Обед беше минал. Слънцето, като че ли спряло на небето, така настойчиво пращаше горещите си лъчи. Тегота и непоносима горещина сковаваше всичко в града.
Главната чаршия на града, изглеждаше като че ли напусната от обитателите си, така тиха и безлюдна беше по това време. Магаре само едно, на сянка пред динена кора, с клопнали уши, размишляваше по неплатените чиновнически заплати.
Бай Иван, така го наричаха всички, излезе пред дюкяна си, изгледа затворените магазини по чаршията, плювна настрани, извади ключа и извика басово: "Затварям". Никой не го чу, освен магарето, което си избърна главата, подигна опашка и в същия тон изрева с прекъснати халцукания. — "Часа е един", измърмора бай Иван, подигна си корема и бавно с отмерени крачки тръгна надолу. Мина край Общинското управление, пред което на стапалата Иванчо, общински глашатай от един час насам се мъчеше в обявлението за затваряне на бръснарниците да изговори "бръснаро-фризьорски салони" и се заспуща из тясната издълбана от пороите уличка за към реката, и клатейки се като повредена гемия псуваше по адрес на бившата и сегашна общинска управа. Спря се пред банята, съдържателя на която бай Георги беше заспал пред вратата под сянка на черницата. — "Ставай банаджи, мющерия". Бай Георги се сепна, отвори очи и като схвана подигравката, процеди през зъби, без да стане. — "Ха върви, върви те ще те окъпят гиризите“. Бай Иван в тоя момент вече по дъската над водата пазеше равновесие като акробат вървящ по тел. Янтра шумолеше през яза, еднообразно тракане се чуваше от мелницата, откъслечни викове на къпящите се смесваха с тоя шум. На пясъка (плажа) двама студенти голи с фуражки на глава играеха на шах, любопитни музаферджии наблюдаваха около тях. Бай Иван заобиколи около върбите, побутна из бъзито с крак и като се увери в чистотата на мястото, бавно се засъблича... „Ех майка му стара, бай Иван е готов“- изрева той и с моравите си килоти и дамска бяла барета на глава се търкулна в пясъка. Плажа се оживи, студентите напуснаха шаха, любопитни запреиждаха отвсякъде и заобиколиха бай Ивана. А той разперил ръце и крака с черна като на две годишно малаче кожа се усмихва самодоволно.
Номерът с парахода беше вече превършен, когато поставения на пост гаврош докладва, че зад върбите на дамския плаж, три парчета се вече събличали. — "Пирамидата", изкомандва бай Иван. Четирма, в което число и бай Иван, оплетоха ръце, върху тях се качиха двама, а най-отгоре прав седмият да докладва за качеството и количеството на женския плаж. „Син комбинизон, розов сутиен. Бежави чорапи с жартиери. Една във водата, две на пясъка клекнали. Общо мнение, днес плажа слаб за наблюдение, безинтересен.
Слънцето клонеше да се скрие зад Света гора, когато къпящите се, наредени в кръг зад голямата върба правяха своята традиционна закуска, или както се изразяваше бай Иван „кафалтия“. Бозаджия с провиснали потури чакаше настрани свършване на закуската, за да раздаде на кредит кофата с боза, защото никой не носеше пари по простата причина, че било опасно от крадци, за която цел на една от върбите, стоеше картон написан с кюмюр: „Пазете си джобовите“.
На другия ден беше неделя. Определеното време за идването на бай Иван беше минало, но той липсваше от плажа. Скучно и отчаяни всички очакваха тоя, който беше царя на плажа.
Под „Боруна“, там гдето Янтра прави най-острия си завой, едър почернял мъж, с лилави килоти, с дамска барета на глава, обикаляше по плажа и от време на време се провикваше: „Безплатен учител по плаване, само за дами“.
Фигурант
Главната чаршия на града, изглеждаше като че ли напусната от обитателите си, така тиха и безлюдна беше по това време. Магаре само едно, на сянка пред динена кора, с клопнали уши, размишляваше по неплатените чиновнически заплати.
Бай Иван, така го наричаха всички, излезе пред дюкяна си, изгледа затворените магазини по чаршията, плювна настрани, извади ключа и извика басово: "Затварям". Никой не го чу, освен магарето, което си избърна главата, подигна опашка и в същия тон изрева с прекъснати халцукания. — "Часа е един", измърмора бай Иван, подигна си корема и бавно с отмерени крачки тръгна надолу. Мина край Общинското управление, пред което на стапалата Иванчо, общински глашатай от един час насам се мъчеше в обявлението за затваряне на бръснарниците да изговори "бръснаро-фризьорски салони" и се заспуща из тясната издълбана от пороите уличка за към реката, и клатейки се като повредена гемия псуваше по адрес на бившата и сегашна общинска управа. Спря се пред банята, съдържателя на която бай Георги беше заспал пред вратата под сянка на черницата. — "Ставай банаджи, мющерия". Бай Георги се сепна, отвори очи и като схвана подигравката, процеди през зъби, без да стане. — "Ха върви, върви те ще те окъпят гиризите“. Бай Иван в тоя момент вече по дъската над водата пазеше равновесие като акробат вървящ по тел. Янтра шумолеше през яза, еднообразно тракане се чуваше от мелницата, откъслечни викове на къпящите се смесваха с тоя шум. На пясъка (плажа) двама студенти голи с фуражки на глава играеха на шах, любопитни музаферджии наблюдаваха около тях. Бай Иван заобиколи около върбите, побутна из бъзито с крак и като се увери в чистотата на мястото, бавно се засъблича... „Ех майка му стара, бай Иван е готов“- изрева той и с моравите си килоти и дамска бяла барета на глава се търкулна в пясъка. Плажа се оживи, студентите напуснаха шаха, любопитни запреиждаха отвсякъде и заобиколиха бай Ивана. А той разперил ръце и крака с черна като на две годишно малаче кожа се усмихва самодоволно.
Номерът с парахода беше вече превършен, когато поставения на пост гаврош докладва, че зад върбите на дамския плаж, три парчета се вече събличали. — "Пирамидата", изкомандва бай Иван. Четирма, в което число и бай Иван, оплетоха ръце, върху тях се качиха двама, а най-отгоре прав седмият да докладва за качеството и количеството на женския плаж. „Син комбинизон, розов сутиен. Бежави чорапи с жартиери. Една във водата, две на пясъка клекнали. Общо мнение, днес плажа слаб за наблюдение, безинтересен.
Слънцето клонеше да се скрие зад Света гора, когато къпящите се, наредени в кръг зад голямата върба правяха своята традиционна закуска, или както се изразяваше бай Иван „кафалтия“. Бозаджия с провиснали потури чакаше настрани свършване на закуската, за да раздаде на кредит кофата с боза, защото никой не носеше пари по простата причина, че било опасно от крадци, за която цел на една от върбите, стоеше картон написан с кюмюр: „Пазете си джобовите“.
На другия ден беше неделя. Определеното време за идването на бай Иван беше минало, но той липсваше от плажа. Скучно и отчаяни всички очакваха тоя, който беше царя на плажа.
Под „Боруна“, там гдето Янтра прави най-острия си завой, едър почернял мъж, с лилави килоти, с дамска барета на глава, обикаляше по плажа и от време на време се провикваше: „Безплатен учител по плаване, само за дами“.
Фигурант
Няма коментари:
Публикуване на коментар