Отец Матей (Моно Петров Сеизмонов) е роден през октомври 1828 г. в село Ново село, Търновско. Има двама братя и една сестра, които умират в ранна възраст. На деветгодишна възраст става чирак. В своите автобиографични бележки отец Матей пише: „Моето рождение било в лето 1828-мо, в месец септемврий. Почнал съм книга да уча в 1846-та. Моето пострижение било в лето 1848-мо, в месец априлий, в деветия ден, на Разпети петък”. Баща ми… Пенчо и майка ми Слава, и сестра ми Йована представиха ся (споминаха се, б. а.) от чумата в лето 1845-то. Брат ми Сергий – монах, пострига се и се представи в 1851-во”.
Учи занаята терзийство в Дряновския манастир. През 1846 г. постъпва като послушник в същия манастир, а през 1848 г. е подстриган за монах в Преображенския манастир. Скиталчествата му започват през 1851 г., когато за пръв път посещава манастирите в Света гора Атонска. След едногодишен престой се връща в родния си край. През 1856 г. отново е в Атон, където остава до 1861 г. По време на престоя си там чете усърдно книгите в библиотеката. Проявява интерес към механиката и се опитва да построи пясъчна мелница на брега на Бяло море. След разправия с монасите напуска обителта и с лодка заминава за остров Тасос, а после до Йерусалим. Но нито веднъж не се е нарекъл „хаджия”, нито другите са го наричали така. Вместо това му викали Миткалото. Но едва ли някой е знаел какво се крие зад неговото миткане (скитане). А това е било един буен, неспокоен, свободолюбив и любознателен дух. Той пише: „Видях видение чудное и сон, и гледах мнозина человеци вървят из един тесен път, ама все пеша, и аз с тях се събрах и тръгнахме заедно. И… достигнахме един много чуден град. Погледнах го и видях врати му – много тесни. И мислех в себе си: „Чудна работа! Такъв голям и славен град и такива ли врати му приличат” Дойде един човек и ми каза: „Да не могат да влизат внутре, които са с големи тумбаци и са тлъсти, и дебели, и са с много дрехи облечени”. И аз гледах, че е така наистина.” Това негово видение вероятно се отнася за Небесния Йерусалим/Царството Небесно/, а не за земния град..
На връщане от Йерусалим минава през Истанбул, но османската столица не го привлича с нищо и той заминава за Русия. В същото време в Белград Раковски събира млади българи за легията си. Отец Матей веднага заминава за Влашко, където с последните си пари купува оръжие. Наред с Левски, Христо Иванов – Големия, Караджата и Хаджи Димитър, той става един от видните легионери… През 1862 г. оставя расото и постъпва в Първата българска легия. През следващата година предвожда малка чета, с която влиза в България, води сражение с османски отряд и побеждава. През 1863 г. се заема активно с обществена дейност. Тогава облича отново расото и започва да пътува из Търновския край като книжар и проповедник. Разпространява жития на светци и други християнски книги, но между тях и различни произведения, имащи за цел да разбудят българското самосъзнание, като „История славеноболгарская“, „О Асену Перваго“ и други. Активно подпомага местното население в различни културни мероприятия: назначава селски учители, строи читалища, поставя театрални пиеси, организира земеделски сдружения, издава собствени книги и др.
Навсякъде, където отивал монах Матей се проявявал, и като лечител, и като просветител. Редом с билките в дисагите, разнасял и книжки из селата. В джобното му тефтерче имало записани рецепти – навярно негови – за лечение на зъбобол, жълтеница, изгорено и др.
Учи занаята терзийство в Дряновския манастир. През 1846 г. постъпва като послушник в същия манастир, а през 1848 г. е подстриган за монах в Преображенския манастир. Скиталчествата му започват през 1851 г., когато за пръв път посещава манастирите в Света гора Атонска. След едногодишен престой се връща в родния си край. През 1856 г. отново е в Атон, където остава до 1861 г. По време на престоя си там чете усърдно книгите в библиотеката. Проявява интерес към механиката и се опитва да построи пясъчна мелница на брега на Бяло море. След разправия с монасите напуска обителта и с лодка заминава за остров Тасос, а после до Йерусалим. Но нито веднъж не се е нарекъл „хаджия”, нито другите са го наричали така. Вместо това му викали Миткалото. Но едва ли някой е знаел какво се крие зад неговото миткане (скитане). А това е било един буен, неспокоен, свободолюбив и любознателен дух. Той пише: „Видях видение чудное и сон, и гледах мнозина человеци вървят из един тесен път, ама все пеша, и аз с тях се събрах и тръгнахме заедно. И… достигнахме един много чуден град. Погледнах го и видях врати му – много тесни. И мислех в себе си: „Чудна работа! Такъв голям и славен град и такива ли врати му приличат” Дойде един човек и ми каза: „Да не могат да влизат внутре, които са с големи тумбаци и са тлъсти, и дебели, и са с много дрехи облечени”. И аз гледах, че е така наистина.” Това негово видение вероятно се отнася за Небесния Йерусалим/Царството Небесно/, а не за земния град..
На връщане от Йерусалим минава през Истанбул, но османската столица не го привлича с нищо и той заминава за Русия. В същото време в Белград Раковски събира млади българи за легията си. Отец Матей веднага заминава за Влашко, където с последните си пари купува оръжие. Наред с Левски, Христо Иванов – Големия, Караджата и Хаджи Димитър, той става един от видните легионери… През 1862 г. оставя расото и постъпва в Първата българска легия. През следващата година предвожда малка чета, с която влиза в България, води сражение с османски отряд и побеждава. През 1863 г. се заема активно с обществена дейност. Тогава облича отново расото и започва да пътува из Търновския край като книжар и проповедник. Разпространява жития на светци и други християнски книги, но между тях и различни произведения, имащи за цел да разбудят българското самосъзнание, като „История славеноболгарская“, „О Асену Перваго“ и други. Активно подпомага местното население в различни културни мероприятия: назначава селски учители, строи читалища, поставя театрални пиеси, организира земеделски сдружения, издава собствени книги и др.
Навсякъде, където отивал монах Матей се проявявал, и като лечител, и като просветител. Редом с билките в дисагите, разнасял и книжки из селата. В джобното му тефтерче имало записани рецепти – навярно негови – за лечение на зъбобол, жълтеница, изгорено и др.
Тук може да разгледате бележника на отец Матей Преображенски с автобиографични
сведения, летописни бележки, молитвени слова, напътствия и
повествования, 1853 – 1855 г. Източник: ДА „Архиви“
Когато Васил Левски идва в България по комитетски дела, отива най-напред при бойния си другар от Легията в Преображенския манастир. Двамата заедно обмислят нов стратегически план за подготвяне на народа за борба и започват да основават из страната революционни комитети. Тази идея поглъща цялата енергия на Миткалото. Според замисъла на Апостола Дряновският манастир трябвало да стане склад за боеприпаси, оръжие и храна, необходими за бъдещата борба. Интендант станал отец Матей. Не е известно колко точно комитети е създал лично той из Търновския край.
През 1869 г. съпровожда Васил Левски при обиколката му из Търновско, Пловдив, Стара Загора, Карлово и други градове и села в Южна България. Благодарение на дългите взаимоотношения на Отец Матей с местните хора, двамата успяват бързо да организират Частни революционни комитети на ВРО. Оттук насетне се заема усърдно с освободителното дело, пренася тайната поща, придружава Васил Левски и Ангел Кънчев при обиколките им из България, пренася оръжие и въобще отдава цялата си енергия за комитетската организация. В родното си Ново село строи Комитетски хан, който да се използва от съзаклятниците на революционното дело. След смъртта на Левски през 1873 г. е един от хората, които не губят надежда и продължават организацията на освободителното движение. Отец Матей Преображенски умира от ухобол в родното си Ново село, в построения с негови усилия Комитетски хан през 1875 г., на 47-годишна възраст, без да дочака да види резултата от неуморните си усилия. На погребението му се събират много негови съмишленици от Търновския край.
На погребението му търновецът Тодор Лефтеров, учител в с. Михалци, разплаква всички с вълнуваща реч. С голяма мъка в сърцето той извикал: „Отче Матей! Къде отиваш, кому ни оставяш? До този ли зинал гроб бяха великите ти планове? Вдигни за последен път десницата си и ни благослови! Кажи на твоите Раковски и Левски, че народът черпи от делото им сила и подкрепа за бъдещите ни борби”!
В родното му село е изграден паметник и костница мавзолей. Улица в град Сливница носи неговото име.
Използвани са материали от статия на Маргарита Атанасова – Арачийска
 |
| "Васил Левски и Миткалото"- картина на Иван Петров 1968г. |
На погребението му търновецът Тодор Лефтеров, учител в с. Михалци, разплаква всички с вълнуваща реч. С голяма мъка в сърцето той извикал: „Отче Матей! Къде отиваш, кому ни оставяш? До този ли зинал гроб бяха великите ти планове? Вдигни за последен път десницата си и ни благослови! Кажи на твоите Раковски и Левски, че народът черпи от делото им сила и подкрепа за бъдещите ни борби”!
Използвани са материали от статия на Маргарита Атанасова – Арачийска
Книги, написани от отец Матей Преображенски
- "Книжица малая, содержащая в себе устав чиноположения монашескаго образа. Обрятаютса же и инний полезнейшая словеса святих отец." Списанная Матеем монахом, жителя Терноводервентскаго монастиря Преображение Господне, за свою ползу и потребу. В летто от Христа 1853, месец февруарий.
- "Молебни канони ко святому мученику Мине за изгубена вещ и ко св. свещеномученику Антипе за зъбобол и главобол, и за други болести." Съставил М. Петров, монах свето Преображенец в Търновско окръжие. Русчюк. В печатницата на дунавската област. 1967.
- "Подобни на осъмтях гласове за обучение на новоначалните", сбрани из църковните книги от Матея Петров, монах свето Преображенец в Търновско окръжие. Русчюк, 1867.
- "Притчи Варлаамови с други йоще прибавления" от пролога и от други книги събрал и на простобългарски привел М. Петров, монах свето-преображенски в Търновско окръжие. Русчюк, в печатницата на дунавската област, 1868 г.
- Препис на "История славяноболгарская" от Паисий Хилендарски, приблизителна датировка - 1870 г.
- "Повести за изгубеното дете и Велисария, военачалникът на Иустиниана великаго". Преписал и поправил Маттей Петров, монах светопреображенски в Търновско окръжие. Русчюк, в печатницата на дунавската област. 1870 г.
- "Защита на Православието, от протестанството и отговор на брошурите им". Издал М. Петров, монах свето-преображенски в Търновско окръжие. Русчюк, в печатницата на дунавската област, 1870 г.
Едно истинско съкровище в моята наследствената семейна библиотека. Тук може да видите книгата
- "Прикаски или нравоучителни примери за протичението на всекиго, който желае своето поправление". Събрал и наредил монах Матей Петров Преображенский. Издание първо, Руссе, в печатницата на Дунавската област, 1872.
- "Кратка ирмология с няколко по-нужни църковни потреби месецослова, тропарите и кондаците и накрая са прибавени типик на късо с просто наречие, за няколко църковни управления" Преписал и съставил Матей Петров, монах свето-преображенски в Търновско окръжие.
ФИЛМ "Матей Преображенски - съвременникът"
Документален филм за Матей Светопреображенски, като дикторският текст е
компилация от книгите на Отчето. © Сценарий, режисура, оператор и монтаж
Румяна Николова - независим автор.
Музика - © Етногрупа Исихия и © KJS.
© Матей Преображенски - съвременникът from Sunstorm_vt on Vimeo.
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар