Из "Сенки край Янтра-легенди и балади" от Ив. Йорданов-1933 г.
Във вехта и прихлупена къщурка край село живяла баба Йовка със своя стар другар. И били тe здрави и бодри. Едно само не им стигало: нямали сговор у дома си. Старецът дружал повече с турци и ги имал като родни братя; бабата мразела поганци, защото правели само зло на беззащитните християни и често за най-малък повод ги убивали. По тази причина двамата старци често се карали, и щастлива била бабата, когато стар съпруг излизал с витороги овце и се връщал веднъж в месеца.
През тяхното село, което се наричало Полски-Сеновец, почнали да минават непознати люде: едни отивали към Влашко, други — към стар Балкан. И мнозина от тях почнали да влизат в похлупена къщурка, защото била край село, пък и стара къщовница добре ги посрещала. Уплашил се съсед, турски побратим, и почнал да мълви, че баба Йова дружи с люде, които срещу царщината бунт ще вдигат. И съобщил това на стария овчар. А старият овчар казал на побратими турци.
Ядосал се злият бей, който управлявал селото и държал раята в робска покорност. И пратил сеймени да уловят царската душманка и всред село без съд да я обесят. Ала тя не дочакала вързана да я подкарат и избягала при Бейския кладенец, що се славел с най-сладка вода в цялата околност. И преди още царските люде да се досетят, тя се прекръстила и хвърлила във водата...
Извадили я мъртва, защото се бе силно ударила о зидове, а и водата била дълбока. От ярост заповядал селският управник-бей да пребият с бой турчина, кой не можал да запази водата. Самият кладенец бил затрупан с пръст и камъни, за да не се познава мястото му. Ала народът наричал полянката Бабиният Йовкин кладенец, макар че следа нямало от него. И това било много години, догде в българско време бил отново изкопан, за да пои изморени и жадни пътници с хубава и сладка вода и да припомня на нови люде стари теглила.
 |
| © Тодор Станков |
Няма коментари:
Публикуване на коментар