Тогава Българска земя била тясна за царе и велможи, защото голям несговор съществувал навсъкъде. Ала дошъл злият турчин от Азия и така разпердушинил управници и народ, че всеки търсел място, где глава да завре, за да не гледа грозните безчинства. Избягал тогаз из несигурните си кули над Янтра и старият велможа Мусин войвода и се скрил в една пещера повече от три месеца време. А из пещерата извирала чиста и кристална вода, мястото наоколо било твърде гористо, та лесно е можело скритите да се снабдяват с храна. Най-сетне бурята постихнала, и старият войвода извлякъл ратаи и многобройно семейство, та се заселил в отсрещния горист хълм. Нарекло се тогаз селището Мусина, от името на стария господар.
Чудно красива щерка имал Мусин войвода, защото слънце не я виждало, нито пък тревоги я измъчвали дотогаз. Подир нея взели да копнеят юнаци над юнаци, ала най-вече лудували Крали-Марко и турчинът Дели-бей. Виждало се, че грозна кръвнина ще падне, ако девойката по-скоро не направи своя избор. Най-после тя отсякла: Крали-Марко ще прави кула до небето, а Дели-бей ще изкара водата из пещерата, ще я отведе при Никюп, що се намира около пет часа път от тук и ще направи воденица. Който превари, той ще вземе красивата девойка.
Колко пъти Крали-Марко е гледал с присмех на други юнаци и що срам е прибирал за своята надменност? Преди години той се надхвърля от Старо планинския връх Амбарица със своята родна сестра. Хвърля той, ей тъй на присмех, своята тояга, и тя пада отсам Свищов, южно от село Петокладенци, като грамаден побит камък, който селяци почнали да зоват Маркова тояга. Захвърлила сестрата вретеното си, то паднало северно от селото, израсла чудна гора, която селяни нарекли Дългата шума. И-и-х, що подигравки, що глуми имаше тогаз по негово име? Ала сега той ще работи денем и нощем, та ако ще пот от чело като дъжд да тече.
Запретнал се Крали-Марко, стъпва с едина си крак на бърдото, що е на юг от Мусина, а с другия — на Кутрата, що е на север от Лисичери. Кулата правел между двете села, а камъни вземал от двете бърда. Защото тогаз камъните били меки, диря останала от неговите крака, която диря личала и досега. Кога наближило време кулата да се изкара, девойката казала:
— Ех, Марко, то се видя, че ти ще спечелиш облога, ами ела да те попощя. Нали видиш, че грозният неверник още „хабер" няма да изкара воденицата.
Марко се съгласил, помилвал хубавата девойка и цели три дни и три нощи спал сладък сън на скутите ѝ. А в това време Делибей изкарал воденицата, пуснал водата, и камъкът почнал да дрънчи. Събудил се Марко, ядосал се за своята гламавщина и от гняв ритнал кулата, която се съборила. И досега стърчат от нея камъни по онези места. Ботушът на юнака отхвъркнал чак по Влашка земя, а токът от обувката паднал до кулата, и станала там цяла могила 1).
1) Легенда се отнася до старата римска кула между селата Мусина и Лисичери, както и до римския водопровод, който почва от Мусинската пещера и свършва до стария Nicopolis ad lstrum при днешното село Никюп.
 |
| Акварел на Феликс Каниц по негова гравюра от 1871 г. |
Няма коментари:
Публикуване на коментар