Кървав- камък

Из "Сенки край Янтра-легенди и балади" от Ив. Йорданов-1933 г.

Живял щастливо някога в старо българско време богат земеделец в село, чието име днес не се помни. По-после, когато турчинът завладя земята ни, нарекоха го Мурад-бей-кьой, по името на новия му господар (село Стамболово, В. Търновско).
А щастлив бил богатият селянин, защото петима синове били вече женени за най-хубавите невести, а другите трима били вече момци. Хамбарите му били пълни със златно жито, а сутрин, кога изкарвали добитъка на паша, тучни ливади побелявали от многобройни стада, а гора пръщяла от едри волове и млечни крави. И имал той сърце християнско, защото, кога глад обхващал Българска земя през ония размирни години, давал в заем на селяци мера храна за две, а на сиромаси — мера храна за три. А от това богатството му се увеличавало от година на година.
Но както огънят, колчем му се прибавят нови дърва, става по-буен, така и у него жажда за богатства ставала по-силна. Затова той решил да ожени левент син за красива девойка от близкото село, чиято хубост светела между момите, както звезда зорница между останалите звезди. А била тя едничка щерка у богат баща, та след неговата смърт имотът му щял да уголеми тоя на стар свекър.
Задигнала се голяма сватба на връх личен ден Гергьовден. Десетки коли и каруци с весели сватбари потеглили за близкото село. Напред вървели бързоконци с ален препорец, защото тъй бил старият обичай. След тях — гуслари и гайдари, а най-после весели сватбари с бъклици и стомни в ръце. Млада булка, красива като цъфнало през май плодно дръвце, била взета от бащини двори. Насред пътя, покрай Негованка, която своите бистри води пряко Росица в Янтра изпраща, спряла веселата дружина, за да отпочинат морни коне и добитък. От двете страни се издигала гъста гора, а над нея във висините страхотно поглеждали огромни скали. И тук, на една красива поляна, изпъстрена с разнообразни цветя, се залюляло кръшно българско хоро.
А в това време грозният завоевател от Азия с огън и меч кръстосвал родна земя. Вечер далечна заря показвала, догде е стъпил погански крак. Дене пък по главни друмища се нижели кервани от бежанци, които търсели подслон в далечни села и градове.
И в един момент, когато хорото било най-лудо, когато виното в бъклици и стомни било вече свършено, зачул се адски трясък откъм висинето. Огромна скала се откъртила от върха, полетяла със силен грохот над вековните дървета и се сгромолясала над самозабравилите се сватбари... За миг секнали гайди и гусли, спрели пиянски гласове. Останали живи само неколцина ратаи, които потеглили за селото с празни кола, за да занесат печална вест на радостни родители. И разбраха те своя грях, защото останаха без синове и близки роднини. А останаха те без синове, защото, кога страда един цял народ, срамота е от люде и грехота е от Бога да се весели човек с вино, гусли, гайди и да трупа несметни богатства.
И днес, кога пътници минат привечер край самотния грамаден камък, кога завее вятър и гора зашуми, чуват се под скалата хороводни кръшни пъсни с гайди и гусли, а всред тях - виковете на весели сватбари. . . Припомня си тогаз закъснял минувач случката от стари времена, прекръства се и казва:
„Кога мре голяма част от народа по бранни поля, за да пази застрашена родина; кога се измъчва мнозина нещастни люде в изгорени села и кални друмища, грях от Бога е да скътва човек левенти синове, да прави луди веселби и да трупа нечестни богатства".
Днес народът нарича откъртената самотна скала с името Кървав- камък.

Източник: http://collections.cl.bas.bg/

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ