ПЪРВА ЮСТИНИАНА

Д-Р ГАНЧО ЦЕНОВ

9 януари 1942 г.

Г-н Благой Димитров е обнародвал във в. „Мир“ от 23.XII.1941 г., стр. 3 статия върху „Първа Юстиниана“ с цел да изтъкне, че „Първа Юстиниана“ нямала нищо общо с Охридската църква, защото според историята Силистренската българска самостоятелна църква най- първо е била пренесена в София, после във Воден, после в Преспа и най-после в Охрид. И така Охридската църква е наследница на Преславската самостоятелна българска църква, а не на Юстиниановата, пише г. Димитров. Подобно нещо действително се казва  в указа на Василия Българоубиеца след покоряването на българския народ, но кога е станало това? След или преди създаването на „Първа Юстиана“, което стана в 535 г.?
От г. Д., както и от други български историци, се разбира, че е станало след създаването на „Първа Юстиниана“ в 10 и или 11-и век, защото едва тогава е била създадена Българската патриаршия в Силистра и пр. Ако това е тъй, защо Охридската църква не се нарече патриаршия, а се нарече архиепископия? Само това обстоятелство показва, че не е било тъй, както сега се нагажда. Тук имаме работа с едно голямо питане.
Преди всичко „Първа Юстиниана“ не е никаква си веществена църква, за да я търсим било в Охрид, било в Скопие, Кюстендил и пр., а е отделна църковна област за отделен народ. Нейната история е накъсо следната: Към края на 4-тия век настана разцепление между населяващите Тракия и Илирия християни и гърците. Последните се събраха в 381 г. на събор в Цариград, гдето те формулираха свое си верую и с това се отделиха църковно от тракоилирийците. Останали в църковно отношение сами за себе си, тракоилирийцитe са се обръщали по някой път към папата за помощ. Поради това папата, като почнем от папа Дамаза, който е живял, когато тракоилирийците се отделиха от гърците, до папа Хормизда, е упражнявал известно влияние върху тракоилирийците, посредством солунския владика, който е бил негов викар там. В това време гърци и мизийци или тракоилирийци се разделиха не само църковно, но и политически. За да упражнят известен натиск над жителите на Тракия и Илирия, гърците се нарекоха римляни. Своя гръцки език те нарекоха римски език; гъркът оротува римски (ромейка). Те значи, са римляни, а в противовес на това, мизите или жителите на Тракия и Илирия бидоха наречени vulgus, vufgari, което значи „голямото множество, - простия народ“.
Сега гърците-римляни се заеха да подчинят Българската църква, а с това и българския народ.
В 504 г. войскитe на италиянския крал Теодориха разбили българите в Долна Панония и завзели Сирмиум (сегашна Митровица). Това положение на нещата използувал византийският император Анастасий, за да сведе българите във Византийската империя под Гръцката църква. Византийци и остроготи разбили в 505 год. предводителствуванитe от Сабиниана, сина на войводата на Едеса (Воден) пак на име Сабиниян Велики, българи на р. Морава при Кюприя. Тогава Анастасий заточил владиците на тия българи или илирийските владици, а именно: владиката на Ниш, София, Пауталия, Охрид и Никопол на Йоническо море. Тая постъпка предизвикала противодействието на живеещите в Долна Мизия и Скития българи, и хуни. Предводителствувани от родения в Шумен Виталиян, българите и хуните откъм Силистра принудиха Анастасия да освободи останалите живи владици на София и Пауталия. След смъртта на  Анастасия народът в Цариград искал Виталияна за император, обаче дворцовите хора избрали за такъв началника на императорската гвардия, илириеца или македонеца Юстина, който се подпомагал в управлението от братовия си син Юстиниана, Юстин и Юстиниан се помъчиха да изгладят разногласията между скитската или българската църква и гръцката, но не успяха. Папа Хормизда, към когото се бяха обърнали скитските монаси, да се изкаже по настаналите догматични различия, не иска да направи това. Тогава българите из Мизия и Скития откъм Силистра и Преслав - се подигат, завземат Илирийска България до Йоническо море и въз основа на правото, че са един и същи народ, присъединяват Илирийска България от Йоническо море до Цариград към останала Скития или България. Предвид на тоя факт, на император Юстиниана не оставало нищо друго, освен да отстъпи.
В 535 год. той със закон създаде независима от Рим и Цариград архиепископия за жителите на Илирия и Тракия или за българите, която той нарече „Първа Юстиниана“.
Тая архиепископия обхващаше една част от Втора Панония, след това Брегова Дакия, Средиземна Дакия (София), (Брегова и Средиземна Дакия е земята покрай Дунава от Белград до Родопите), Първа Мизия, Втора Мизия, Дардания (Скопско), Превалитана, Македония, Горна Албания, Тесалия и Епир.
Това е „Първа Юстиниана“. Тя не е отделен град, а е черковна област, която е обхващала провинции с много градове.
От кого и за кого се създаде тя?
Тя се извоюва от българите и се създаде за българите, затова всички стари автори я наричат българска архиепископия!
И Юстиниан, без съмнение, е бил българин и то не затова, защото се бил казвал Управда, сестра му Бегленица и пр„ а защото той сам в своята новела за основаване на „Първа Юстиниана“ казва, че той е създал казаната архиепископия, за да подигне (възвеличи) отечеството си, в което се е родил. Затова отечество той създаде една независима от Рим и Цариград архиепископия, което един грък или римлянин нямаше да направи. Неговото родно място се е намирало, според Прокопия, зад Епидамскитe планини, гдето се намира Охрид. А Никифор Грегорас пише, че Юстиниан бил подигнал селището на българския княз в град и го отличил с архиепископия, която нарекъл „Първа Юстиниана“. Юстиниан, прочее, понеже казва, че той е поставил седалището на „Първа Юстиниана“ в родното си място, е роден в земята на българите, бил е, значи, българин и, като е създал архиепископия за народа на българския княз, създал я е за българи.
Минало се време. В 860 г., т. е. 5 години преди мнимото покръстване на българите, папа Николай написа писмо до цар Михаила, в което той иска да се възстанови старото право на римския папа в изброените по-горе провинции на „Първа Юстиниана“, както това е било от време на папа Дамаза до папа Хормизда, т. е. от времето, когато тракоилирийците или българите се отделиха от гърците, до времето на папа Хормизда, когато се създаде независимата архиепископия „Първа Юстиниана“, защото след създаването на архиепископията „Първа Юстиниана“ папата изгуби своето влияние над тракоилирийците или българите. С една реч, папа Николай е искал премахването на архиепископията „Първа Юстиниана“. Събира се в 869-870 г. в Цариград събор който трябвало да реши, под Рим ли или под Цариград да се подчини българската диоцеза (архиепископия) в Илирия. Диоцезата „Първа Юстиниана“ се е считала, прочее, за българска диоцеза. Българите, прочее, са имали своя диоцеза или своя църква в 860 г., защото тогава се подигна това питане, т. е. преди мнимото им покръстване от гърците. Понеже жителите на изброените по-горе провинции, а именно на двата Епира, Дардания, Дакия, Тесалия и другите намиращи се в Илирия провинции с българи, пише Анастасий библиотекарят, то съборът решил, че „българското отечество, което е в Илирия“, да се подчини на Цариградската църква. Това подчинение на Българската църква под гръцката се нарича покръстването на българите от гърците Свети Константин, Методи и учениците им бяха, обаче, чеда на архиепископията „Първа Юстиниана“. От тук заминаха проповедници за Панония, тук се върнаха Методиевите ученици, когато бидоха изгонени из Панония.
„Понеже свети Климент стана епископ в Охрид, той продължи живота на основаната от Юстиниана Охридска архиепископия. Охридската архиепископия не е, значи, продължение на Силистренската патриаршия, която била настанала в 10-и век, т. е. след свети Климента. Ето защо по-късните гръцки автори пишат, че прерогативите на българския архиепископ са посочени в Юстиниановата новела, както и че архиепископът на България е получил почетното си място от император Юстиниана. Ако в указа на Василий Българоубиеца се казва, че най-напред е имало в Силистра българска независима църква, която от после се преместила в София, Воден и пр., и най-сетне спряла в Охрид, с това се намеква на събития, които станаха преди създаването на „Първа Юстиниана“. Казахме по-горе, че мизите и скитите откъм Силистра и Преслав издействуваха „Първа Юстиниана“. В това, именно, се състои единството на българската църква и от това и на българския народ. Независимата българска църква е узаконена още от Юстиниана. А от това излиза, че във време на Юстиниана Илирия или земята между Йоническо море и Тракия е била населена с българи. Това е, което „българската наука“ не иска да допусне. Защото от факта, че Охридската архиепископия е продължение на „Първа Юстиниана“ се вижда, че македонците в шести век са се казвали българи, което противоречи на тезата на тая наука, че българите били къснодошли турци, който живели само между Дунава и Балкана, а македонците били славяни.

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Become a Patron!

Няма коментари:

ДАРЕТЕ И ПОДКРЕПЕТЕ СТРАНИЦАТА

Описание Сума
Дарение BGN

Дарете в евро

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се за моя канал