КИРО ПЕТРОВ ТУЛЕШКОВ (1846-1904)

КИРО ПЕТРОВ ТУЛЕШКОВ е роден на 1 март 1846 г. в семейството на дърводелеца Пеню и Венета Тулешкови. Учи във взаимното училище при Никола Златарски. Със съдействието на В. И. Григорович бил изпратен да учи в одеската Ришельовска гимназия. Тук се сближава с Христо Ботев. През 1866 г. завършва шести клас и се записва в юнкерското училище в град Бендер. От 1866 г. животът му протича в Русия и Румъния. Юнкерското училище Тулешков не завършва, а постъпва на работа в печатницата на дядо Д. Паничков, по-късно става управител на Каравеловата печатница в Букурещ. Тук се включва в живота на революционерите емигранти. Присъствува на Общото събрание през 1872 г. в Букурещ. По поръчение на БРЦК е изпратен в Белград със задача да основе комитет. Тук през 1875 г. става управител на печатницата на централното училище и започва издаването на в. „Български глас“, 1876—77 година. Киро Тулешков редактира и сътрудничи на издавания от Хр. Ботев вестник „Дума на българските емигранти“, 1871, на вестник „Независимост“, 1873—1874 (19 юли 1873 — 9 март 1874). Във вестник „Български глас“ помества над 13 дописки с политическо съдържание. По-важни са „Съдбата на славяните на Балканския полуостров“; „Ще се реши ли восточния въпрос или не?“, „Руската сила на турците“; „Ще бъде ли война, или не?“ Киро Тулешков помества материали за дейността на българите доброволци в Сръбско-турската война и др. Написва драмата „Българското въстание в България на 1876“, „Жизнеописание на Хр. Ботев“. Написва още: „Исторически поглед на Отечеството ни и нейните длъжности към него“, Търново, 1880; „Разказ за благоразумния Стоенчо, нравоучителни поучения за прочитане на децата“, Търново, 1880; „Пълен всеобщ писмовник“, Търново, 1881/1883; „Разпадането на Турция“ — трагедия в четири действия с пролог Европа, Турция и Русия, 1881. 
Заради участието си в националноосвободителните борби и дружбата с революционерите, известно време Киро Тулешков е затворен в затвора Мачин. Известен е като революционер, публицист и печатар. По време на Освободителната война участва като преводач в щаба на руската армия. През 1879 г. взема изоставената Ботева печатница, купува нови букви и я пренася в Търново. На тази печатница през същата година П. Р. Славейков печата в Търново в. „Остен“, а Стамболов и Тулешков — в. „Съединение“, 1881 г.  
След Освобождението живее в Търново, където открива печатница и взема участие в обществения живот на града. През 1894 г. избран за председател на читалище „Надежда“. След това е помощник-кмет и народен представител. През 1887 г. става директор на Държавната печатница в София. Той е един от основателите на Софийското типографско дружество. През 1892 г. е един от инициаторите на закона, с който се приравняват работниците в печатниците с правата на държавните чиновници. Умира на 31 януари 1904 г. в София.
Из книгата "Бележити търновци"- Тодорка Драганова
 
ПИСМО ДО КИРО ТУЛЕШКОВ

от Христо Ботев

         ...Пиша ти, приятелю, че аз останах тука (Букурещ) с намерение да стана учител на българското училище; но силно се излъгах. Достигнах до такова жалостно положение, което не можа ти описа. Живея съвършено бедно, дрипите, които имах, се съдраха, и мен ме е срам да изляза деня по улиците. Живея на самия край в Букурещ в една вятърничева воденица, заедно с моя съотечествиник, Васил Дякона. За препитанието ни не питай, защото едвам на два и три деня намираме хляб да си уталожим гладът... Тие дни мисля да държа сказка в читалището „Братска любов“, но как ще да се явя, не зная! При сичкото това критическо положение, аз пак си не губя дързостта и си не изминявам честното слово... 

Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и все весел. Вечер дордето ще легнем – той пее; сутринта, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности!!...  

Хр.  Ботйов

Букурещ, ноември-декември 1868 г. 

Източник: Христо Ботев, "Събрани съчинения в три тома", под. ред. на Николай Жечев, изд. "Български писател", София, 1976

Прочетете още: Киро Тулешков за библиотеката в Куршумлия джамия

 ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Няма коментари:

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува
Описание Сума
Дарение 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

ПОДКРЕПИ И ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ Generated image

Последвайте блога

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *

Общо показвания