Разказ на Васил Берон за освобождението на Търново

Руските войски в Търново, худ. Феликс Каниц, из "Дунавска България и Балканът"

На 23 и 24 даже и на 25 юния сутринта избягаха всичките турци от Търново със семействата си и каквото им бе възможно да вземат със себе, си вземаха; кола же вземаха насилствено от околните селяни. На 24 юния вечерта ние се положително уверихме, че според приетата телеграма на утре в събота, на 25 юния, без друго ще пристигне тук гореказаното военно отделение и според тая телеграма местното тукашно правителство заповяда веднага на хлебарите (фурнаджиите), да приготвят хляб за 6000 души и на утре да го предадат. Руската отпредня войска (авангвардия) беше пристигнала в петък на 24 юния до село Поликраище, 2 часа далеч от Търново, и на високото равнище при това село войниците бяха се разположили на лагер, за да си поотпочинат. Тукашните още останали а, турци, известени за това, пращаха някои, за да се уверят в истинността на тия сведения, и действително, когато те се възвърнаха, изявиха на военния комендант (бинбашията) и на мютесарифина, че всичко, що се разказва е истина и че руската войска се действително намира при Поликрайще в многобройно количество. На утре в събота, на 25 юния, ние отидохме в конака (полицията), за да видим що се там върши, но се уверихме, че и същият мютесарифин си товари вещите и излиза от конака, отдето впрочем той отиде в турския лагер, що беше разположен на Марино поле, за да се съветува, вижда се, с бинбашията що е за правене? В това време пристигнаха в лагера съгледачите, които бяха изпратени, за да се уверят за движението на руската войска; към пладне се съгледа едно силно разшаване в турския лагер и се уверихме, че турската войска се готви да бяга и да напусне лагера, видяхме, че мютесарифинът заедно с бинбашията напуснаха лагера и отидоха на табията, що бяха по-отпреди приготвили турците и която си стои и до днес отвъд реката Янтра и близо до големия път, що води към Осман-Пазар; след малко видяхме, че заведоха там и 4-те топа, що бяха поставени на лагеря, и ги настаниха в табията. Най-сетне съгледахме, че всичките турски войскари изпразниха съвършено лагера и всички отидоха при табията; това бе къде 3 часа по турски сутринта. Турските войскари бяха принудени, вижда се, дотолкова бърже да напуснат лагера и да бягат, щото бяха веч развалили чадърите си (палатките си) и бяха нагънали на земята платната им, и се готвеха да ги дигнат и да ги занесат със себе си при табията; изведнъж обаче те напуснаха и тия нагънати платна и стотина чадъри и избягаха от Марино поле много бърже през Белянка, прегазиха реката и се упътиха към табията. Много обаче от тях избягаха и се отправиха в разни направления, кой накъдето можа. От гореказаното се ясно уразумява, че командантинът на турската войска беше разпоредил войскарите си, събрани при табията в бойни отряди, готови да се бият с нашествующата и нападателна руска войска. Според както се тогава известихме впрочем, в руския лагер се положително обяви, че в събота на 25 юния без друго ще пристигнат в Търново очакваните 6000 войници от Осман-Пазар. Вследствие на тая положителна вест, вижда се, генерал Гурко бе заповядал в събота много рано да тръгне войската от Поликрайще, дето беше разположен руският лагер, и да върви бърже към Търново. Като пристигнал генерал Гурко с военното си отделение до Самоводен и като узнал, че широкият път, що води за в Търново, преминува през един тесен проход между два скалисти ръта (дервента), то той не рачил никак да склони, за да премине войската през тоя много опасен проход; селяните впрочем от Самоводен, както и други българи, що бяха там отишли тайно и оттук, му разказаха, че има и други път да се доде в Търново, но че той е много незгоден според голямата му стръмнина на нагоре и че тоя път води към ближното село Беляковица. Генерал Гурко разгледа веднага тоя път и се увери, че действително ще бъде почти невъзможно да се извозат по него топовете, що имаше със себе си, и другите много тежки военни потребности; но най-трудното бе за извозването на топовете. Тогава селяните от Самоводен му отговориха, че те сами ще спомагат и ще се впрегнат, за да се извозат как-как топовете на нагоре въз стръмния рът. Това самопроизволно съдействие на самоводчаните и тая им готовност обрадваха генерала Гурка, той прие предложението им и войската му потегли нанагоре по тесния стръмен и лошав път, що води от Самоводен към Беляковица, и благодарение на казаните съдействия, извезоха се и топовете горе на равнището и оттам покрай Беляковица руската войска пристигна до широкия път, що води към Търново, и почена да слиза по него на надолу. Тогава турската войска, що бе събрана при табията, съгледа това движение на руската войска и изведнъж бинбашията заповяда „Огън“. Часът беше 8 и половина по турски или около 2 и половина по европейски след пладне, когато гръмна първият турски топ и следваха безпрестанно топовните гърмежи. Руската же войска, що слизаше по широкия път към Марино поле и Търново, беше още в лозята и като видя, че турците поченаха да гърмят връх тях, то и те настаниха 8-те топа, що возеха със себе си, и забраха да гърмят връх турската табия, отдалечена от тях в разстояние почти на един час. И тъй топовете гърмяха и от двете противоположни страни, но най-често и най-много гърмяха турците. Русите тоже гърмяха, но много по-нарядко; това топовно гърмене се продължи до един цял час и се хвърлиха и от двете страни до 400 гюллета. Случи се да сполучат русите и да запушат и прехвърлят един турски топ. Преди това една част от руската войска беше се спуснала на надолу към Марино поле под личното предводителство на генерала Гурка, а останалата малка част спомагаше на артилерията, която действоваше в лозята близо при Беляковица. Като се приближиха русите до търновските лозя, навлязоха някои в малките им къщички и поченаха да гърмят с пушките си из прозорците на тия къщички. Други же се изпонаредиха из лозята и поченаха и те да гърмят с пушките си и да хвърлят куршумите си връх местността на табията. Същевременно и след като запушиха русите турския топ, турците престанаха съвсем да гърмят с топове, но гърмяха твърде начесто, даже и безпрестанно с пушките си, тъй щото не се чуваше друго освен ехтенето и отзива във въздуха, произведен от многобройните куршуми. Това показваше, че турците веч бягат от табията и за да прикрият бягането си, останалите от тях войници при табията безпрестанно гърмяха тоже с пушки и ние се уверихме, че те веч бягат. Това гърмене с пушки и с куршуми се продължи до 1 и половина час и изведнъж спря. След малко влязоха в града до 200 казаци конници, тичаха твърде бърже, отидоха в бившия турски конак, забиха там едно знаме и след това минаха през турската махала, върнаха се назад и отидоха при генерал Гурко, за да му известят, вижда се, че в града Търново веч няма турци. Подир малко време влезе в града и генерал Гурко с щаба си, посрещнат от населението с неописуемо възхищение, отвред му се подаваха прекрасни цветни китки и упоените от радост граждани не знаяха как по-сърдечно и по-тържествено да изразят своята благодарност за освобождението си, влязоха тоже и войниците на малкия отряд на генерал Гурко, състоящ от 700 до 800 души, а артилерията състоеше от 1 батарея от 8 топа. Тъй лесно в 1 и половина час русите превзеха града Търново след една малка битка, чрез която не се причини никаква повреда, даже и не се уби ни един от руските войници, само двама конници от артилерията бяха ударени в краката, а от турците же се разказваше, че е имало няколко убити и ранени, но че, като те бягали, взели ги със себе си; в табията се намериха 3 убити и по-нататък се намериха няколко умрели, вижда се, от раните си. На утре в неделя поченаха да приидват повече руски войски, а в понеделник, на 27 юния, пристигнаха и 6-те български дружини, които гражданите посрещнаха най-тържествено и умилително - венци и китки от цветя летяха измежду редовете на дружините, предводими от полковника Кесякова, многобройни жени и девици окачваха сами венците на по-главните офицери, изпяха се умилителни приветствени песни и проч. После няколко дни, на 30 юния, пристигна в Търново и великият княз, главнокомандующият, с всичкия си блистателен щаб и бе посрещнат най-тържествено и най-възхитително. И действително всеки се мъчеше да се надпревари, за да изяви душевната си благодарност към главнокомандующия на руската войска, задето се притече нам на помощ и ни освободи. Преди да пристигне и да влезе в града княз Николай Николаевич, многобройни свещеници начело с владишкия наместник, носещи всички евангелия и кръст, с хоругви, икони и проч., излязоха отвън града, посрещнаха Н. Височество и му се казаха приветствени слова. Като влезе в града, възторгът на цялото градско население бе неописуем, многобройни венци обсипаха него и последующите го генерали, полковници и проч. Ние не щем да се простираме и да продължаваме разказа си за последните велики събития в тая Руско-турска война, особено же за обсадата на Плевен, за юнашките сражения при Шипка, при Елена и проч., понеже, както и по-горе споменахме, това не влиза в кръга на предначертания ни план. Тая Руско-турска война се свърши с превземането на града Едрине, дето се бе установила и главната квартира. Тоя град се превзе през ноемврия месеца 1877 г. На 19 февруари/3-ти март/ 1878 год. се сключи Сан Стефанският мир, в който се бе решило всичка цяла България да бъде освободена от турската власт, т.е. Северна България, Тракия и Македония да влязат в състава на новото Българско княжество, а Цариград, Едрине и околните местности да си останат пак под турското владичество. Тоя мир полагаше действително яки основи за едно обширно и яко Българско княжество или царство, но за голяма злочестина на България на 1/13 юлия 1878 год. завистлива и немилостива Европа, особено же Англия, подействова най-решително, за да склони Русия да се събере един конгрес в Берлин, дето и се сключи един трактат, чрез който се призна и потвърди само Северна България за свободна, а Тракия или Южна България се призна за полнезависима или автономна, бедната же и злочеста Македония се остави пак под турското тежко владичество. Тъй се свърши тая Руско-турска война, в продължението на която нашата великодушна освободителка Русия показа един удивителен, даже и нечут в историята пример на велик подвиг и на братска любов, но при всичко това някои от европейските държави погледнаха със завистливо око на успехите на Русия и чрез Берлинския трактат развалиха Сан Стефанския мирен договор и разкъсаха злочеста България на 3 части, особено же Македония оставиха в робство, която Русия беше освободила. По Берлинския трактат Търново се назначи да се учреди в него Народно събрание, което и на 10 февруария 1879 год. се събра и откри. В това събрание се подписа Търновск. конституция на 16 априлия 1879 година. В същото събрание се избра и се превъзгласи Негово Височество Александър I за български княз. На 24 юния 1879 год. пристигна Негово Височество в Търново и на 25 се възкачи на българския царствующи престол и положи клетва на конституцията.

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ