Търновските 110 мъченици, убити след превземането на Търновград

 Григорий Цамблак предава, че османският управител събрал 110 видни търновски граждани и боляри чрез лъжа в една от столичните църкви под претекст, че ще се съвещава с тях по управленски въпроси и ги избил всички до един, обезглавявайки по този начин християнския елит на средновековната българска престолнина. Вероятно сред загиналите в боевете за града, а след това и при репресиите са изброените боляри в Бориловия синодик: 

На всички боляри славни и не толкова славни, поборници и поддържници на благоверието и приятели на божествената църква  на Българското царство- вечна памет.

Семиру, Йончу, Добромиру, Иванишу и всички, които мъжки се биха срещу безбожните турци и проляха кръвта си за православната християнска вяра - вечна памет.
На Арце, Трошану, Ратену, Карачу, брата му, Потреце, Ханку, Стану, Михаилу, Богдану, Шишману, Батулу, Радославу, Войсилу, Константину, Годеславу, Черноглаву...

 

Ето как описва това вероломно убийство и Васил Берон: "Патриархът Евтимий с всичките свещеници, болярите и въобще всичките граждани: мъже, жени и деца, били изложени на нечути страшни теглила, зверски кланета и убийства, извършени от турците по заповед на Челеби Солимана, внук на Мурата I и съпругата му, бялата българка Мара или Тамара, сестра на Шишмана III... Преди всичко трябва да се каже, че като нямало цар Шишмана в Търново, Патриарх Евтимий е бил главният и безстрахливият представител на търновските тогавашни най-злочести граждани пред страшния и неумолимия побудител Челеби Солимана. 

Негово блаженство често ходел при него и го всячески молил, за да смегчи страшните мъчения и теглила, на които били изложени търновците. Челеби Солиман като видял тоя, отистина велик человек да му се представя често и без да го е страх от ужасите и от страшните последствия на войната и да го моли в името на человечеството да се смегчат страшните страдания на духовното му стадо -търновските жители - често ставал прав пред него и го приемал уж любезно, канил го да седне, изслушвал молбите му и му се обещавал, че ще ги удовлетвори и изпълни, но ... всичко това е било лъжа и измама, защото Челеби Солиман гледал и се трудил да кроти Патриарха Евтимия, доро си уплете кошницата, т.е. доро се поувери, че са се веч добре взели юздите на търновските боляри и граждани и че те следователно веч не могат никак да мърдат и да противостоят и действително, като се той в това уверил, чрез малко няколко дни заповядал да изпъдят Патриарха Евтимия от патриаршията, що е била уж на Хисаря, и той се принудил да се премести и да живее в церквата „Св. апостолов Петра и Павла“, що е долу при баиря (Хисаря) - днешнята митрополийска черкова - и се трудил да смегчава отчаянието на гражданите с обдерзновение и утешение.
След няколко време Челеби Солиман тръгнал от Търново и на мястото си оставил един градски командантин (вероятно валия), но името му не е известно. Тоя валия, вижда се, по заповед на Баязида взел най-строгите и ужасни мерки срещу търновските жители, които, като се само споменат, езикът трепери, тръпки прихващат костите на человека... За да се избави же свършено от войнствените българи, той измислил и за жалост положил в действие следующето зверско безчеловечно и сърдцераздирателно дело, той призвал на угощение по-първите и по-влиятелните търновски граждани на Марино поле, (а не Марнополе, както иска Раковски да го назове), и по негова заповед всички до един били изклани - и млади, и стари!... Тя е била действително една безсовестна и безсрамна измама. Поне тъй разказват за това угощение и за това зверско и безчеловечно клане търновчанинът Цамблак и Раковски. 

Иречек же разказва в своята история за него тъй: „Валията призвал по-първите търновски боляри и граждани в една церква, (но коя не се казва), за да се размисли за някои обществени надлежни дела; като всички се събрали в церквата, без да предчувстват нещо, поченало се е едно предателско клане и убиване. Не се пощадил ни стар, ни млад; никой нямаше време да се измоли за милост. Всички нацяло - до 110 мъченици - паднали жертва!... Каменната покривка по земята в церквата била всичка опръскана с кръв. Труповете на изкланите тие злочести търновци са били подхвърляни нанагоре към небето, за да ги разкъсат и изядат орлите и другите грабливи птици... 

При това този търновски свиреп валия заповядал да хвърлят в тъмница и Патриарха Евтимия, да му съблекат и духовната му одежда, да го заведат горе на каменната стена (вероятно на крепостта) и там да му отрежат главата, за да могат таковим образом всички да видят смъртта на тоя неустрашим черковен патриарх и духовен началник. Тоя велик отистина свещен началник, заведен на казаното място, приклонил глава и навел врата си, за да му отрежат главата и таман палача издигнал с ръката си острия си нож, за да извърши това зверско дело над тоя велик и светий человек, то - о, чудо! - ръката на палача се вцепенила по едно божествено, вижда се, милостиво покровителство, (поне тъй се разказва в историите.) 

Валията и всичките присътствующи турци се внезапно обзели от един голям страх, страшни тръпки пронизали жилите им и в това си отчаяно положение валията в минутата заповядал да се освободи Патриарх Евтимий, тоя светий и доблестен человек... отсетне дошла от султан Баязида една ужасна и най-жестока заповед до търновския валия, чрез която му се заповядвало да се разпореди, за да се преселят в Азия всичките търновци, които се отличават по своето богатство, по знаменитото си произхождение или по своята хубост. Разказва се при това, че оние хора, които били оженени и имали деца, принудени са били според тая султан-Баязидова заповед да оставят жените и децата си тук в Търново и някои даже, без да ги видят за последен път, да отидат сами и за всякога да се преселят в пуста Мала Азия... 

Из  Изследвания на В. Берон 1856 г.

ТЪРНОВСКИТЕ СВЕТЦИ И ТЕХНИТЕ МОЩИ 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ