Из "Сенки край Янтра-легенди и балади" от Ив. Йорданов-1933 г.
Старо хайдушко правило казва: гдето е хайдушко сборище, там женски крак не трябва да стъпва. Защото женски очи често помрачават буден хайдушки взор, защото женски чар обръща понякога твърдо хайдушко сърце на разтопен восък, защото женска милувка може да предизвика такива крамоли всред дружина, да направи такова черно петно на хайдушка чест, че само с кръв да може последното да се измие.
Гдето е хайдушко свърталище, там женски крак не трябва да стъпва ...
Страшен беше Жеглю войвода за насилници турци, ала за измъчени селяни той беше Божа закрила. Затова останаха напразни всички усилия на ядосани владетели да открият неговото леговище, макар че то не беше далеч от село Дебелец, А той, както вълкът, който не напада близки кошари, правеше далечни набеги. Тази нощ той пресрещна царска хазна в пролома, що Пера се казваше някога, а турците- нарекоха Дервент, разпиля пазачи и зарови тежко имане нагоре покрай потока. Наричаха това място Алтън-дере (Второто дере), защото имало в него много имане зарито. Друга нощ напада с деветмина дружина бейски конаци в далечно село, освободи отвлечена българка, наказа строго агарянеца, но на семейна чест не посегна. Защото грехотно е за хайдутина да прави това, за което се бори, пък грозен е в това отношение старият войвода: виновникът сам требваше да избира смъртта си.
Страшен беше Жеглю войвода със своите рунтави мустаци и нависнали към очи вежди. А каква чудна пълногръда невяста имаше той в близко село! Рядко, много ръдко, се явяваше той при нея, за да погали руса главица на едничка рожба. Но чу се веднcж в село, че старият хайдутин е заболял. Задигна се леко снага невяста да посети своя сокол. Ала в пещерата тя завари млад помощник Андрея. Той я посрещна и изпрати добре. На стар войвода той нищо не каза. А старо хайдушко правило казва: гдето е хайдушка бърлога, там женски крак не трябва да стъпва...
Научи се лекокрила като яребица невяста често да посещава новия познайник. И това беше много пъти. Най-сетне слухът за грозна изневяра дойде до ухото на навъсен войвода. Повика той младата си невяста пред дружина и накара я да изповяда всички грехове. На млад помощник той нищо не каза, защото, според хайдушки разбир, виновна е само жената, щом сама е дошла. Пък колко пъти животът му е бил спасяван от него. Изповяда всичко хубавата невяста и падна на колене за прошка. Вдигна стар хайдутин остър ятаган, за да ѝ даде последно възмездие. Но зад него млад любовник бeше вече готов да забие остър нож в гърба на войводата. Смутиха се момци от дружината и посегнаха на ножове да защитят хайдушка чест.
Но в това време, като из невидяло, тресна силна гръмотевица и вдърви за няколко мига всички в пещерата, а след това до един се простнаха на земята, за да не станат никога вече. Така невидима сила запази кръв братска да не се пролива.
От тогаз селяни нарекоха пещерата Жеглюва-дупка. И грозно проклятие падна върху нея: който влезе жив в пещерата, там мъртъв оставаше. А вечер, когато лунният блясък осветяваше околни хълмове и върховете на гъсти дебри, пред пещерата изникваше из земята чудно видение: стар хайдутин с вдигнат ятаган над млада невяста; зад него левент помощник готов да забие остър нож в гърба му, а наоколо дружина хайдути, готови да защитят любим водач. И ням оставал за няколко дни всеки, който виждал това видение.
Добро ли очаква пълногръда яребичка, която сама влиза във вълча бърлога?
Няма коментари:
Публикуване на коментар