Митрополит Методий (Кусев)
Защо ще бъде наказана Русия?
Режимът сега на руската дипломация е: „вероломството“, противоположното на богодържавието, т. е. дяволодържавието, материализма—атеизма. Бог няма да остави святата рус да върви по дявола. Ще я оттърве от него, чрез наказанието.
Ето един пример как Бог наказва именно ония които обича, православните, религиозните, добрите хора. Във време на руско-турската война, в град Търново руската власт беше образувала една комисия за нареждане на бежанците— „для призрения беглецовъ“. Член на тая комисия бях и аз. Жребие ми се падна да нареждам бежанците в гр. Елена и околията му. Гражданите от Елена и жителите по селата се отличават по своята религиозност. Те са православни и добри християни. Две недели престоях. Обиколих и селата. Нареждането на бежанците не можа да стане задоволително. Не ги приемаха. Две бяха причините: първата. Чорбаджиите в града давали на селяните пари с лихва „на зелено“. На хармана прибрали всичкото жито, от цялата околия. Затворили го в здрави хамбари и не го продават. Военно време е, ще стане много скъпо. Чакаха голямото му поскъпване. Селяните се извиняваха и казваха: "ние нямаме храна за себе си, где ще можем да храним и бежанците: чорбаджиите не продават житото".
Втората. Гражданите ненавиждаха бежанците. Казваха: „ако бежанците бяха били добри хора, щяха да си седят по селата и по домовете и не щяха да дойдат тук и да ни безпокоят“. Бях кондисал в дома на покойния Петко Горбанев, стар приятел от Цариград. В това време, поради войната, цялата интелигенция си беше в града. В първата неделя служих в голямата, стара църква, в която се черкуват и селяни от околните колиби. Във втората неделя служих в новата църква, в чорбаджийската махала. И в двете църкви държах реч. В първата темата беше: "Покайте се": грози опасност. Речта ми във втората, в чорбаджийската църква, беше остра, с дух пророчески и внушителна. Речта беше за бежанците. Казах: „не приемате бежанците; и ги ненавиждате. Казвате: „че ако били добри хора, щели били да си стоят по селата и да си седят дома“. "Това е голям, страшен грях. За да ви се прости тоя грях, вие ще станете бежанци. Сега на скоро ще ви видя бежанци. Ще дойда пак, да нареждам вас, новите бежанци".
Речта държах на владишкия трон. Срещу мене бяха наредени чорбаджиите, които държаха житото затворено в хамбарите и не го продаваха, за да стане много скъпо. Казах: „това жито, което сега не се продава да стане много скъпо, ще го видим разсипано по улиците. Хамбарите— разнебитени. Това жито аз ще го раздавам на сиромасите. Нямайте съмнение в това“. Същият неделен ден беше дошъл княз Мирски, с 4000 войника. В негова чест се устройваше вечерта илюминация и тържества с военните музики. Внушение ми дойде непременно да замина тоя ден, да не остана в Елена за пренощуване.
От членовете на врeменния градски съвeт трябваше да се подпише един протокол какво бeше се наредило за бeжанците. Изпратих разсилни по домовете им, да подпишат протокола, и да си вървя. Закъснях. От Горбанови не ме пускат. Беше тежка зима. Пътят, поради хълмистата местност, изтъпкан от Обозните кола, беше се обърнал на опасни лъзгавици. Не бе възможно да се пътува нощно време. Ще отпътувам непременно. Около двадесетина души приятели се събраха да ме задържат, да пренощувам, пък на другия ден, в понеделника, да си замина. Не; не беше възможно да остана. Независеше от моята воля. Хиляди смърти бяха предпочитителни, отколкото да останех. Земах си драглестия кон, и си тръгнах. Беше мръкнало вече. „Полудял си, казаха ми“. Пишете ме, рекох, че съм полудял, но не мога да остана, защото не мога да се противя на вътрешната сила, която ме тика, за да не остана тази нощ тук, в Елена“.
По пътя, през нощта, много теглих. Нито на кон, нито пеш можеше да се върви. На кон-се плъзгаше: щях да си счупя главата. Пеш —не се носеше тежката шуба. Без нея, изтивах, беше силен студът. Късно, с много труд, едвам пристигнах до с. Ивановци. Това село е накрая на околията, близо до дефилето от гдето се излиза на Еленските лозя, в Търновското поле. Се установих в ханът — къща на дядо Стояна. Нямаше място от множество пътници. Подир една часова почивка, станах при зори да си вървя. Конят беше дръглест: не можеше да върви. На излизане от село, в мрачината, слушам топовни гърмежи. Не беше време за обучение. Офицери на коне пропускат в направление към Елена. Войниците по лагерките из пътя, спешно се готвят за тръгване, някои вървяха вече към Елена. Късно пристигнах в Търново. Населението на крака с багажи по гьрбовете, се готви за бягане. Турците под водителството на Сюлейман паша, нападнали от към Сливен, с 40 хилядна армия на Еленския гарнизон, разбили го, с намерение да отидат на помощ на Осман паша под Плевен. Турските войски завладели цялата Еленска околия. Подир няколко часа от моето излизане от Ивановци, турските войски били в това село дошли, го завзели и се спрели до тук. Цялото население от града и околията беше избягало и беше се заселило в Еленските лозя, по които имаше по някоя барака за пазене винарските инструменти. Тогава в гр. Търново вицегубернатор беше дядо Др. Цанков. На третия ден отидохме да видим новите бежанци и ги понаредим.
В едно от лозята имаше двуетажна къща. Беше се установил в нея къща окръжния началник г. Родановски. В дворът на тая къща имаше големи дървета. Върху тях имаше разпрострени коври (черги). Под дърветата бяха натрупани и сгушени с десетки жени и деца. При влизането ни в двора, като ме видяха, жените изпищяха и извикаха: „Боже, ето човекът, който ни каза, ще ви видя сега на скоро бежанци“. Видях ги.
В понеделник, в тъмни зори, стана бягството. Ако в неделята вечерта бях останал да пренощувам в Елена, щях наедно с населението да бягам и аз. Внушението —да не остана в неделя вечерта в Елена — Беше щото наедно с наказаните бегунци, да не бяга и пророкът.
Турците, като не знаеха, че няма войски по пътя за Плевен, не се решиха да отидат на помощ на Осман паша. Престояха в завзетата Еленска околия 12 дни. Обраха всичко и си заминаха. Повърнаха се назад от гдето бяха дошли. Подир тяхното заминаване, ходих в Елена. Хамбарите, в които се пазеше житото на чорбаджиите, турците бяха ги разрушили. По-голямата част от житото, бяха пренесли и натрупали в новата църква, гдето се предсказа това събитие. Църквата беше напълнена с жито до горните прозорци. За да не остане на стопаните жито, останалата част от житото било пренесено и складирано в чужди къщи. Житото се пленяваше като турско. Превзето беше не вече от стопаните; а от турците. Осигурено и запазено под печат, раздавах го на бедните. Предсказаното се изпълни буквално в своите подробности. По внушение беше прореченото; по внушение бях изтикан от Елена в надвечерието на бягството, за да не бягам наедно с наказаните бегунци. Чудни са делата Божии. Еленчани бяха религиозни, добри християни. Затова, защото бяха любезни на Бога, бяха наказани. Милостта Божия се състои в това, „да се измъчат телата, за да се спасят душите“. И русите са религиозни хора, добри християни. За да им се простят греховете, следователно, за да наследят царството Божие, ще бъдат наказани. Техният грях е от политически характер. Затова и наказанието им, ще бъде погром от политически характер. "Вероломството" на руската дипломация на едно с императора, по отношение на вярната и преданна България, извършено с подла и лукава измама, това вероломство съставлява греха, за който Русия ще бъде наказана. Това „вероломство“ роди „жестокосърдието“. От това езическо немилосърдие на императора и на правителството му, се култивира насърчението на сърби, на гърци, на романи и на турци, които в своето ожесточение, отразено от жестокосърдието на руската дипломация, извършиха над невинното християнско българско население в Македония, в Добруджа и източна Тракия такива зверски жестокости, каквито историята на варварските времена не помни. Виновницата за тия жестокости е насърчителката Русия. За това тя ще бъде наказана със страшен погром. Сърбия, Гърция, Черна-Гора и Романия чрез ръководството и съдействието на руската дипломация, образуваха блок против България, за унищожението на българския народ. Придобивките на речените държавици костуват на българския народ кръвта на сто хиляди храбри войници. Така облагодетелствуваните въстават вероломно и подло против тоя народ. Наместо да се освободи, Македония падна под по-тежко и непоносимо робство. Изпълни се планът на Русия. Затова наедно със своята насърчителка и покровителка в злодеянията - Русия, и те ще бъдат грозно наказани.
И цяла Европа, великите сили извършиха нечуто, велико престъпление. Допуснаха да се потъпчат Лондонския и Петербургския договори, уредени и санкционирани от тях. Допуснаха цяла Тракия да мине отново под турска власт. Съизволиха да бъде България нападната от пет държави. Пред очите на техните представители, пред очите на техните консули и гърците и сърбите в мирно време извършиха и вършат нечути, невъобразими жестокости над мирното население; унищожиха всячески българите, под тяхна власт. Понеже не протестираха енергично тия европейски сили съизволяваха за извършването на тия жестокости. Тия сили потъпкаха международното право; поругаха се с висшата правда, със закона Божи. Затова и тия сили ще бъдат наказани. Страшен разгром се готви на цяла Европа. Руската дипломация, по закона на инерцията, чрез своето покровителство, насърчи всячески сърбите в техните жестокости на убийства чрез "черни ръце" и "мъртви глави" и отидоха, по инерция, та убиха, най-после, и Австро-Унгарския престолонаследник. Извършиха акта за счупване най-после, на главите им, за унищожението на проклетата сръбска държава!
Чрез това убийство пламна пожарът на общоевропейската война. Главен виновник за това убийство е насърчителят — руската дипломация. Затова тя, Русия, най-много от всички, ще бъде наказана, с погром. Което планира и скрои за България, ще се обруши на главата на Русия с по-голяма сила и в страшни размери. Това е от Бога.
Ще разберат всички народи — от събитията, че има Бог, покровител на висшата, международна правда.
Божието търпение се изчерпа.
Великата неправда, извършена през 1913 год., ще бъде строго наказана и смазана. Който схване Божието провидение и промисъл и се покае, ще бъде спасен. Русия би могла да бъде пощадена само, ако може да се съзнае, да си познае греха и да се покае. Покаянието ще бъде извършено само в случая, ако може да повърне на България: Македония, Добруджа, Тракия до границата: "Мидия — Енос." Инак, нейния страшен погром е неминуем. Това е внушението на духа. Амин.
гр. Стара-Загора, м. юли 1914 год.
Един, който педесет и шест години е работил за освобождението на Македония — стара-България, родом македонец — старо-българин.
Истински, окат русофил.
Апел към българския народ- Митрополит Методий (Кусев)
Прочетете цялата книга-
Няма коментари:
Публикуване на коментар