Емиграцията ни в свръзка със стопанския ни живот- втора част

 Тъга обхваща човешкото сърце, като пътуваш по Русенско или Делиорманско и като гледаш, как мъртво, безжизнено се обработва земята, а тези места биха станали житница на България. Но где ръце? Те са или в Русия или в далечна Америка. Действително, у нас липсват работни ръце. Това го чувствува българската земя, защото стои необработена, неизползвана, чувствуват го и тия, които имат нужда от помощ. Надниците от ден на ден поскъпват и по-някой път става нужда да се обявява чрез вестници и правителствени органи, че се усеща потреба от работни сили в някои краища на отечеството ни.
9) Не е само земята ни, която има нужда от сила, от рационално обработване. Ако се пилеят нашите работни ръце по чужбина, кога ще се турне начало на нашата индустрия? Имаме вече открити камени въглища, а има и много да се крият в недрата на планините ни. Съобщения улеснихме, обаче за индустрия не мислим. Аз не говоря, че с нашите индустриални произведения трябва да земнем вече източните пазари. Не. С нашата гламавщина (да ме простят за този израз) ние никога вече не можем направи това, защото другите народи се настаниха отдавна там. Аз казвам, че е време вече да се погрижим да задоволим поне от малко-малко нашите нужди с фабрични произведения и да не очакваме всичко отвънка. Ние сме станали роби в икономическо отношение на другите народи. Погледнете нашия интелигентен българин от главата до петите, погледнете и облеклото на нашите селянки в по-напреднали села и вие ще видите, че всичко е купено от чужбина.
Зная, какво ще ми кажете: дайте капитали за това. Да, без капитали не може, но тия капитали няма да донесе ни бахчованджията, нито ще ги спечели чиновникът. Трябват работни сили и предприемчивост — условия, които ни липсват. Нима индустриалните народи почнаха с големи капитали? Капиталите полека се спечелиха. Ако досега бахчованджията или чиновникът не е спечелил капитали, и занапред няма да ги спечели. Ще трябва вече да спрем да се надяваме на тия хора и да почнем по друг начин да ги търсим. Аз мисля, че трябва да се зароди вече индустрия, па макар и малка. По силата на органическия закон тя ще порасте, стига да има зародиш. Ами какво да се прави днес, когато хората ни, енергичното ни население бяга от България? Докато няма излишни ръце, може ли да се предприемат някои по-сериозни, по-крупни работи? Селата, които са давали най-голяма емиграция, почнаха вече да отпадат. Отначало се забелязва малко оживление, когато отишлите на кяр лица се върнат с малко печалбица, но като изгубят една две години и като заложат част от имотите си, настава страшна сиромашия. Тези села могат да се задигнат отново, като се заловят с индустрия, ако земледелието и лозарството не могат ги прехрани.
10) Да дойдем и до друг интересен въпрос. Какво е здравословното състояние на нашата емиграция. Обикновено нашият българин не се лекува при лекари. Ако падне много тежко болен, отива при бабичка или тегли, докато издъхне. Затова мъчно е да се отговори, какво е здравословното състояние на ония наши българи, които напущат бащината си земя, въздухът, който са дишали, храната, която са вкусили първи път. Но няма съмнение, че скитането по чужбина не може да не се отрази доста зле върху нашата емиграция, която не особено обича да се храни и която е отишла по чужбина да спечели и пести от гърлото си. Според общото наблюдение, става изобщо едно израждане на това население, което дава най-много емигранти работници. Освен това, забелязва се, че храносмилателните органи са много повредени почти на всички, които емигрират по чужбина за прехрана. Много естествено е това. Цялото лято нашият работник не сяда да се нахрани както трябва. Месна храна почти никога не вижда; във Влашко се хранят нашите градинари по-голямата част през лятото с мамалига. Докато господарите или тези, които са внесли сермията, не си събират внесеното и лихвите, не могат да разполагат за ядене. А когато стоката е евтина или малко я има, храната на работниците се дава в много малко количество. От това не могат да не се явят разни стомашни болести, слабост и охтика, от която в Лясковец мрат 30%, според последната статистика. А как прекарват живота си нашите българи в Америка, можем да видим от една кореспонденция, която се печата неотдавна в един наш всекидневен вестник. Между другото в тая кореспонденция се говореше и това: „Невежественият българин е тук дойна крава, която всеки ден доят до последен драм млеко, одират ѝ кожата и най-сетне я разкъсат... Ами нещастните случаи във фабриките, гдето кому пръстите се откъсват, кому нозете, кому главата, кои цели се стопяват в казани с вряло масло или в разтопено желязо, кои във въздуха се раздробяват на хиляди късчета. Ето какво е положението на българина в Америка. В едно частно писмо, което можах да прочета, се описваха още по-сърцераздирателни злочестини, на които е изложен нашият клет българин в далечния материк. И за какво отива там? За едно съмнително богатство. Изобщо погледнато от всяка една страна, емигрирането на нашето население не е в наша полза. Никакви излишни богатства няма да се внесат отвънка, за да обогатят, подигнат отечеството ни, нито ще се подобри земледедието ни, лозарството ни, индустрията ни. Ще работим по чужбина колкото за една прехрана, не ще можем да научим тук младото си поколение на работа, а ще го накараме да гледа чужбината като място, отдето да си докарва средствата за живеене.
Какво да се прави?
Наистина, България не е китайска държава да спре границите да не излиза никой навън пределите ѝ, ала трябва да се подействува върху българското население да не напуща отечеството си и да не ходи по чужди краища, по далечни страни да дири съмнителни кярове, а да се залови с всичка енергия да обработи земята, да я натори, да я направи производителна, да развие по най-рационален начин всички отрасли от земледелието, да подигне индустрията, да усъвършенствува всички занаяти и при тия лесни съобщения, при тая ни близост до Дунава и Черно море плодородната ни земя няма да остави българина в сиромашия. Време е вече да се противопоставим пред лъжливите увещания на различните агенти, които за лични облаги са тръгнали да говорят, че България не може вече да ни храни, че има големи богатства в Америка, само трябва да отидем да ги награбим. Трябва да докажем на тия наши наивни българи, че и у нас могат да се спечелят пари, стига да знаем да работим; трябва да разкрием всичкото мизерно положение на ония наши съотечественици, които измамени от някоя агенция, са изложени в Америка на мизерия и са оставени да си оплакват дните. Да отворим очите на българина да разбере, че той не е вече роб, не трябва да се излага на такова грозно унижение пред чуждите народи и да чака от трохите им да се нахрани. България очаква своята бъднина от синовете си и ако те я обичат, тя няма да ги остави гладни. В недрата ѝ се крият големи богатства тя ще ги даде, ако ги поискаме ние с мускулестите си ръце; тя, като добра майка ще нахрани трудолюбивите си деца, стига те да поискат да живеят при нея и да умрат, гдето са родени.
11). Да се попитаме, каква полза би имала България, ако се спре емигрирането на българското население? Ако всички способни, млади сили остават в отечеството си и се заловят с пълна енергия да работят като производителни дейци, какво би станало с България?
Ето какво:
1) Българинът ще престане да се надява от случайни и често пъти много несигурни доходи в чуждите страни, а ще се проникне от мисълта, че източникът на неговото благосъстояние се намерва в отечеството му и той ще обикне отечеството си, ще работи за благосъстоянието му, като знае, че работи в същото време и за своето благосъстояние; ще престане да чака, кога ще се пукне пролет да излезне по чужбина да търси прехрана; изобщо ще престане да мисли, че само вън от пределите на отечеството му се намерва препитанието му. С една дума, нашият българин ще се откаже от безцелно и често пъти рискувано скитане по далечни страни и ще гледа да осигури препитанието си тук, в България.
2) Всички, които дирят днес поддръжка за своето съществувание в Америка, в Русия иди Австрия, като се спрат в отечеството си, ще се заловят за работа, и не може да не спечели от това отечеството ни. Преди всичко ще напредне значително земеделието и неговите отрасли. Обикновено емигрират работни сили, и ако останат тия сии в отечеството си, ще се оползотворят в оная работа, на която се предават те в чужбина. Земята на нивите ви, които се обработват днес в по-голямата си част примитивно, ще станат много по-доходни, защото ще почнат да се обработват по един модерен начин, ще се използуват по-рационално. Младежите ни, които очакват днес, кога да напуснат отечеството си, ще се заловят да изучат най-лесния, най-производителния начин на обработване земята и тъй ще се подигне значително и богатството и доходите на държавата ни. Особено ако и Министерството се погрижи да даде на нашата младеж познания, макар и елементарни по обработването на земята, ние в скоро време ще имаме вече полета плодородни, ниви обработени, население богато, благосъстояние осигурено, държава в цветущо състояние.
Не само ще се развие земеделието, като се увеличат работните ръце. Ще се подигнат и другите му отрасли, които днес са изоставени, като напр. лозарството, градинарството и др. Ние сме българите сами градинари, а градинарството най-слабо вирее у нас. Днес консервирани зеленчуци намираме да купим по-евтино отвънка отколкото у нас. Някои вънкашни лица са възнамерявали да построят фабрики да консервират зеленчуци, но намерили, че нашите сурови зеленчуци струват много по-скъпо тука, отколкото във всяка друга държава и се отказват от намерението си. Защото нашите сили, които могат да изкарат в по-голямо количество зеленчуци, са във Влашко, в Русия или Америка; там работят, поевтиняват стоката и дават възможност на фабриките да имат евтин зеленчук, да го консерварат и да ни го продават скъпо. Напр. във Влашко има италиански фабрики, които намерват суровите домати на пазаря 3 лева, когато у нас не могат да ги купят по-евтино от 5 — 6 лв. и то сега, кога не се търсят много. Ние обработваме понякога храни, които не намерват добра цена на пазаря. С тая храна могат да се нахранят домашни птици, които намерват всякога добър пазар. Но ние очакваме, какво ще донесат нашите мъже от Влашко и върху отгледването на домашни животни не обръщаме особено внимание. Затова есен ходим на пазаря да купуваме било кокошки, патки или свинско месо. Спрете се пазарен ден на улицата в някой град и вижте, колко селяни купуват неща, които биха могли да се произведат в село.
Казвам в заключение: време е да се вразумят нашите българи и да престанат вече да се скитат по чужди страни за съмнителни печалби, нека се загрижат за доброто на отечеството си и за своето лично добро, нека се заловят да оползотворят силите си, енергията си в България, вместо да обогатяват и обработват чуждите полета: от това ще има само едно добро за цялата наша държава.

Първа част


ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Няма коментари:

ДАРЕТЕ И ПОДКРЕПЕТЕ СТРАНИЦАТА

Описание Сума
Дарение BGN

Дарете в евро

Моят код в Revolut

Моят код в Revolut
©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се за моя канал