Ако прелистим пожълтелите страници на летописната книга на образцовото народно читалище „Надежда“ — Велико Търново, пред нас ще се разкрие вековното минало на една богата и разнообразна културна дейност. Първата му библиотека, първите театрални представления, първата музейна сбирка и много още прояви са ония пламтящи факли, които не загаснаха през неговото вековно съществувание.
Развило се сравнително по-късно от другите изкуства, киното бързо се налага. Не остават назад в това отношение и будните жители на старопресголния град. Изминали са едва няколко години от откриването на кинематографа и във Велико Търново, почти едновременно с други градове в страната, се правят първите опити за показване постиженията на това ново изкуство. Още през 1910 година читалище „Надежда“ дава под наем читалищния салон на Владимир Петков, за да инсталира в него прочутият по онова време „Биоскоп“.
Много от по-старите наши съграждани навярно още помнят този първобитен апарат, прожекцията на който е гаснела твърде често, появяващите се от време на време по екрана невзрачни сенки и оглушителният шум на бензиновия мотор, поставен в една дървена барака на улицата пред читалището. Въпреки техническите несъвършенства на апарата и наивните си програми, състоящи се от 5—6 кратки филми, това кино за времето си било голямо културно събитие и се радвало на успех. То обаче не могло да просъществува дълго време, поради „изчерпване на филмовия шок“, състоящ се от около 20 късометражни филми, разпределени в 4 програми.
Втори по-сериозен опит за създаване на едно постоянно кино при читалище „Надежда“ е бил направен през 1912 година. Както се вижда от доклада на тогавашния председател на настоятелството Васил Ангелов, направен пред общото годишно събрание на 22. IV. 1912 година, читалищният салон е бил „отстъпен на лицето П. Нанков срещу заплашане на 1/3 от общия приход от кино-представленията“. Дадени са били през отчетната година 56 представления, от които е получен приход 1400 лева в полза на читалището.
Тази комбинация за съучастие на читалището в печалбите на предприятието е била най-изгодна и практична за онова време. Високата цена на кинематографическите апарати, тяхната сложност и липсата на технически подготвени лица за обслужването им, а най-вече ограничените бюджетни възможности на читалището, са внушили на тогавашното настоятелство идеята да се създаде едно кино с помощта на частен капитал, без читалището да се обременява с каквито и да било рискове. За съжаление, тази инициатива не е била осъществена. За наемателя Нанков възникнали големи трудности при получаването на електрическа енергия от бившата мелница на Етем бей — до банята „Баш хамам“ и той бил принуден да закрие киното. През същата година постъпват още две предложения за наемане на салона за кино: едното от някой си Т. Хаджиев, а второто от Н. Манев от Варна, но те намерили предложените им условия за твърде тежки и се отказали от предложенията си.
Въпреки тези опити и търсения на настоятелството да направи нещо, читалището останало без кино. Междувременно се обявява Балканската война и цели две години салонът на читалището е бил реквизиран за склад. Едва след свършването на войната, в началото на 1914 година, търновецът инж. Ил. Бръчков прави предложение за кино. В заседанието си на 7. III. 1914 год. протокол № 31, настоятелството разглежда предложението му, изработило условията за наем и упълномощило тогавашният подпредседател — адвоката Хр. Михайлов да сключи договор с наемателя. Наемът бил определен на представление — 25 лева за вечерно и 15 лева за дневно представление, за срок от 4 години. Наемателят се задължавал да дава най-малко 150 представления годишно, а настоятелството си запазвало правото да прожектира безплатно някои културни филми, които то получавало от различни дружества и съюзи. Очевидно, намерението на настоятелството в този случай е било да осигури по-постоянни приходи на читалището и да засили своята културна дейност. Тези добри намерения обаче и този път били осуетени. Поради финансови затруднения наемателят не можал да изпълни задължението си по договора и наскоро след откриване на киното бил принуден да го закрие.
Едва през 1923 година читалищното настоятелство отново се замисля за откриване на кино и закупуване на собствен киноапарат. За сетен път то се убедило, че наемателите поставят материалните си интереси пред благородните цели на читалището. Читалището получавало незначителни наеми от експлоатацията на киното, а срещу това на публиката безконтролно се показвали всевъзможни нескопосани филми, без каквато и да било художествена и научна стойност. Това накарало читалищното настоятелство на няколко заседания да обсъжда въпроса за собствено кино. Решено било да се достави апарат от Германия, но поради високата цена това не се осъществило. Този въпрос бил решен на проведеното общо събрание на читалището на 6. VIII. 1924 година, което дало мандат да се закупи „един ученически кинематограф, за цена каквато се окаже на пазара“. При това учудваща е готовността на читалищните дейци, които изявили желание сами да обслужват сложната мащина. Направени били постъпки пред Балканско вносно-износно акц. д-во в София за доставка на една училищна киноапаратура „Магнифицен", което поискало 200 000 лева. Читалищното ръководство намерило дадената оферта за твърде висока и този път било принудено да се откаже от назрялата идея за създаване на читалищно кино.
В началото на 1926 година читалищното настоятелство отново повдига въпроса за откриване на кино в съдружие с Любен Цонев от Русе, който притежавал комплект киномашина. Киното започва да функционира, но поради системни нарушения на договорните условия от страна на наемателя, след няколко месеца то е отново спряно. В читалищното настоятелство влезли енергични и ентусиазирани наши съграждани, които не изоставят идеята за собствено кино, но поради ограничени бюджетни възможности въпросът остава още дълго време нерешен.
Тежките икономически условия и стопанският хаос, в който изпада страната през годините 1926—1930 год. се отразяват върху финансовото състояние на читалището и то дълго време не смее да се заеме с откриването на киното. Едва през месец февруари 1931 година читалището откончателно решава да открие собствено кино. Доставен е нов прожекционен апарат „Бауер—5“ и необходимите съоръжения за сумата 97 000 лева на изплащане. След многократни опити в продължение на много години, най-после читалището се сдобило със собствено кино.
Първото кинопредставление на читалищното кино е направено на 19. III. 1931 година — четвъртък, с прожектирането на историческия филм „Лейди Хамилтон“. Немски ням филм с руски надписи и включени английски субтитри. Можете да видите филма тук- https://archive.org/details/ladyhamilton1921.jpg)
Откриването на киното е голямо културно събитие за града. На първата прожекция присъствуват всички шефове на учреждения и представители на местните дружества и организации. Намерили се и хора, които да не вярват в успеха на тази нова придобивка. Но в скоро време резултатите са налице: приходите, които до тогава възлизат годишно на 169 000 лева, скоро се утрояват. Само за три месеца след откриването на киното, настоятелството предлага да се гласува допълнителен бюджет до края на годината с приходна част 336 000 лева постъпления от киното, които се реализират напълно. Това вече е един изключителен успех, който още повече обнадеждява читалищното настоятелство.
В областта на кинотехниката скоро си пробива път тон-филма. Започва лудо надпреварване между кинопритежателите за показване на звуково кино. Наемателят на съществуващото в града кино „Модерен театър“ също е инсталирал тон-апаратура в своето кино. Като новост тон-филмът привлича публиката в това кино, макар че звуковата му уредба била съвсем примитивна. Това налага читалищното кино „Надежда“ също да се снабди с комплект тон-апаратура „Кьортинг-Поливокс“, която за момента е технически най-съвършена. Благодарение на това, читалищното кино успява още на 12. XII. 1931 година да представи музикалния филм „Бал във Виенската опера“, а възторгът на публиката е неописуем. Но и този път се намират скептици, които не вярват в успеха и предричат пълна катастрофа.
Започва един неподозиран успех в дейността на киното. На екрана се зареждат отбрани оперни, музикални, драматични и културни филми, които привличат цялото гражданство. Само 10 дни след откриване на читалищното звуково кино, конкурентното кино „Модерен театър“ се закрива, тъй като неговият наемател не може да издържи срещу успеха на читалищното кино. Това личи и от факта, че за 1932 година бюджетът на читалището нараства на 800 649 лева, от които само от киното се предвижда да постъпят 680 000 лева.
Следват години на непрекъснат успех на читалищното кино, приходите на което нарастват на внушителната цифра 3 313 500 лева. Нарасналата до такива огромни размери дейност на читалищното кино налага да се наеме за нуждите на читалището и кино „Модерен театър“, което с малки прекъсвания се експлоатира от читалището в продължение на осем години. Подобряването на материалното състояние на читалище „Надежда“ с получените от киното приходи дава възможност за подобряване и обзавеждане на самото читалище и за разширяване на неговата многостранна културна дейност. Изтъкнати дейци на културата редовно изнасят интересни научни сказки, умножава се книжното богатство на читалищната библиотека, расте броят на жадните за знания граждании, учащи се. Сложено е началото на постоянен драматичен театър, детски театър, драматична школа и много още полезни културни инициативи.
Развило се сравнително по-късно от другите изкуства, киното бързо се налага. Не остават назад в това отношение и будните жители на старопресголния град. Изминали са едва няколко години от откриването на кинематографа и във Велико Търново, почти едновременно с други градове в страната, се правят първите опити за показване постиженията на това ново изкуство. Още през 1910 година читалище „Надежда“ дава под наем читалищния салон на Владимир Петков, за да инсталира в него прочутият по онова време „Биоскоп“.
 |
| Едно от малкото запазени изображения на Владимир Петков. |
Втори по-сериозен опит за създаване на едно постоянно кино при читалище „Надежда“ е бил направен през 1912 година. Както се вижда от доклада на тогавашния председател на настоятелството Васил Ангелов, направен пред общото годишно събрание на 22. IV. 1912 година, читалищният салон е бил „отстъпен на лицето П. Нанков срещу заплашане на 1/3 от общия приход от кино-представленията“. Дадени са били през отчетната година 56 представления, от които е получен приход 1400 лева в полза на читалището.
Тази комбинация за съучастие на читалището в печалбите на предприятието е била най-изгодна и практична за онова време. Високата цена на кинематографическите апарати, тяхната сложност и липсата на технически подготвени лица за обслужването им, а най-вече ограничените бюджетни възможности на читалището, са внушили на тогавашното настоятелство идеята да се създаде едно кино с помощта на частен капитал, без читалището да се обременява с каквито и да било рискове. За съжаление, тази инициатива не е била осъществена. За наемателя Нанков възникнали големи трудности при получаването на електрическа енергия от бившата мелница на Етем бей — до банята „Баш хамам“ и той бил принуден да закрие киното. През същата година постъпват още две предложения за наемане на салона за кино: едното от някой си Т. Хаджиев, а второто от Н. Манев от Варна, но те намерили предложените им условия за твърде тежки и се отказали от предложенията си.
Въпреки тези опити и търсения на настоятелството да направи нещо, читалището останало без кино. Междувременно се обявява Балканската война и цели две години салонът на читалището е бил реквизиран за склад. Едва след свършването на войната, в началото на 1914 година, търновецът инж. Ил. Бръчков прави предложение за кино. В заседанието си на 7. III. 1914 год. протокол № 31, настоятелството разглежда предложението му, изработило условията за наем и упълномощило тогавашният подпредседател — адвоката Хр. Михайлов да сключи договор с наемателя. Наемът бил определен на представление — 25 лева за вечерно и 15 лева за дневно представление, за срок от 4 години. Наемателят се задължавал да дава най-малко 150 представления годишно, а настоятелството си запазвало правото да прожектира безплатно някои културни филми, които то получавало от различни дружества и съюзи. Очевидно, намерението на настоятелството в този случай е било да осигури по-постоянни приходи на читалището и да засили своята културна дейност. Тези добри намерения обаче и този път били осуетени. Поради финансови затруднения наемателят не можал да изпълни задължението си по договора и наскоро след откриване на киното бил принуден да го закрие.
Едва през 1923 година читалищното настоятелство отново се замисля за откриване на кино и закупуване на собствен киноапарат. За сетен път то се убедило, че наемателите поставят материалните си интереси пред благородните цели на читалището. Читалището получавало незначителни наеми от експлоатацията на киното, а срещу това на публиката безконтролно се показвали всевъзможни нескопосани филми, без каквато и да било художествена и научна стойност. Това накарало читалищното настоятелство на няколко заседания да обсъжда въпроса за собствено кино. Решено било да се достави апарат от Германия, но поради високата цена това не се осъществило. Този въпрос бил решен на проведеното общо събрание на читалището на 6. VIII. 1924 година, което дало мандат да се закупи „един ученически кинематограф, за цена каквато се окаже на пазара“. При това учудваща е готовността на читалищните дейци, които изявили желание сами да обслужват сложната мащина. Направени били постъпки пред Балканско вносно-износно акц. д-во в София за доставка на една училищна киноапаратура „Магнифицен", което поискало 200 000 лева. Читалищното ръководство намерило дадената оферта за твърде висока и този път било принудено да се откаже от назрялата идея за създаване на читалищно кино.
В началото на 1926 година читалищното настоятелство отново повдига въпроса за откриване на кино в съдружие с Любен Цонев от Русе, който притежавал комплект киномашина. Киното започва да функционира, но поради системни нарушения на договорните условия от страна на наемателя, след няколко месеца то е отново спряно. В читалищното настоятелство влезли енергични и ентусиазирани наши съграждани, които не изоставят идеята за собствено кино, но поради ограничени бюджетни възможности въпросът остава още дълго време нерешен.
Тежките икономически условия и стопанският хаос, в който изпада страната през годините 1926—1930 год. се отразяват върху финансовото състояние на читалището и то дълго време не смее да се заеме с откриването на киното. Едва през месец февруари 1931 година читалището откончателно решава да открие собствено кино. Доставен е нов прожекционен апарат „Бауер—5“ и необходимите съоръжения за сумата 97 000 лева на изплащане. След многократни опити в продължение на много години, най-после читалището се сдобило със собствено кино.
Първото кинопредставление на читалищното кино е направено на 19. III. 1931 година — четвъртък, с прожектирането на историческия филм „Лейди Хамилтон“. Немски ням филм с руски надписи и включени английски субтитри. Можете да видите филма тук- https://archive.org/details/ladyhamilton1921
В областта на кинотехниката скоро си пробива път тон-филма. Започва лудо надпреварване между кинопритежателите за показване на звуково кино. Наемателят на съществуващото в града кино „Модерен театър“ също е инсталирал тон-апаратура в своето кино. Като новост тон-филмът привлича публиката в това кино, макар че звуковата му уредба била съвсем примитивна. Това налага читалищното кино „Надежда“ също да се снабди с комплект тон-апаратура „Кьортинг-Поливокс“, която за момента е технически най-съвършена. Благодарение на това, читалищното кино успява още на 12. XII. 1931 година да представи музикалния филм „Бал във Виенската опера“, а възторгът на публиката е неописуем. Но и този път се намират скептици, които не вярват в успеха и предричат пълна катастрофа.
Започва един неподозиран успех в дейността на киното. На екрана се зареждат отбрани оперни, музикални, драматични и културни филми, които привличат цялото гражданство. Само 10 дни след откриване на читалищното звуково кино, конкурентното кино „Модерен театър“ се закрива, тъй като неговият наемател не може да издържи срещу успеха на читалищното кино. Това личи и от факта, че за 1932 година бюджетът на читалището нараства на 800 649 лева, от които само от киното се предвижда да постъпят 680 000 лева.
Следват години на непрекъснат успех на читалищното кино, приходите на което нарастват на внушителната цифра 3 313 500 лева. Нарасналата до такива огромни размери дейност на читалищното кино налага да се наеме за нуждите на читалището и кино „Модерен театър“, което с малки прекъсвания се експлоатира от читалището в продължение на осем години. Подобряването на материалното състояние на читалище „Надежда“ с получените от киното приходи дава възможност за подобряване и обзавеждане на самото читалище и за разширяване на неговата многостранна културна дейност. Изтъкнати дейци на културата редовно изнасят интересни научни сказки, умножава се книжното богатство на читалищната библиотека, расте броят на жадните за знания граждании, учащи се. Сложено е началото на постоянен драматичен театър, детски театър, драматична школа и много още полезни културни инициативи.
ДЕНЧО КУЦАРОВ
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
- Една от първите кинопрожекции, според д-р Панайот Хитров е била в читалище "Надежда"
Няма коментари:
Публикуване на коментар