Ахмедлии

Из "Сенки край Янтра-легенди и балади" от Ив. Йорданов-1933 г.

Старият Али-паша прекарвал своите последни години в раскошни конаци всред село, което се намирало между Търново и Елена. Името му не се знае и досега, макар че населението било наполовина българско, наполовина турско. Имал той, старият паша, многоброен харем, ала розата между цветята била очарователната гяурка, която той извлъкъл насила от родителите ѝ преди много години. Добил той от нея левент син, когото нарекли Ахмед. Всички момци от околните села, правоверни и гяури, треперели пред него, защото думата му била закон за цялата кааза.
Когато младият турчин станал на осемнадесет години, увлякъл се с цялата си душа и сърце подир красива българка, дъщеря на български чорбаджия. Така, често децата приличат на своите родители. Ала девойката не била съгласна да хвърли китната българска носия и да навлече чер турски яшмак, та да заприличи на чума. И отказала тя да подаде ръка на агарянеца.
Един ден девойката тръгнала с баща си за Елена, за да направи великденските си покупки. Младият турчин узнал това, устроил засада в гористия дол, убил бащата и отвлякъл момата. Всред гората станало дълго обяснение, като момата казала, че сълзите ѝ били не толкоз подир стар баща, колкото от щастие, че най-после ще стане богата ханъмка. Досега на това щастие пpечел баща ѝ, български чорбаджия. Зарадвал се щастливецът и легнал на момини скутове, за да успокои развълнуваното си сърце. Ала девойката измъкнала полека остър ханджар от ножницата му и го забила до дръжката в тялото на кръвожадния убиец. И преди още да се досетят вернитe пазачи, които били негде наблизо, момата поема пътя за Елена и се скрила у едни свои роднини. Оттам, заедно със своя любовник, син на сирота вдовица, тя избягала във Влашка земя, гдето не се простирала пашовата власт.
Голямата мъка обхванала стария господар, защото убитият бе най-любимият му син. След няколко дни, по пашова поръка, майката на девойката била жива изгорена, а тая на забегнал любовник на кол набита. От жалост старият паша заповядал любим син да бъде погребан на онова място, гдето намерил своята неочаквана смърт, а над гроба му построил теке. След това се заселил около текето, образувало се село, което нарекли Ахмедлии, според името на убития Ахмед.
Когато рускитте войски прогонили турските пълчища далеч зад Балкана, Ахмедлии било напълно изгорено. Ала харесал го руският генерал заради неговата красива околност и заповядал тук да се застрои българско село. И нарекло се тогаз новото село Константин, по името на неговия възобновител, руския генерал Константин Рудановски.

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated imageBecome a Patron!

Няма коментари:

Авторско право

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в