Мартиновото съкровище

Из "Сенки край Янтра-легенди и балади" от Ив. Йорданов-1933 г.
 
Десет километра западно от Дряново се намира село Каяджик. Известно е то със своите високи и страховити скали, които се намират в околността му, както и с широкото и красиво плато над тях, осеяно с най-разнообразни и бездънни ями. А живеят в тези въртопи диви гълъби и безброй прилепи, защото са душници на множество страшни пещери, които имат най-разнообразни посоки, но винаги гледащи към Янтра.
Било в старо българско време.
Близо до селото, което тогаз имало съвсем друго име, в местността Калугерица, се намирал девечески манастир. Неговите стени се миели от водите на Костенското езеро, много по-голямо от сегашното eдноименно блато, а на другата страна се оглеждала във водите голяма и красива гора.
Тихо и спокойно течал животът на калугерките, които всекидневно изпращали своите топли молитви към небесата. Сутрин и вечер прокънтявала малката камбана, и звънят се носел далеко над бистри води и красиви лесове. И тогаз сестрите, облечени в черно, отивали в малката църквица, що се намирала в средата на двора.
Един ден силна буря разтърсвала земята. Страшни светкавици пъплили като огнени змии по черното небе. Завалял пороен дъжд. В това време по каменливия път, що се извивал край езерото, се задала красива каляска, возена от три силни коня. Измокрените пътници, които идели от престолния град, потърсили убежище в тихия манастир. Тук младият и снажен болярин Мартин вижда чудно красива монахиня, чийто черни дрехи не могли да скрият моминска хубост и се влюбил в нея. А бил той най-богат болярин в Трънов-град и имал къща, пълна с коприна, злато, сребро и скъпоценни камъни. Тъй богата била тогаз Българската земя, която се простирала до трите морета. И в един тъмен коридор срещнал той своята изгора, която тоже била от виден род, изказал нежни чувства, и съгласила се тя да му стане вярна другарка в живота. След десетина дни ще дойде той със своята колесница и тихо, без някой да усети, ще отвлече своята любима. . .
И почнала младата монахиня всяка вечер, при залез слънце, да се покатерва по каменистия бряг, да гледа, как играят пъргави рибки и да се отдава на сладостни мечти. Ала една вечер съвсем неочаквано се подхлъзнала тя по гладките скали, паднала във водата и там намерила своята смърт. Свидетели били само горските птички. Дълго я търсили опечалените сестри, ала, като не я намерили нийде, допуснали, че е избягала: такова красиво цвете не вирee зад студени зидове.
Точно след десет дни се завърнал богатият момък. А в каляската носел той копринени дрехи, обнизани с най-разнообразни и скъпи бисери. Накитите пък били само от чисто злато, обсипано с прозрачни диаманти, червени рубини, млечни опали и най-разнообразни топази, изумруди и сапфири. Тъй мислел той да украси своята бъдеща невеста. Обаче, учуден останал левент момък, кога видял тялото на любимата си, плувнало над тихите езерни води. Обезумял от скръб, той затваря очи, ударва силно конете и отпуща поводи. . .
Като вихрен вятър се понесла яката колесница над камъне и шубраци, над трапове и могили по широкото плато, докато най-после попада в бездънна яма и там потъва завинаги тя с натъжен момък и несметни богатства...
И вечер, когато месец изгрее и почва да се оглежда в зелените езерни води, излиза младата монахиня из студени дълбини и левент момък от бездънна яма, улавят се те за ръце и така разговарят до зори...
А днес иманяри ревностно търсят несметното Мартиново съкровище. Спущат се с дълга въжа в дълбока яма, ала нищо не намират. А не намират те съкровището, защото страх ги обзема посред ямата и веднага се връщат нагоре. А това правят те, защото душата на Мартина ревниво пази скъпи дарове, приготвени за любима бъдеща невеста. 

Няма коментари:

Авторско право

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в