Из "Сенки край Янтра-легенди и балади" от Ив. Йорданов-1933 г.
Недалеч от селото Добри-Дял се намира Сар-Понар. Това е една затънтена и потайна полянка всред вековни дъбови дървета и сребролистни липи. По средата ѝ се намират два големи и плитки трапа, а под тях горско кладенче, начало на бистро и шумливо поточе.
Ноще, когато месечината провирала своите тайнствени лъчи между клоните на дърветата, самодивите излизали около това кладенче улавяли се за ръце и почвали своите самодивски хора. Гората тогава еквала от техните омайни песни. В лошо време те стояли в своите надземни палати, които били над траповете и които не се виждали дене. Едно козарче се научило да пълни кратунката си с прясна водица от това изворче. Едно очудвало момчето: никой не идвал по тези пусти места, а тревата била често отъпквана. Един ден безстрашното козарче изгубило най-хубавата си козица и тръгнало да я търси. Смръкнало се. Месецът изгрял зад отсрещния хълм. След малко се дочуло слабо вряскане и приятна песничка. Отива навътре и вижда, че е пред бистрото кладенче: тук била и неговата козичка. То останало учудено, когато вдигнало очи и видяло златни палати, около които пеели красиви русокоси девойки. Други били около извора, простирали бели ръце към него и го подмамвали с чудни песни. Козата почнала да дърпа момчето, за да си идат, но то не могло да се помръдне от мястото си. По едно време козарчето протяга ръце, зажумява и иска да улови една от тези хубавици. Чул се силен плясък, който подплашил козичката, и тя избягала. На утринта дървари случайно намерили момчето, удавено в кладенчето. Погребали го близо до изворчето под безкръстен гроб.
Оттогава, който минел ноще около полянката, виждал златни палати, пред които играели самодиви, а в средата седяло на мраморен камък и свирело на кавал едно бяло и хубаво момченце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар