Из "Сенки край Янтра-легенди и балади" от Ив. Йорданов-1933 г.
С весела песничка се спуща пенлива Веселина от белите върхове на Стара планина, рони пясъчливи сипеи край букови гори и чак тогава се влива в бързотечна Янтра. Красива е тя по цялата си дължина, ала най-приятна е до село Миндя, где кичести върби потапят дълги клони в студена вода и пазят я те от летни слънчеви лъчи. Тук тя дели наполовина път между Търново и Елена.
Било в размирни даалийски години. Работни селяни, българи и турци, бързо привършвали полска работа и рано се прибирали в своите къщи, готови винаги с оръжие в ръка да посрещнат неканени гости. А богати били миндьовски селяни, защото имали големи зеленчукови градини край пенлива Веселина, пък и нивите им не били малко. Ала най-богатият между имотните бил селският чорбаджия, българин. А богат бил той, не само защото имал много земя и добитък, но защото имал още и най-красивата щерка в цялото село. И влюбил се в нея левент момък Станко, комуто само едно липсвало: нямал сиромахът ни имотец, ни парици и живеел със стара майка във вехто копторче край село. (Пуста сиромашия... пуста опустяла!) А старият чорбаджия искал зет богат, имотен и с име: всичко друго било вятър за него.
И чезнели младите един за друг... Една вечер те се сговорили край бързотечна рекичка да забегнат негде далеч... далеч, зад девет села в десето, и там дом да сберат. Като са млади и здрави, с честен труд всичко ще постигнат.
На утрото, преди още на изток небе да заруменее, двамата млади потеглили на дълъг път. Обаче, не се отдалечили още от родни домове, те били пресрещнати от двадесетина даалийци, които тихо се приближавали до селото, за да издебнат заспали селяни. Ще запалят те къщи и плевни, ще ограбят селски чорбаджия и по-първи селяни, ще турнат под нож, що им се под ръка падне, а след това ще потънат там, отгдето са дошли. И тъй, срещата била неочаквана както за младите, тъй и за разбойниците. И поискали те да ги хванат живи, ала Станко свалил със своя пищов двама от конете и се уловил за остър нож. Ядосали се тогаз озверени поганци, забравили всяко предпазване и изпразнили пушките си срещу двамата бегълци, които се простряли мъртви на земята...
Разбудило се от силни гърмежи уплашеното село, а след малко въоръжени селяни защурали около камените зидове на крайните къщи. Планът на разбойниците пропаднал, и те трябвало да се върнат с труповете на двамата свои другари.
Когато на утрото слънцето позлатило със своите лъчи върховете на околните хълмове, селяните открили телата на влюбените. До тях се търкаляло в безпорядък оръжието и тюмбелеците на убитите поганци. А то било само в злато и сребро. Тук старият чорбаджия дълго плакал и искал да дари момкова майка с шепа сребърни монети, ала ръката му останала във въздуха... Защото с пари не се купува свидно чедо. Той добре разбрал, че шайката имала предвид него най-първо да подгони, та тогаз други селяни.
Решили тогава да закопаят младите на това място, гдето млад момък забил остър нож в земята. Ала след няколко удара бликнала такава студена и бистра вода, че измокрила краката на очудени работници. Обградили тогава извора и нарекли го Станков извор, по името на младия момък. Нещастните погребали тогаз един до друг недалеч от кладенчето. Обаче, очудени останали селяните, кога видели, че над главите им израсли кичест явор и тънка трепетлика. Още по-очудени останали селяните, кога подир година- две забелязали, че клонете на двете дървета здраво се преплели едно о друго. А преплели се те, за да пази кичест явор тънка трепетлика от силни ветри и тежки снегове...
А селяни обикнали извор и дървета, защото те винаги им спомняли за две млади души, които с любовта си селото от плен и пожар спасили, а чрез смъртта си ги дарили с бистър и студен извор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар