Царкинята Мара

Из "Сенки край Янтра", легенди и балади- Ив. Йорданов 
Надлъж и нашир по обширната Българска земя вилнеел жестокият турчин, дошъл от Азия и загнездил се здраво в укрепени градове, южно от гористата Сакар-планина. Безсилни били нещастните земеделци всред буйни ниви, както и овчарите и говедарите всред тучни пасбища и гъсти дебри, защото раздор, пословичният български раздор разсипвал народна мощ. Най-после, по висше Божие повеление, трябвало да се направи една голяма жертва. Хубавата като балканска роза, стройната като пролетно кокиче царкиня Мара трябвало да украси султанския харем, за да стане мир в Българска земя. И пренесли я жертва на грозния завоевател. Ала когато дошли султанските пратеници в надскалния престолен град, за да я отведат, неутешима мъка обзела народна гръд. Вечерта търновци не запалили свещници из своите домове, за да не се виждат техните сълзи. На утрото в Божиите храмове по Търнов-град и Трапезица се чувало само тихата молитва на белобради иереи всред хладния мрак, защото и тук свещи и кандила не били запалени. Само кандилата пред разпятия Христос слабо осветявали бронзовите кръстове на старите темпла. . . На обяд многоброен народ като жива ръка се стекъл по тесния скалист път, който излизал от главната западна врата на крепостта и водел до една обширна поляна под Орлов-връх. Там турското посолство било разтворило разноцветни шатри и чакало височайшата девойка. Множество охранени коне били вързани в няколко коневръза и нетърпеливо тропали с крака. Тук царската сестра се качила със своите другарки в няколко разкошни колесници. Други такива били препълнени със златотъкани платове и дрехи, както и прикията на момата. А отбрани пратеници водели десет огнени коне и още толкоз обучени сокола за царствения жених. — Чедо мое — обърнал се старият патриарх към царкинята — някога Иисус се принесе жертва за благото на човечеството, и то не го забрави. Сега ти се принасяш жертва за благото на цял народ, който също няма да те забрави. Макар и невеста на неверен султан, носи този честен кръст под твоята дреха и никога не забравяй, че си чедо на нашия Спасител. И я благословил. Тя му целунала ръка, и две едри сълзи като диаманти се отронили от нейните очи. Посланиците виждали всичко, но нищо не разбирали, защото не знаели езика на своите домакини. А в това време народът гледал отдалеч всичко това и искрено страдал, защото добре съзнавал, че това става най-вече за негово добро. Оттогава тази равнина, която се издигала западно от Янтра, народът почнал да нарича Марино-поле. И тази вечер къщните свещници не били запалени, защото в онези времена по този начин се изразявала най-ярко народната скръб. И ето, царят не бил още обърнал очи от шествието, което вече наваляло към Устието, когато му съобщили, че дошли пратеници от неговия брат из Бдин. Срацимир, като схващал стесненото положение на своя брат, искал да му се отстъпят с добро или насила още няколко града и много села, защото се задушавал между Дунава, Витоша и Българска Морава. .
 Ето какво пише за Кера-Тамара Георги С. Раковски в книгата си "Няколко речи о Асеню Първому, великому царю българскому и сыну му Асеню Второму"
  Раковски пише, че в ЦАРСТВЕНИКА е отразена истината за събитията по падането ни под турско робство. Там ясно пише също, че Баязид е син на Кера Тамара.
Османските архиви също потвърждават, че майка на султан Баязид е българката Мария:
Sultan's Name = Mother's Name Before Conversion = After Conversion
--------------------------- ---------------- --------------------------
Sultan Murad I's mother = Byzantine Horofira = Nilüfer Hatun
Sultan Bayezid I's mother = Bulgarian Maria = Gülçiçek Hatun
Sultan Mehmed I's mother = Bulgarian Olga = Olga Hatun
Sultan Murad II's mother = Byzantine Veronika
Стоян Загорчинов, неслучайно сравнява еврейката Сара с еврейката Естир, и двете царици, и двете довели до разруха държавите на своите мъже- царе. Разказът му "Нощни сенки" описва точно това: "Новата Естир, победи!"... 
А Вазов пише прискръбно: "Оженването Александрово за еврейката, голяма политическа и религиозна съблазън за онова време, беше събитие чревато със съдбоносни последствия. Нему се дължи по-после, след Александровата смърт (1365 г.), разцеплението на и така немощното царство. Престолонаследникът Асен умря преди баща си и такъв трябваше да бъде брат му Срацимир. Но Александър, от любов към Сара-Теодора, обяви още приживе сина ѝ Иван Шишман за свой наследник, като даде на обезнаследения Срацимира да царува във Видинската област, която така се откъсна от царството, намалено още и с отделянето на източната му част, дето управляваше почти независим куманският воевода Иванко. Иван Шишман по тоя начин при въцаряването си се видя господар на една съвсем слаба България и в съперничество и вражда с горните двама владетели. Този син на Сара беше и последният български цар, слаб и неспособен да отбрани държавата си от турците, на която той видя гибелта. От Сара беше родена – в това историците са съгласни – и прославената от народната песен Мара – жената на Мурада II по-после, която му роди син – Баязида Илдъръма, – завоевател на България и унищожителят на Търново в 1393 г."

Малко повече за 8-ми март. Какво всъщност се празнува.. Еврейката Клара Цеткин започва да развива...

Старо Търново

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Become a Patron!

Няма коментари:

Авторско право

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в