 |
| Снимка на фотографа Панайот Бърнев |
Девети септември заварва Велико Търново като околия на Плевенска област и продължава до 1950 г., когато административната реформа го прави околия на Горнооряховски окръг в продължение само на една година. От 1951 г. той отново е окръжен град. След тази година може вече да се говори за някакво строително раздвижване. Извършва се проектирането на първия жилищен блок в града (арх. Цв. Коланджнев) с инвеститор и изпълнител Строителните войски. Блокът се изгражда в 1953 г. под техническото ръководство на арх. Д. Върбанов. Още в следващата година продължава изграждането на блокове за оформяне западната страна на парка. По същото време се изгражда и основната сграда на Централен военен архив, разширена след 1970 г. с многоетажна пристройка по проект на арх. Иван Чолаков.
В 1954 г. се одобряват работни чертежи и ПСД за нов стадион на града. Строителството му продължава етапно три десетилетия. В генералния план е вложил труда си колектив с ръководител з. арх. Ст. Стайнов. Архитектурните проекти за високото строителство са изработени от арх. П. Матанов. Стадионът има високи качества на цялостното си решение и е един от най-хубавите стадиони в страната.
През 1954 г. влиза в експлоатация новата пощенска палата в центъра на града, строена по проекти на арх. Л. Попдонев. Жилищният блок на МНО, с който започва бул. „Д. Иванов“/днес- бул. България/, се проектира в 1956 г. Броят на блоковете се увеличава с всяка измината година. Уедрените им обеми се настаняват в западното разширение на града покрай бул. „Д. Иванов“ и „Н. Габровски“. Броят им до края на 50-те години нараства с по десетина ежегодно.
По-значителни обществени сгради, проектирани през 50-те години на века, са: пионерски дом (1958), строен след 1971 г., проектиран от арх. П. Матанов; лятна естрада в парка „Марино поле“ (1956) от арх. Ж. Драгомиров, лекарствено-снабдителна база (1959—1960) от арх. Т. Тунев, преустройство и разширение пивоварна фабрика „Балкан“, хигиенна баня в центъра на града (1960), профсъюзен дом (1960) от арх. Т. Тунев, онкологичен диспансер (1960) от арх. Ив. Вълчев, и др.
През 1960 г. се провежда конкурс за градоустройствено решение на площад „Велчова завера“ и ул. „Н. Пиколо“. Чрез този конкурс се търси най-подходящо подобряване на завоя, провеждащ движението Русе — Ст. Загора, както и облекчаване на движението по ул. „Ив. Вазов“ чрез прокарване еднопосочно движение по ул. „Н. Пиколо“. През 60-те години се съсредоточават строителни обекти за оформяне на главната улица „В. Левски“ и продължението ѝ в бул. „Д. Иванов“/бул. България"/ и „Н. Габровски“. Изследват се силуетите и на ул. „Цар Самуил“ във връзка с предстоящо строителство. Одобряват се проекти за окръжна стоматология (арх. Е. Глушков), туристически дом (арх. П. Матанов), училища, детски домове и Висш педагогически институт. На тази придобивка на града беше обърнато специално внимание, като се проведе международен конкурс за обемно-градоустройственото му решение. Архитектурното проектиране на новите учебни сгради, ректората, аулата и др. се осъществява от Главпроект с главен проектант арх. Б. Камиларов. Университетът е едно високо постижение на архитектурно-художествен образ.
След много обсъждания за разполагане сградата на Окръжния театър като най-подходящо място се определя Градската градина. В проведения национален конкурс спечелва колективът на арх. Т. Никифоров. Строителството се осъществява след 1964 г.
В средата на десетилетието е извършен и строежът на автогара при южния вход на града с главен проектант арх. Ж. Драгомиров.
Ежегодният прираст на туристическия поток в града предизвиква активни искания на „Балкантурист“ за хотелски места. Апетитът към красивото място на „Боруна“ надделява и се провежда конкурс за хотел. Резултатите не довеждат до стабилно решение за удачността на този строеж, поради което идеята се изоставя, за да се насочи в последно време към реализация, осъществена по-случай юбилейната годишнина на града.
Преломен момент в историята на Велико Търново е 6-о ПМС от 1965 г. за изграждането му като исторически, туристически и културен център. Това е акт на внимание и оценяване националната значимост на всичко, което се строи в града и което се отнася до неговото икономическо и културно развитие. Наличието на такова внимание завишава отговорността и критериите при одобряването на проектите за строителството. Народният арх. Н. Николов е определен да отговаря за изграждането на Велико Търново.
По застроителния план за централната градска част южната страна на площада се предвижда за широкоформатно кино. Съзнавайки отговорността на мястото, пред което се разкрива чудната панорама към архитектурния резерват. Общинският народен съвет обяви национален конкурс за кинозала, който бе спечелен от проекта на арх. Таню Велев, и неговото строителство се осъществява през 1974 г.
В същото десетилетие са построени и хотел „Етър“ (арх. Ат. Агура), Младежки дом (арх. П. Матанов) и разширение на градската поликлиника, с което се завършва оформянето на малкия по площ, но изключително ценен триъгълен квартал в центъра на града.
Седемдесетте години са характерни предимно със съсредоточаване на жилищно строителство в комплексите „Колю Фичето“, „Бузлуджа“, „Акация“, „Чолаковци“, и „Теодосий Търновски“. Вложените творчески амбиции от проектантите се увенчават с успех.
Всеки от горните комплекси получи свой индивидуален облик, свой характер, с естетически качества, които издигнаха авторитета на местната проектантска организация на национално ниво. Създадена през м. юни 1948 г. като „Колектив за архитектурни строежи“ от трима архитекти и двама строителни техници, през 1950 г. тя достига 15—20 проектанти. В 1952, 1956 и 1959 г. претърпява редица реорганизации и достига 120—150 проектанти, а през 1973 г. се създава обединение на проектантските организации. Щатът достига над 220 проектанти и служители, организацията се преименува в „Зонална проектантска организация“ към ИПП Главпроект. От 1 юли 1982 г. тя става отново Териториална проектантска организация към Окръжен народен съвет в състав 213 проектанти и служители. Създала свои традиции, настанена в собствена сграда, тя продължава да се укрепва с притока на нови надеждни таланти.
Освен жилищните комплекси през 70-те години на века се изграждат и редица важни обществени сгради; Електронноизчислителният център, започват в 1970 г., оформя западния вход на града. В същата година започва строителството и на Интерхотел „Велико Търново, завършен в 1981 г. по проект на н. арх. Н. Николов. Високите качества на тази сграда, уникалната конфигурация на терена, погледът към старинната част и поречието на Янтра създават от нея забележителен обект в панорамата на града.
Пионерският дом (арх. П. Матанов), Комбинатът за всестранни услуги на ул, „Караминков“ (арх. Ив. Чолаков), изложбените зали на ул. „В. Мавриков“ (арх. Ж. Драгомиров), Медицинският техникум (арх. Дойчев) и банята на ул. „Ниш“ (арх. Ив. Чолаков) започват да се строят в 1971 г.
В 1954 г. се одобряват работни чертежи и ПСД за нов стадион на града. Строителството му продължава етапно три десетилетия. В генералния план е вложил труда си колектив с ръководител з. арх. Ст. Стайнов. Архитектурните проекти за високото строителство са изработени от арх. П. Матанов. Стадионът има високи качества на цялостното си решение и е един от най-хубавите стадиони в страната.
По-значителни обществени сгради, проектирани през 50-те години на века, са: пионерски дом (1958), строен след 1971 г., проектиран от арх. П. Матанов; лятна естрада в парка „Марино поле“ (1956) от арх. Ж. Драгомиров, лекарствено-снабдителна база (1959—1960) от арх. Т. Тунев, преустройство и разширение пивоварна фабрика „Балкан“, хигиенна баня в центъра на града (1960), профсъюзен дом (1960) от арх. Т. Тунев, онкологичен диспансер (1960) от арх. Ив. Вълчев, и др.
През 1960 г. се провежда конкурс за градоустройствено решение на площад „Велчова завера“ и ул. „Н. Пиколо“. Чрез този конкурс се търси най-подходящо подобряване на завоя, провеждащ движението Русе — Ст. Загора, както и облекчаване на движението по ул. „Ив. Вазов“ чрез прокарване еднопосочно движение по ул. „Н. Пиколо“. През 60-те години се съсредоточават строителни обекти за оформяне на главната улица „В. Левски“ и продължението ѝ в бул. „Д. Иванов“/бул. България"/ и „Н. Габровски“. Изследват се силуетите и на ул. „Цар Самуил“ във връзка с предстоящо строителство. Одобряват се проекти за окръжна стоматология (арх. Е. Глушков), туристически дом (арх. П. Матанов), училища, детски домове и Висш педагогически институт. На тази придобивка на града беше обърнато специално внимание, като се проведе международен конкурс за обемно-градоустройственото му решение. Архитектурното проектиране на новите учебни сгради, ректората, аулата и др. се осъществява от Главпроект с главен проектант арх. Б. Камиларов. Университетът е едно високо постижение на архитектурно-художествен образ.
В средата на десетилетието е извършен и строежът на автогара при южния вход на града с главен проектант арх. Ж. Драгомиров.
Ежегодният прираст на туристическия поток в града предизвиква активни искания на „Балкантурист“ за хотелски места. Апетитът към красивото място на „Боруна“ надделява и се провежда конкурс за хотел. Резултатите не довеждат до стабилно решение за удачността на този строеж, поради което идеята се изоставя, за да се насочи в последно време към реализация, осъществена по-случай юбилейната годишнина на града.
Преломен момент в историята на Велико Търново е 6-о ПМС от 1965 г. за изграждането му като исторически, туристически и културен център. Това е акт на внимание и оценяване националната значимост на всичко, което се строи в града и което се отнася до неговото икономическо и културно развитие. Наличието на такова внимание завишава отговорността и критериите при одобряването на проектите за строителството. Народният арх. Н. Николов е определен да отговаря за изграждането на Велико Търново.
По застроителния план за централната градска част южната страна на площада се предвижда за широкоформатно кино. Съзнавайки отговорността на мястото, пред което се разкрива чудната панорама към архитектурния резерват. Общинският народен съвет обяви национален конкурс за кинозала, който бе спечелен от проекта на арх. Таню Велев, и неговото строителство се осъществява през 1974 г.
Седемдесетте години са характерни предимно със съсредоточаване на жилищно строителство в комплексите „Колю Фичето“, „Бузлуджа“, „Акация“, „Чолаковци“, и „Теодосий Търновски“. Вложените творчески амбиции от проектантите се увенчават с успех.
Всеки от горните комплекси получи свой индивидуален облик, свой характер, с естетически качества, които издигнаха авторитета на местната проектантска организация на национално ниво. Създадена през м. юни 1948 г. като „Колектив за архитектурни строежи“ от трима архитекти и двама строителни техници, през 1950 г. тя достига 15—20 проектанти. В 1952, 1956 и 1959 г. претърпява редица реорганизации и достига 120—150 проектанти, а през 1973 г. се създава обединение на проектантските организации. Щатът достига над 220 проектанти и служители, организацията се преименува в „Зонална проектантска организация“ към ИПП Главпроект. От 1 юли 1982 г. тя става отново Териториална проектантска организация към Окръжен народен съвет в състав 213 проектанти и служители. Създала свои традиции, настанена в собствена сграда, тя продължава да се укрепва с притока на нови надеждни таланти.
Освен жилищните комплекси през 70-те години на века се изграждат и редица важни обществени сгради; Електронноизчислителният център, започват в 1970 г., оформя западния вход на града. В същата година започва строителството и на Интерхотел „Велико Търново, завършен в 1981 г. по проект на н. арх. Н. Николов. Високите качества на тази сграда, уникалната конфигурация на терена, погледът към старинната част и поречието на Янтра създават от нея забележителен обект в панорамата на града.
Пионерският дом (арх. П. Матанов), Комбинатът за всестранни услуги на ул, „Караминков“ (арх. Ив. Чолаков), изложбените зали на ул. „В. Мавриков“ (арх. Ж. Драгомиров), Медицинският техникум (арх. Дойчев) и банята на ул. „Ниш“ (арх. Ив. Чолаков) започват да се строят в 1971 г.
Освен в разширенията на града обновяването с ново строителство сериозно навлезе и в старинната част. Премина се към комплексно проектиране и строителство на цели улици и квартали, като комплекса „Задруга“ (арх. Ем. Димчев), „Самоводска чаршия“ (арх. Д. Керелова), ул. „Гурко“ (арх. Полихронова), ул. „Пролет“ (арх. Е. Василева) и др.
За проектиране в старинната част от 1968 г. във Велико Търново е основан филиал към НИПК, чиято дейност впоследствие се разраства върху четири окръга. Основната му дейност през последните няколко години се насочва предимно към възстановителните работи на хълма „Царевец“.
Проследяването на архитектурно-градоустройственото развитие на Велико Търново от освобождението ни от османско иго до юбилейната 800-годишнина ни навежда на някои основни изводи.
Разрастването на градската територия е вървяло ленточно. Това е дало възможност различните епохи с тяхното характерно строителство и градоустройство да намерят отражение и се съхранят в последователните придатъци към градския организъм. Така предосвобожденският град запазва възможно до най-голяма степен мозаечно-дребния характер на застройката си и интимно-живописните улички. Съществени нарушения в тази градска част чрез неудачно ново строителство почти не са допуснати.
Следосвобожденският град, започнал от Паметника на обесените, е следвал архитектурно-градоустройствените традиции в обемите на сградите, приел е по-отворените и приветливи фасади на новото време с балкони към улици и дворове и е оставил запечатан характера на епохата в една значителна градска част. Първоначално „градоустройственият замах“ в обновлението на града застрашава тези квартали, където се е предвиждало, особено по главната улица, изцяло ново строителство. Грешката се отчита навреме и е предотвратено посегателството върху най-ценното от следосвобожденското ни строителство.
Разширението на града по бул. „Д. Иванов“/бул."България/ и „Н. Габровски“ съдържа до голяма степен ниска и средна етажност. Едрите обеми на жилищните блокове проникват около главните улици и не навлизат конфликтно в градския организъм. Осъществена е хомогенна връзка между частите на града и последователност в изявата на индивидуален архитектурен образ през различните периоди. Съхраняването на исторически последователните в изграждането си квартали свидетелствува за правилно отношение към миналото, за опазване стъпките в развитието на населеното място.
арх. Димитър Върбанов
Из книгата "Велико Търново ( 1185-1985) Съставител: Тодорка Драганова, снимки: ДА- В.Търново
Няма коментари:
Публикуване на коментар