 |
| Иван Шишман. Гравюра с неизвестен автор от 19 век, съхранявана в притвора на Преображенския манастир |
След като сяда на престола в Търново, подстрекаван от майка си, той започва да води самостоятелна политика, различна от тази на по-големия му брат Иван Срацимир във Видинското царство. Двамата са в конфликт и почти не подържат връзки. Отделна политика водят и останалите части на разпокъсаната българска държава – Добруджанското деспотство и княжествата в югозападна България и Македония.
Възползвайки се от тази раздробеност на България и слабостта на Византия, османлиите преминават в решителна офанзива за овладяването на Балканския полуостров. След битката при Черномен турците овладели най-напред силните български крепости Самоков и Ихтиман, а след това с много пролята кръв, и Битоля. В 1382 г. с помощта на предател българо-мохамеданин е превзета София, а малко по-късно паднал и Солун, вероятно с активната помощ на солунските евреи, които имали влиятелна колония там.
През пролетта на 1393 г. с голяма войска султанът преминал Стара планина, насочил се към Търново и го обкръжил от три страни. Обсадата била дълга, тежка и продължителна, а помощ отникъде не се задавала. Неизвестно по какви причини цар Иван Шишман с част от войската си не бил в Търново, а се намирал в Никопол и отбраната на града се водела от патриарх Евтимий. Храбростта на защитниците на крепостта била голяма, ала и неприятелските пълчища всеки ден се умножавали. Поради дългата обсада храните свършвали и това влошило още повече защитата... Насърчени от своя пастир, защитниците отблъсквали нападателите, но и самите те намалявали по брой от недохранване и безводие. Военният съвет заседавал всеки ден. Баязид и синът му Челеби беснеели от яд, че градът не се предава. Те изпращали на обсадените известия, че ако не се предадат всички ще бъдат погубени.
Ето как описва всичко Васил Берон в своите изследвания: "Най-голяма, най-непростителна и най-зловредна за България по последствията си погрешка е сторил цар Иван Александър, който в 1355 год. се решил да се ожени за една еврейка, която била отишла при него, по уверението на Ат. Несковича, да му даде прошение за нейна частна работа; той я харесал, заповядал да я кръстят на същото име на съпругата си, Тодора, и се венчал с нея, а бедната си съпруга заповядал да я затворят в един монастир, дето тя се покалугерила и приела названието Теофана. След смъртта ѝ впрочем тя е била причислена в лика на светиите и мощите ѝ са били пренесени във Видин, според както споменахме в 95-та страница. Тя е била дъщеря на влашкия княз Иванка Бесараба. Глупавата же постъпка на цар Александра е действително имала най-гибелните и най-жалостните следствия за нашето тогавашно злочесто отечество и смело може да се каже, че с оженването си за тая еврейка цар Александър изкопал гроба, за да заровят в него злочеста България, и друго не останало, освен да се изпее последнята надгробна песен, която и след 38 години се и действително е много жално изпяла!...
След това оженване на цар Александра за еврейката евреите зели да се гордеят, зели да се подиграват с християнството, да правят с царския двор разни спекулации и да интригуват между придворните боляри, но най-жалостното е било следующето - цар Александър е имал от първата си съпруга 2 сина - Михаила и Страшимира - а от втората, еврейката, тоже 2 - Шишмана и Асеня- и дъщеря си Мара. Втората му обаче тая съпруга, еврейката, като мащеха на първите му 2 сина, всячески се трудила да ги отбива от царските дела, даже и от наследственото им право на престолът. Разказва се, че тя подействовала и убили Михаила; цар Александър, вижда се, узнал за това и от любов към Страшимира и за да не би еврейката и него да убие, изпратил го заедно със същата му майка, веч монахиня Теофана, във Видин, след като му отделил и други някои градове и села и след като го оставил там да управлява като негов наместник; а Шишмана назначил за наследник на царския престол в Търново. Според това си разпореждане той си разделил царството между двамата си тие синове, това разделение е впрочем било съвсем беззаконно, несправедливо и съвсем обидно за Страшимира; понеже той като много по-стар брат е имал и законно право даже и върховно първенство, за да наследи българския престол в Търново, а не по-малкият му брат Шишман; но такивато несправедливости са се срещали и се срещат особно между нашите българи въобще, за които да привождаме тук многобройни примери, не му е мястото. Главната же двигателна причина, според която се решил цар Александър да стори това беззаконно дело, е била, разумява се, втората му съпруга, еврейката, същата майка на Шишмана III, а немилостива мащеха на Страшимира. Тук трябва при това да споменем, че Мара или Тамара, дадена Султан Мурату за жена, била тоже родена от еврейката, втората съпруга Александрова, а не от първата, значи, тя е била съща сестра на Шишмана III. Страшимир следователно, обиден до крайност, не можал да обича брата си Шишмана, който след смъртта на баща си Александра в 1365 год. се възцарил в Търново, а вследствие на тая вражда между двамата братия най-сетне дотолкова Страшимир намразил Шишмана, брата си, щото му отворил война, понеже той, според както се разказва, всякога се оплаквал, че не е справедливо да царува над българския престол в Търново мащеха му еврейката със сина си Шишман, а той, Страшимир, да бъде отбутнат от царския престол и да живее във Видин и проч. Шишман обаче, вместо да се труди да облекчи това наскърбение на Страшимира, той със своите високомерни към него постъпки още по-много разгарял наскърбените горестни чувства у Страшимира. При това Страшимиру дотолкова е било дотегнало още доро е бил жив баща му Александър, щото той отстъпил от баща си и се превъзгласил тоже за български цар със столнина Видин. При такивато едни бъркотии и до крайност враждебни настроения между Шишмана III и брата му Страшимира всеки внимателен и предусмотрителен человек е можал лесно да предвиди, че неминуемото пропадване и разорение на Българското царство наближава... Но за голяма наша жалост тогавашните боляри, които окружавали престолът и царския двор в Търново, надъхани и обладани от лъжовна гръцка цариградска цивилизация, нравствено развратени, превзети от един непростителен егоизъм, спомогнати при това и от тогавашните сплетни между нашето православно духовенство и еретическите секти - тие боляри са давали, вижда се, никакво внимание на всичко това и никак не са подействовали пред цар Шишмана III и пред царския му двор, за да се въдвори поне доколкото ще бъде възможно съгласие и любов между цар Шишмана и барата му Страшимира, но задоволни, вижда се, от своекористното си и егоистическо положение, не обръщали някакво внимание на окружающата тях и цялото отечество опасност. Отистина, имало е добри и патриоти боляри, имало е и храбри войници, готови всичко да жертват за благото на отечеството, но само тям не бе вече възможно да избавят отечеството от ямата, която полека-лека се разтваряше, за да го погълне... При това и градът Търново беше твърде яко за него време укрепен и естествено, и изкуствено и можеше да противостои на най-силната войска, и не би било възможно на Султан Баязида да привзъомне града Търново, ако не бяха го в това предварително улеснили враждебните до крайност раздори и войни между Шишмана и Страшимире, както и самото призоваване на Султан Мурата от цар Шишмана III, за да му спомогне да победи и да съсипе брата си Страшимира... Разумява се, че тая омраза и това толкова упорито враждебно настроение на Шишмана III срещу брата му, произлязло е от това, че майка му е била еврейка, а на Страшимира - не еврейка. Но кой е бил в това виновен? Пак слабият и неблагоразумният му баща Иван Александър. Тоя гибелен за тоговашното Българско царство пример нека послужи за явно и неоспоримо доказателство, че ние сами, българите, чрез нашата намарливост и чрез нашето егоистическо пренебрежение допуснахме, за да се опропасти тогавашното ни толкова славно царство! Защото, ако тогавашните боляри, които имаха най-голямото и най-силното влияние в царския двор на Иван Александър, бяха се възпротивили и не бяха се съгласили с безумното решение негово - да се ожени за еврейка - то и не биха без съмнение допуснали, за да стори той тая глупава постъпка и щяха следователно да избавят царството от пропадването му и от плачевните и ужасни последствия на 500-годишните наши народни страдания и нечути теглила; но, повтаряме го, те не бяха веч способни и силни това да сторят според тяхното нравствено упадване и според своекористните им и егоистически стремления."
Няма друг владетел на България като цар Иван Шишман с толкова измислени легенди и прикрити исторически факти, относно личността и делата му. Мисля, че съвсем не е случайно.. Какво всъщност е станало с цар Иван Шишман, дали е бил убит от своя племенник- Баязид I, не знаем.. Ето какво пише и Паисий Хилендарски в своята история:
Възползвайки се от тази раздробеност на България и слабостта на Византия, османлиите преминават в решителна офанзива за овладяването на Балканския полуостров. След битката при Черномен турците овладели най-напред силните български крепости Самоков и Ихтиман, а след това с много пролята кръв, и Битоля. В 1382 г. с помощта на предател българо-мохамеданин е превзета София, а малко по-късно паднал и Солун, вероятно с активната помощ на солунските евреи, които имали влиятелна колония там.
През пролетта на 1393 г. с голяма войска султанът преминал Стара планина, насочил се към Търново и го обкръжил от три страни. Обсадата била дълга, тежка и продължителна, а помощ отникъде не се задавала. Неизвестно по какви причини цар Иван Шишман с част от войската си не бил в Търново, а се намирал в Никопол и отбраната на града се водела от патриарх Евтимий. Храбростта на защитниците на крепостта била голяма, ала и неприятелските пълчища всеки ден се умножавали. Поради дългата обсада храните свършвали и това влошило още повече защитата... Насърчени от своя пастир, защитниците отблъсквали нападателите, но и самите те намалявали по брой от недохранване и безводие. Военният съвет заседавал всеки ден. Баязид и синът му Челеби беснеели от яд, че градът не се предава. Те изпращали на обсадените известия, че ако не се предадат всички ще бъдат погубени.
Ето как описва всичко Васил Берон в своите изследвания: "Най-голяма, най-непростителна и най-зловредна за България по последствията си погрешка е сторил цар Иван Александър, който в 1355 год. се решил да се ожени за една еврейка, която била отишла при него, по уверението на Ат. Несковича, да му даде прошение за нейна частна работа; той я харесал, заповядал да я кръстят на същото име на съпругата си, Тодора, и се венчал с нея, а бедната си съпруга заповядал да я затворят в един монастир, дето тя се покалугерила и приела названието Теофана. След смъртта ѝ впрочем тя е била причислена в лика на светиите и мощите ѝ са били пренесени във Видин, според както споменахме в 95-та страница. Тя е била дъщеря на влашкия княз Иванка Бесараба. Глупавата же постъпка на цар Александра е действително имала най-гибелните и най-жалостните следствия за нашето тогавашно злочесто отечество и смело може да се каже, че с оженването си за тая еврейка цар Александър изкопал гроба, за да заровят в него злочеста България, и друго не останало, освен да се изпее последнята надгробна песен, която и след 38 години се и действително е много жално изпяла!...
След това оженване на цар Александра за еврейката евреите зели да се гордеят, зели да се подиграват с християнството, да правят с царския двор разни спекулации и да интригуват между придворните боляри, но най-жалостното е било следующето - цар Александър е имал от първата си съпруга 2 сина - Михаила и Страшимира - а от втората, еврейката, тоже 2 - Шишмана и Асеня- и дъщеря си Мара. Втората му обаче тая съпруга, еврейката, като мащеха на първите му 2 сина, всячески се трудила да ги отбива от царските дела, даже и от наследственото им право на престолът. Разказва се, че тя подействовала и убили Михаила; цар Александър, вижда се, узнал за това и от любов към Страшимира и за да не би еврейката и него да убие, изпратил го заедно със същата му майка, веч монахиня Теофана, във Видин, след като му отделил и други някои градове и села и след като го оставил там да управлява като негов наместник; а Шишмана назначил за наследник на царския престол в Търново. Според това си разпореждане той си разделил царството между двамата си тие синове, това разделение е впрочем било съвсем беззаконно, несправедливо и съвсем обидно за Страшимира; понеже той като много по-стар брат е имал и законно право даже и върховно първенство, за да наследи българския престол в Търново, а не по-малкият му брат Шишман; но такивато несправедливости са се срещали и се срещат особно между нашите българи въобще, за които да привождаме тук многобройни примери, не му е мястото. Главната же двигателна причина, според която се решил цар Александър да стори това беззаконно дело, е била, разумява се, втората му съпруга, еврейката, същата майка на Шишмана III, а немилостива мащеха на Страшимира. Тук трябва при това да споменем, че Мара или Тамара, дадена Султан Мурату за жена, била тоже родена от еврейката, втората съпруга Александрова, а не от първата, значи, тя е била съща сестра на Шишмана III. Страшимир следователно, обиден до крайност, не можал да обича брата си Шишмана, който след смъртта на баща си Александра в 1365 год. се възцарил в Търново, а вследствие на тая вражда между двамата братия най-сетне дотолкова Страшимир намразил Шишмана, брата си, щото му отворил война, понеже той, според както се разказва, всякога се оплаквал, че не е справедливо да царува над българския престол в Търново мащеха му еврейката със сина си Шишман, а той, Страшимир, да бъде отбутнат от царския престол и да живее във Видин и проч. Шишман обаче, вместо да се труди да облекчи това наскърбение на Страшимира, той със своите високомерни към него постъпки още по-много разгарял наскърбените горестни чувства у Страшимира. При това Страшимиру дотолкова е било дотегнало още доро е бил жив баща му Александър, щото той отстъпил от баща си и се превъзгласил тоже за български цар със столнина Видин. При такивато едни бъркотии и до крайност враждебни настроения между Шишмана III и брата му Страшимира всеки внимателен и предусмотрителен человек е можал лесно да предвиди, че неминуемото пропадване и разорение на Българското царство наближава... Но за голяма наша жалост тогавашните боляри, които окружавали престолът и царския двор в Търново, надъхани и обладани от лъжовна гръцка цариградска цивилизация, нравствено развратени, превзети от един непростителен егоизъм, спомогнати при това и от тогавашните сплетни между нашето православно духовенство и еретическите секти - тие боляри са давали, вижда се, никакво внимание на всичко това и никак не са подействовали пред цар Шишмана III и пред царския му двор, за да се въдвори поне доколкото ще бъде възможно съгласие и любов между цар Шишмана и барата му Страшимира, но задоволни, вижда се, от своекористното си и егоистическо положение, не обръщали някакво внимание на окружающата тях и цялото отечество опасност. Отистина, имало е добри и патриоти боляри, имало е и храбри войници, готови всичко да жертват за благото на отечеството, но само тям не бе вече възможно да избавят отечеството от ямата, която полека-лека се разтваряше, за да го погълне... При това и градът Търново беше твърде яко за него време укрепен и естествено, и изкуствено и можеше да противостои на най-силната войска, и не би било възможно на Султан Баязида да привзъомне града Търново, ако не бяха го в това предварително улеснили враждебните до крайност раздори и войни между Шишмана и Страшимире, както и самото призоваване на Султан Мурата от цар Шишмана III, за да му спомогне да победи и да съсипе брата си Страшимира... Разумява се, че тая омраза и това толкова упорито враждебно настроение на Шишмана III срещу брата му, произлязло е от това, че майка му е била еврейка, а на Страшимира - не еврейка. Но кой е бил в това виновен? Пак слабият и неблагоразумният му баща Иван Александър. Тоя гибелен за тоговашното Българско царство пример нека послужи за явно и неоспоримо доказателство, че ние сами, българите, чрез нашата намарливост и чрез нашето егоистическо пренебрежение допуснахме, за да се опропасти тогавашното ни толкова славно царство! Защото, ако тогавашните боляри, които имаха най-голямото и най-силното влияние в царския двор на Иван Александър, бяха се възпротивили и не бяха се съгласили с безумното решение негово - да се ожени за еврейка - то и не биха без съмнение допуснали, за да стори той тая глупава постъпка и щяха следователно да избавят царството от пропадването му и от плачевните и ужасни последствия на 500-годишните наши народни страдания и нечути теглила; но, повтаряме го, те не бяха веч способни и силни това да сторят според тяхното нравствено упадване и според своекористните им и егоистически стремления."
Няма друг владетел на България като цар Иван Шишман с толкова измислени легенди и прикрити исторически факти, относно личността и делата му. Мисля, че съвсем не е случайно.. Какво всъщност е станало с цар Иван Шишман, дали е бил убит от своя племенник- Баязид I, не знаем.. Ето какво пише и Паисий Хилендарски в своята история:
"За тоя цар Иоан Шишман няма
писано известие що е станало с него, дали турците са го убили, или е поживял
няколко години. По-късно в някой препис или стар превод на грамотата на тоя
Иоан Шишман се намира, че търновските господари и цар Шишман не са могли да се
противопоставят на турците. И избягали от Търново, от Загоре и от Стара
планина, дошли в град Средец или София и тук се спрели в някои тесни места
покрай река Искър и по Витоша планина. Така получили помощ от сърбите, от крал
Вукашин и от охридските българи. И седем години стоял цар Шишман в Средец и
покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост, наоколо го ограждала вода.
Така с малко войска и търновските велможи преживели тук и се криели от турците.
Когато турците превзели от крал Вукашин охридската земя и го поробили и надвили
и тук и окончателно заробили и
погубили цар Шишман, войската, търновските и българските велможи. Затова и
досега в тия места се намират на много места съкровища; хората през ония времена
криели и закопавали поради страх от турците, после загинали и тяхното имане
останало в земята. Страшимир, Шишмановият брат, избягал в Молдо-Влахия и там
живял до смъртта си..."
Жалко, че някои български историци изкараха светец, именно царят, който най-малко заслужава това. ПЪЛНИЯТ УПАДЪК на България, започва именно с неразумието на българския владетел Иван Александър, който оставя първата си съпруга и се жени за еврейката Сара. Тя успява да го убеди да
остави трона не на по-големия си син (Срацимир), а на багренородния си син (Иван Шишман). Последният се родил, докато тя била съпруга на царя и съответно царица на България. Тази практика - на багренородност - се прилагала във
Византия, но до този момент тя нямала прецедент в България.
Сара-Теодора изменила това правило, внесла византийските порядки изцяло
в интерес на сина си и настроила двамата братя един срещу друг. Така упадъкът на разделената вече държава завършва при Иван Шишман, евреин по майка, васал и зет на султан Мурад (сестра му Кера Тамара е законна съпруга на султана) с падането на България под турско робство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар