В. Търново — ето едно име, ето един град със славно историческо минало, дати и преживявания.
Не вярвам да има човек, бил той българин или странен, който за пръв път да го посети и да не се възхити от неговите чудни гледки и прелестни панорами, които се откриват пред погледа му от различните му краища.
Същото се случи и с мен—обстоятелство, коете ме подсети да попитам: има ли някой определен човек или комитет, който да се грижи за запазване на старините, реставриранието им и разхубавяванието на самият град.
Отговорът бе: Има. Но грижи слаби, много малки — почти никакви. А самите граждани са индифирентни почти към всичко. Сегиз-тогиз се явяват някои проблясъци на някоя акция за повдигането му; ала тя, или още в началото си замира, или не пренася някоя съществена полза.
А Търново има чудни условия да се развие наново и то в много по-голям мащаб, като старинен — античен; като курортен, лечебен и като индустриален център. — Но за това се иска малко повече родолюбие, воля, инициатива и труд.
Необходимо е основаването на комитет, който да има за задача, щото да проучи въпроса и го поеме с локални средства.
Първата грижа на този комитет би трябвало да бъде постройка на една модерна баня от голям мащаб, за двата пола поотделно, на предварително избрано и подходящо място.
Да се шкарпира брега със стена от бетон, начиная от моста при турската махала и висока колкото него, чак до ж. п. мост. Празното място да се попълни и образува един булевард, по който да се засадят полезни дръвчета.
Да се почисти дъното на реката от Стамболовия мост до, или отвъд, Френк Хисар, гдето да се построи един бент, който да балансира еднакво ниво на водата и се създадат условия за достатъчно плаване лете и обща пързалка зиме срещу известна такса.
До самият мост да се построят ледници, в които да се складират 2000 кубика естествен лед от реката за консумация.
Да се съберат и каптират всички околни гиризи в един общ, който да се вкара със специален тунел минимум 3—4 м. в диаметър под Кая Баш, който същевременно да служи за помощен ръкав при наводнение.
Да се докара и вкара в банята не сладка, а натурална минерална вода из околността, по подобие на Румъния.
Да се отстрани всичко от масива Св. Гора; да се изчисти гората; да се дозасади и докара до степен на един здравен пункт за разходка.
Да се построи на един от околните масиви здание идентично на софийското „Майчин Дом“ за нуждите не само на Търновския окръг, а за такива на почти цяла Северна България.
И, ако впоследствие съществующите хотели се укажат недостатъчни, да се построи нов, по-голям, по-конфортен, на най-изгодното за това място.
А най-важното е, че: паралелно с всичко това да се почне разкриване и експлоатиране на един ценен минерал от твърде голямо стопанско, икономическо и индустриално значение с чистия приход от който ще се постигне осъществяване на горните мероприятия, а също и ред други фабрики, и тогава ще закипи небивал живот.
И едва тогава ще имаме туристи за стари антични работи- ценности; туристи посетители бол- клиенти за модерна — минерална баня; посетители за самия град като курортен и рядко по природна красота град, и маса работници из фабриките.
А всичко това ще ползва буквално всички от самия град и околността му.
Едно село като Перник, който само преди 35 години броеше 50— 60 къщи, днес, благодарение на кам. въглена мина, кипи небивал живот и е просто неузнаваем. —Колко ли пък Търново, в когото има толкова ценни обекти за интензивен и охолен живот? Иска се само инициатива и желание за творчество, което пред нищо да не се спира.
Ето защо, свещен дълг се налага на по-будните и интелигентни Търновчани да пожертвуват малко повече труд и време и направят нещо в това направление. И тогава, не само Габрово, а и Търново ще почне да кипи, и то много повече — Обаче, останете ли пасивни зрители и за в бъдеще, както досега, то съвсем уместен ще бъде укорът и то не само на всеки добър българин, а и на всеки друг културен човек, че вий като че ли се стараете да се покажете некадърни да носите с достойнство името „потомци“ на Цар Асена и Петра и пр.
И то защо? Защото; —
1. Провидението ви е изпратило в недавното минало из Добруджанските краища един крупен патриот, който ви прокара един ж. п. нерв и ви свърза с останалия свят; но вий не оценихте тази крупна придобивка, тъй като почти нищо не е направено за увеличение на трафика.
2. Преди само няколко години ви изпрати друг по-малък със силна амбиция да твори: училището на Буруна е негово дело; но вий и него не можахте поне досега да използувате.
3. От близо 4 години ви изпрати третий най-малкият — един обикновен труженик в полето на умствения труд, за да ви подсети, че е крайно време, за да се загрижите малко повече, както за вашето, така и за бъдещото на вашите деца, внуци и правнуци.
Но ще ли се най-сетне вслушате поне в неговия глас? Близкото бъдеще ще покаже, защото резултата от поне досегашните му усилия са нерадостни.
Творецът, Създателят на всички видими и невидими твари, се е погрижил за съществуванато на всички без изключение, като им е дал органи, с които да си служат, трудят, ходят и търсят своята прехрана. Прашецът и нектарът от цветята никога сами в кошера не отиват и не стават на мед. Това правят само пчелите и то по инстинкт.
Вашият мед, обаче е готов и е около вас, до вас и, не е ли обидно, че ний, хората,— човекът — идеалът — короната на твореца, не знаем, не умеем, не, чисто и просто не щем да сторим най-лесното, да извадим поне този мед и си донесем у дома, а чакаме кого? Сигурно Господ, за да ни го сложи на тепсия!..
Господа!
Стига никому ненужните ни борби, ежби, гонения и дребнавости; стига толкова пасивност, апатия и безволие! Крайно време е да си запретните ръкавите и се заловите за по-сериозна, ползотворна и творческа работа и създадете, организирате и стабилизирате един постоянен поминък на идното поколение завинаги.
Господа!
Станете и си подайте ръце за една напълно гарантирана работа за реставриране и внесете буен, кипящ живот в собствената ви родина.
Подпалете факела на културата, за да светне далеч, далеч от пределите на България и с това докажите, че наистина, и напълно сте наследници на Асена и Петра, и че у вас още тече тяхната благородна царска кръв.
Иначе, и за децата ви е ясно, че Търновото замира, пропада, и ще... загине!.. А тогава ще бъде срамът, позорът?
Кого ще проклина поколението ви?
На това оставам сами да си отговорите.
А. Апостолов
Няма коментари:
Публикуване на коментар