се осъществява зелена система в съседство на градския център.
Постановление № 6 от 1965 г. на МС относно развитието на Велико Търново като исторически, туристически и културен център дава тласък в цялостното му изграждане. Започва изготвянето на общ градоустройствен план от колектив под ръководството на арх. Никола Николов. През юни 1968 г., вече завършен, общият градоустройствен план е докладван от гл. проектант пред Общонародния комитет, председателствуван от Т. Живков. Доклад относно приемането на плана изнася и П. Кубадински. Първият вариант, който предвижда пълна реставрация на старата част, отпада. Приет е вторият вариант, който запазва групите от сгради и квартали с архитектурна и историческа значимост, определящи характера на стария град.
На базата на одобрения Общ градоустройствен план започват редица застроителнн разработки на квартали, райони и комплекси:
През м. ноември 1966 г. влиза в сила застроителннят и регулационен план на ул. „К. Гайтанджията“ с проектант арх. Д. Попкръстев. В разработката е съобразена близостта на архитектурния резерват и специфичността на терена.
През м. декември 1968 г. е одобрен застроителният и регулационен план на ЖК „Акация“ с проектант арх. Т. Тунев. През 1970 г. влизат в сила застроителните планове на жилищните комплекси „Чолаковци“, „Тр. фронт“ (сега кв. „Св. гора“) и кв. „Асенова махала“. Изграждането на комплекса „Чолаковци“, предвиден за едропанелно строителство, започва веднага след одобряването му и завършва в продължение на няколко години. Тъй като е в съседство с индустриалната зона, този комплекс решава благоприятно трудовите пътувания.
Изграждането на комплекса „Св. гора“ не е така интензивно поради предвидената сравнително ниска етажност и голямата гъстота на обитаване в съществуващите сгради. Проектиран от арх. Ат. Агура, той обхваща площ от 32 ха. Неговото обемно силуетно изграждане трябва да бъде съобразено с разположението му в подножието на историческия хълм „Царевец“.
Квартал „Асенова махала“, проектиран от арх. Ат. Агура върху площ 33,4 ха, е част от резервата на града. В него попадат недоизследвани археологически места, поради което продължават да се правят разкопки. Допълнително откритите крепостни зидове в този квартал налагат преработка на застроителния план. Тя се налага и във връзка със създаването на подходяща архитектурна рамка на църквата „Св. Димитър“.
През 1971 г. влязоха в сила два изключително ценни и очаквани плана: ЖК „Триъгълника“ (сега „Колю Фичето“) и уличната регулация на старата част на града.
ЖК „Колю Фичето“, дело на арх. Данаил Кънев, с площ 70 ха, е одобрен през м. юли 1971 г. Този комплекс отвори възможността за прилагане на прогресивни методи в строителството. Гъсто разположените петна в някои части на комплекса предизвикаха през 1980 г. актуализация на застроителния план, при който част от тях отпадат.
Историческият резерват „Вароша“ е снабден с улично-регулационен план през м. март 1971 г. Това предотврати последствията от неудачния стар регулационен план, чието действие беше спряно още преди започване работата по новия регулационен план. С него е дадена възможност за осигуряване на моторен транспорт до почти всички пунктове на квартала, без улиците да нарушават старинния си характер.
През м. май 1972 г. е довършен и одобрен проектът за централната градска част със застроителен и регулационен план. В него се заложиха и изградиха отговорни за силуета и панорамата на града обществени сгради. Проектът е изработен от главния проектант на Общия градоустройствен план н. арх. Н. Николов. По този проект се заложиха и изградиха Партийният дом. Окръжният народен съвет, два хотела. Общинският народен съвет, кино „Полтава“, Младежкият дом и др.
Бързото застрояване на ЖК „Колю Фичето“ предизвика ускоряване на подготовката за строителство в съседния комплекс „Пишмана“, наречен след това „Бузлуджа“. Застроителният план на този комплекс е дело на арх. Кирил Делев, одобрен през м. септември 1974 г. Конфигурацията на терена на този комплекс в източната си част е силно изявена в панорамата на града. Южната и западната част остават скрити за поглед от града, поради което бе подходящо за осъществяване строителство по системата ЕПЖС. Преминаването към този начин на застрояване предизвика актуализация на застроителния план. Тя е възложена на ТПО — Велико Търново, и конкретно на група с ръководител арх. Д. Топалов. Северният скат на комплекса, обърнат към града, като неподходящ за панелно строителство, бе резервиран за строителство по стопански монолитен начин.
През 1976 г. се одобряват застроителните и регулационни планове на квартал „Работнически“ в старата част на града и ЖК „Картала“, който е разширение в северна посока.
Квартал „Работнически“ е проектиран от арх. Д. Попкръстев върху площ от 1 ха при спазване предвижданията на Общия градоустройствен план, а обемно-силуетното му изграждане съблюдава старинния облик на околната среда.
ЖК „Картала“ с проектант арх. Д. Попкръстев и арх. Елка Василева е разработен върху площ от 25 ха. Застроителните петна са съобразени с денивелацията на терена, обемите са разчупени и дават възможност за изпълнение на строителството от отделни групи по стопански начин.
През м. май 1977 г. е одобрен планът на Западната промишлена зона, изработен в ТПО (проектант арх. Н. Ниделчев) върху площ 190 ха. Необходимостта от терени за промишленост и ведомствени складове е удовлетворена с предвижданията на този план.
През м. август 1978 г. е одобрен ЖК „Ганка Рашева“ (проектант арх. Иван Чолаков), площ 4,4 ха. Застроителният план решава въпроса за уплътняване на обитаването в централната градска част, където жилищният фонд е сравнително износен. Съществуващите масивни сгради се запазват, като се надстрояват, пристрояват и включват в цялостния силует.
През м. юли 1980 г. се одобри план за тъй наречената „Контактна зона“, проектант арх. Д. Попкръстев, площ 8,3 ха. С този план се изясняват проблемите на застрояването в района, където се преливат старата и новата част на града. С особено внимание е проследено обемното изграждане, което в случая дава сериозно отражение на панорамата.
През 1981 г. започна подготовката на материали за актуализация на ОГП и ГКТП. Задачата е поета от ТПО — Велико Търново при сътрудничеството на проектанти от Главпроект, Софпроект и КНИПИТУГА. През настоящата 1985 г. се преминава към изработване фазата Окончателен проект на ОГП.
През м. юни 1983 г. се одобряват новите разработки на квартали 101—106, разположени западно и северно от Автогарата. Разработката засяга площ от 4,2 ха и е проектирана от арх. Д. Попкръстев.
Мястото е много изявено, тъй като е разположено на южната входна част на града и е в непосредствена близост до бившия казармен район (преработен като централна градска част), както и до зелената система на парковете „Марино поле“ и „Дружба“.
През 1983 г. се одобри Предварителният застроителен план на ЖК „Момина крепост“, изработен от колектив на КНИПИТУГА — София с ръководител арх. Райко Петров. С този комплекс, съобразно предвижданията на ТУП за групата селищни системи, се пренасочва разрастването на града в източна посока. Визуалната връзка на този терен към историческия резерват „Царевец“ прави задачата трудна и отговорна. Съзнаването на тази отговорност беше повод за национален конкурс през 1976 г. От журираните 22 проекта най-високо е оценен проектът на арх. Йордан Тангъров, който оригинално решава именно визуалната връзка със стария град.
Сериозните затруднения за осигуряване на терени за приложение на производството на ДК — Горна Оряховица предизвика проектирането на разширения на ЖК „Бузлуджа“ в източна и южна посока. Все по-конфликтно става противоречието между номенклатурните ЕПЖС и традиционния търновски силует.
Сериозните градоустройствени задачи през 1983 г. бяха допълнени с конкурс — контрактация, който да изясни предназначението на бившия казармен район в центъра на града. Назрелите нужди за намиране терен, където да се построят необходими от общоградско и окръжно значение сгради, бяха проучени и отразени в планово задание, изработено от колектив на ВИАС — София (доц. Ив. Никифоров и арх. И. Търсанков). Проучването на заданието беше подкрепено от преддипломни студентски проекти. Не се прие предложението в този район да има място за жилищно обитаване. Нуждите от ведомствени сгради и такива от обслужващата сфера са достатъчни, за да се допълни до необходимата плътност настройката на терена. Обсъждането на проектите приключи с разширено разглеждане и преценяване на техните качества. Решено бе запазването на възможно най-голяма територия за озеленяване да бъде основна задача при определяне на цялостната застройка. Този проблем се предостави да бъде решен с проект под ръководството на главния проектант на ОГП арх. Н. Николов.
арх. Димитър Върбанов
С градоустройствен поглед започват да се проектират разширенията на града едва след като изработката им се поема от „Главпроект“. През м. април 1958 г. е одобрено за първи път разширение на града със застроителен план, което обхваща района от площада пред кино „Искра“ до Беляковското шосе. В обхванатата площ е включена като преработка одобрената през 1946 г. регулация за разширение на града. Застроителният план предвижда ниско свободно застрояване на частните парцали, средна етажност по главната входна улица „Д. Иванов“/бул. "България"/ и терени за обществени нужди: училища, детски градини, квартални магазини и др.
Около шест години по-късно (м. декември 1964) се одобрява регулационният план за най-значителното разширение на града, което обхваща терените южно от бул. „Д. Иванов“/бул."България"/, западно от парка „Дружба“, северно от магистралата „Търновска комуна“ като на запад се ограничава от ул. „Краков“ и „Беляковско шосе“. Този план предвижда значителни площи за средноетажни и високоетажни сгради, макар че все още ниското индивидуално застрояване в самостоятелни парцели не е изоставено. С това разширение намиращият се извън града стадион вече попада между жилищните квартали и оставя във вътрешността на града.
Постановление № 6 от 1965 г. на МС относно развитието на Велико Търново като исторически, туристически и културен център дава тласък в цялостното му изграждане. Започва изготвянето на общ градоустройствен план от колектив под ръководството на арх. Никола Николов. През юни 1968 г., вече завършен, общият градоустройствен план е докладван от гл. проектант пред Общонародния комитет, председателствуван от Т. Живков. Доклад относно приемането на плана изнася и П. Кубадински. Първият вариант, който предвижда пълна реставрация на старата част, отпада. Приет е вторият вариант, който запазва групите от сгради и квартали с архитектурна и историческа значимост, определящи характера на стария град.
На базата на одобрения Общ градоустройствен план започват редица застроителнн разработки на квартали, райони и комплекси:
През м. ноември 1966 г. влиза в сила застроителннят и регулационен план на ул. „К. Гайтанджията“ с проектант арх. Д. Попкръстев. В разработката е съобразена близостта на архитектурния резерват и специфичността на терена.
През м. декември 1968 г. е одобрен застроителният и регулационен план на ЖК „Акация“ с проектант арх. Т. Тунев. През 1970 г. влизат в сила застроителните планове на жилищните комплекси „Чолаковци“, „Тр. фронт“ (сега кв. „Св. гора“) и кв. „Асенова махала“. Изграждането на комплекса „Чолаковци“, предвиден за едропанелно строителство, започва веднага след одобряването му и завършва в продължение на няколко години. Тъй като е в съседство с индустриалната зона, този комплекс решава благоприятно трудовите пътувания.
Изграждането на комплекса „Св. гора“ не е така интензивно поради предвидената сравнително ниска етажност и голямата гъстота на обитаване в съществуващите сгради. Проектиран от арх. Ат. Агура, той обхваща площ от 32 ха. Неговото обемно силуетно изграждане трябва да бъде съобразено с разположението му в подножието на историческия хълм „Царевец“.
Квартал „Асенова махала“, проектиран от арх. Ат. Агура върху площ 33,4 ха, е част от резервата на града. В него попадат недоизследвани археологически места, поради което продължават да се правят разкопки. Допълнително откритите крепостни зидове в този квартал налагат преработка на застроителния план. Тя се налага и във връзка със създаването на подходяща архитектурна рамка на църквата „Св. Димитър“.
През 1971 г. влязоха в сила два изключително ценни и очаквани плана: ЖК „Триъгълника“ (сега „Колю Фичето“) и уличната регулация на старата част на града.
ЖК „Колю Фичето“, дело на арх. Данаил Кънев, с площ 70 ха, е одобрен през м. юли 1971 г. Този комплекс отвори възможността за прилагане на прогресивни методи в строителството. Гъсто разположените петна в някои части на комплекса предизвикаха през 1980 г. актуализация на застроителния план, при който част от тях отпадат.
Историческият резерват „Вароша“ е снабден с улично-регулационен план през м. март 1971 г. Това предотврати последствията от неудачния стар регулационен план, чието действие беше спряно още преди започване работата по новия регулационен план. С него е дадена възможност за осигуряване на моторен транспорт до почти всички пунктове на квартала, без улиците да нарушават старинния си характер.
През м. май 1972 г. е довършен и одобрен проектът за централната градска част със застроителен и регулационен план. В него се заложиха и изградиха отговорни за силуета и панорамата на града обществени сгради. Проектът е изработен от главния проектант на Общия градоустройствен план н. арх. Н. Николов. По този проект се заложиха и изградиха Партийният дом. Окръжният народен съвет, два хотела. Общинският народен съвет, кино „Полтава“, Младежкият дом и др.
Бързото застрояване на ЖК „Колю Фичето“ предизвика ускоряване на подготовката за строителство в съседния комплекс „Пишмана“, наречен след това „Бузлуджа“. Застроителният план на този комплекс е дело на арх. Кирил Делев, одобрен през м. септември 1974 г. Конфигурацията на терена на този комплекс в източната си част е силно изявена в панорамата на града. Южната и западната част остават скрити за поглед от града, поради което бе подходящо за осъществяване строителство по системата ЕПЖС. Преминаването към този начин на застрояване предизвика актуализация на застроителния план. Тя е възложена на ТПО — Велико Търново, и конкретно на група с ръководител арх. Д. Топалов. Северният скат на комплекса, обърнат към града, като неподходящ за панелно строителство, бе резервиран за строителство по стопански монолитен начин.
През 1976 г. се одобряват застроителните и регулационни планове на квартал „Работнически“ в старата част на града и ЖК „Картала“, който е разширение в северна посока.
Квартал „Работнически“ е проектиран от арх. Д. Попкръстев върху площ от 1 ха при спазване предвижданията на Общия градоустройствен план, а обемно-силуетното му изграждане съблюдава старинния облик на околната среда.
ЖК „Картала“ с проектант арх. Д. Попкръстев и арх. Елка Василева е разработен върху площ от 25 ха. Застроителните петна са съобразени с денивелацията на терена, обемите са разчупени и дават възможност за изпълнение на строителството от отделни групи по стопански начин.
През м. май 1977 г. е одобрен планът на Западната промишлена зона, изработен в ТПО (проектант арх. Н. Ниделчев) върху площ 190 ха. Необходимостта от терени за промишленост и ведомствени складове е удовлетворена с предвижданията на този план.
През м. август 1978 г. е одобрен ЖК „Ганка Рашева“ (проектант арх. Иван Чолаков), площ 4,4 ха. Застроителният план решава въпроса за уплътняване на обитаването в централната градска част, където жилищният фонд е сравнително износен. Съществуващите масивни сгради се запазват, като се надстрояват, пристрояват и включват в цялостния силует.
През м. юли 1980 г. се одобри план за тъй наречената „Контактна зона“, проектант арх. Д. Попкръстев, площ 8,3 ха. С този план се изясняват проблемите на застрояването в района, където се преливат старата и новата част на града. С особено внимание е проследено обемното изграждане, което в случая дава сериозно отражение на панорамата.
През 1981 г. започна подготовката на материали за актуализация на ОГП и ГКТП. Задачата е поета от ТПО — Велико Търново при сътрудничеството на проектанти от Главпроект, Софпроект и КНИПИТУГА. През настоящата 1985 г. се преминава към изработване фазата Окончателен проект на ОГП.
През м. юни 1983 г. се одобряват новите разработки на квартали 101—106, разположени западно и северно от Автогарата. Разработката засяга площ от 4,2 ха и е проектирана от арх. Д. Попкръстев.
Мястото е много изявено, тъй като е разположено на южната входна част на града и е в непосредствена близост до бившия казармен район (преработен като централна градска част), както и до зелената система на парковете „Марино поле“ и „Дружба“.
През 1983 г. се одобри Предварителният застроителен план на ЖК „Момина крепост“, изработен от колектив на КНИПИТУГА — София с ръководител арх. Райко Петров. С този комплекс, съобразно предвижданията на ТУП за групата селищни системи, се пренасочва разрастването на града в източна посока. Визуалната връзка на този терен към историческия резерват „Царевец“ прави задачата трудна и отговорна. Съзнаването на тази отговорност беше повод за национален конкурс през 1976 г. От журираните 22 проекта най-високо е оценен проектът на арх. Йордан Тангъров, който оригинално решава именно визуалната връзка със стария град.
Сериозните затруднения за осигуряване на терени за приложение на производството на ДК — Горна Оряховица предизвика проектирането на разширения на ЖК „Бузлуджа“ в източна и южна посока. Все по-конфликтно става противоречието между номенклатурните ЕПЖС и традиционния търновски силует.
Сериозните градоустройствени задачи през 1983 г. бяха допълнени с конкурс — контрактация, който да изясни предназначението на бившия казармен район в центъра на града. Назрелите нужди за намиране терен, където да се построят необходими от общоградско и окръжно значение сгради, бяха проучени и отразени в планово задание, изработено от колектив на ВИАС — София (доц. Ив. Никифоров и арх. И. Търсанков). Проучването на заданието беше подкрепено от преддипломни студентски проекти. Не се прие предложението в този район да има място за жилищно обитаване. Нуждите от ведомствени сгради и такива от обслужващата сфера са достатъчни, за да се допълни до необходимата плътност настройката на терена. Обсъждането на проектите приключи с разширено разглеждане и преценяване на техните качества. Решено бе запазването на възможно най-голяма територия за озеленяване да бъде основна задача при определяне на цялостната застройка. Този проблем се предостави да бъде решен с проект под ръководството на главния проектант на ОГП арх. Н. Николов.
Снимките са из фотографския архив на Панайот Бърнев 1967-1974 г., който е качен в https://visualarchive.bg, дарител е неговата дъщеря Милена Николова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар