Из "Сенки край Янтра-легенди и балади" от Ив. Йорданов-1933 г.
Някога село Царева-Ливада се състояло само от три къщи, чийто обитатели пазели царските имоти. Лете събирали те, заедно с много други работници сено за царските коне и го изпращали надоле към Трънов-град. От това и селото било наречено Царева-Ливада. А сеното било чисто, меко и благоуханно, защото съдържало разни планински билки.
В една от тия къщи, все по това време, живеела сирота вдовица с две момчета. Колкото голямото било страхливо, толкова по-малкото било безстрашно. И ходело то дене и ноще подир добитък, без да му мигне окото от вълци и мечки. Плашела го горка майка, ала то нехаело: толкова голяма вяра имало в дрянов кривак. Решила тогаз майката да го посплаши и затова го изпратила при една страшна пещера, що се намирала в скалите, западно от селото, там, гдето днес се приближават железните пътища за Габрово и Търново. А страшна била пещерата, защото се носел слух, че змейове вътре обитавали.
Взело си момченцето торбичката с хлебец, нарамило си кривака и потеглило. Учудено останало то, като видяло, че колкото се отива по-навътре, толкова ставало по-светло. И видяло то най-после белобрад старец да подкладва огън. А на огъня грамаден котел с дванадесет дръжки, в който вряла ароматна гозба. Страшният старец изкряскал с такава сила, че прогърмяла цялата пещера. Ала детето стояло съвсем спокойно и помолило стареца (той бил един от змейовете) да му сипе малко чорбица. Зачудил се старецът на детското спокойствие и му предложил това само да направи. А котелът бил с дванадесет дръжки, защото наедно дванадесетте змея можели да го свалят. Момченцето свалило съда и си сипало. Уплашил се тогава змеят, разтреперал се и го запитал, отгде е и къде отива. То отговорило, че е тръгнало да изпита като какво нещо е страх.
В това време пристигнали с грозна буря и светкавици останалите единадесет змея. Първият от тях, който бил и най-главният, се нахвърлил веднага върху детето, за да го разкъса, ала то завъртъло дрянов кривак и така здравата пухнало змея в главата, че му разчупило черепа. Като грамаден леш се проснал той в пещерата и никога вече не станал. Другите змейове, като видели, с кого имат работа, се уплашили и избягали, кой където му видят очите. Момченцето тогава повикало своите другари от село и изяли вкусната гозба, която била само от месото на горски дивеч. След това взело котела и го отнесло в дома си.
Оттогава тази пещера почнали да наричат Змейова дупка.
В една от тия къщи, все по това време, живеела сирота вдовица с две момчета. Колкото голямото било страхливо, толкова по-малкото било безстрашно. И ходело то дене и ноще подир добитък, без да му мигне окото от вълци и мечки. Плашела го горка майка, ала то нехаело: толкова голяма вяра имало в дрянов кривак. Решила тогаз майката да го посплаши и затова го изпратила при една страшна пещера, що се намирала в скалите, западно от селото, там, гдето днес се приближават железните пътища за Габрово и Търново. А страшна била пещерата, защото се носел слух, че змейове вътре обитавали.
Взело си момченцето торбичката с хлебец, нарамило си кривака и потеглило. Учудено останало то, като видяло, че колкото се отива по-навътре, толкова ставало по-светло. И видяло то най-после белобрад старец да подкладва огън. А на огъня грамаден котел с дванадесет дръжки, в който вряла ароматна гозба. Страшният старец изкряскал с такава сила, че прогърмяла цялата пещера. Ала детето стояло съвсем спокойно и помолило стареца (той бил един от змейовете) да му сипе малко чорбица. Зачудил се старецът на детското спокойствие и му предложил това само да направи. А котелът бил с дванадесет дръжки, защото наедно дванадесетте змея можели да го свалят. Момченцето свалило съда и си сипало. Уплашил се тогава змеят, разтреперал се и го запитал, отгде е и къде отива. То отговорило, че е тръгнало да изпита като какво нещо е страх.
В това време пристигнали с грозна буря и светкавици останалите единадесет змея. Първият от тях, който бил и най-главният, се нахвърлил веднага върху детето, за да го разкъса, ала то завъртъло дрянов кривак и така здравата пухнало змея в главата, че му разчупило черепа. Като грамаден леш се проснал той в пещерата и никога вече не станал. Другите змейове, като видели, с кого имат работа, се уплашили и избягали, кой където му видят очите. Момченцето тогава повикало своите другари от село и изяли вкусната гозба, която била само от месото на горски дивеч. След това взело котела и го отнесло в дома си.
Оттогава тази пещера почнали да наричат Змейова дупка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар