Старобългарска търновска къща от втората половина на турското робство, сега съборена. Тя е била старото помещение на В. Търновската мъжка гимназия. Характерна бе с нейните каменни входове, калдаръмен коридор в долния етаж, изписани тавани, резби, скривалища и богат външен изглед, с издадени еркери (чикмаци), нависнали широки стрехи и остри ъглови начупени покриви, с бойници и скрити прозорци. Такива типични старинни къщи като вековни крепости в стар български стил от по-далечна епоха и до днес добре запазени се срещат в близкото до Търново историческо село Арбанаси.
За произхода на стопанина на тази стара търновска къща Етем бей се знае - следното: при превземането на Търново в 1393 год. се отличил някой си Гаази Феруз бей, за когото се пази предание, че бил потурчен българин. Султанът за награда му дал право да владее земя, колкото може в един ден да заобиколи с коня си. Неговият син Гаази Али феруз бей е построил в 1436 година Хисар джамия на Царевец, за което свидетелствува и самия надпис по нейните останки, и моста на р. Янтра към турската махала, наричан „ Феруз бейов мост“. Потомъкът на Али Фируз бей, Мехмед бей, бил ненавиждан от турската власт като неправоверен. Малки били неговите синове Етем и Шукри, когато Мехмед бей наклевитили по някакъв повод и го извикали в Цариград. Мехмед бей предчувствал участта си, затова събрал около 40—50 000 гроша, за да се откупува. Взели му парите, сложили го в чувал, завързали го и хвърлили във водите на Босфора. Шукри бей, братът на Етем бея, обичал българските обичаи, сватби, годежи, кръщение. Говорел хубаво български език. Коледните и Великденски празници празнувал заедно с българите в Търново, ядял открито и свинско месо. Етем бей, особено когато попийвал, явно говорел за българския си произход и че притежавал книга от зайча кожа — стар пергамент, в която на български се пишело за рода му, че имал у дома иконички и кандило, които строго пазел от прадедите си. Това ставало най-често, когато споменавали за баща му Мехмед Али Феруз бей и за неговата трагична кончина в Цариград поради клеветата и омразата на търновските турци. От този пергамент е открил листове и любителя на старините в Търново г. Недялко Каранешев. Тези стари български родове, насила потурчени в Търново, владеели селата Мурад бей или Горни Турчета (Бяла Черква), Михалци, Павликени Омур бей или Долни турчета (Стамболово). За тях се пази предание още, че имали малък дворец в Търново, с мебели за 60 000 франка навремето; имали корона от стар български цар, царски жезъл и др. златни украшения на боляри. Висковски, Христо Гавазина и един бей от стар търновски болярски род се фотографирали в Цариград по молбата на граф Игнатиев. Руският консул Рачински, който бил в Търново през 1861 год. искал да откупува старините от Етем бея, но не успял.
Няма коментари:
Публикуване на коментар