Българите мохамедани

 Из сп."Венец"/за юноши и младежи/-1941 г.

Родопа планина, сключена между Марица, Места и Бяло море е населена открай време с българи. В старо време родопските българи водели свободен живот, управлявани от свои князе и войводи: Иванко, Слав, Момчил и др., под покровителството на византийски императори или български царе. За да запазят своята независимост и българщината си, те се борили и срещу византийци и срещу турци. Когато преди пет века турците надвили византийците и навлезли в Старопланинския полуостров, те веднага обърнали внимание на Родопа планина и пристъпили към нейното завладяване. В тоя свой поход те най-първо ударили българите в източния дял на родопската покрайнина. Но срещнали решително упорство. Българите се борили храбро и смело, ала били сами в борбата, та били сломени. Тогава турците не само завладели страната, но подложили на сеч, на огън и меч цялото население. Източна Родопа, била обезлюдена от българи; на тяхно място били заселени турци койнари. Техни потомци са днешните кърджалии, населяващи околиите: Кърджалийска и Момчилградска (Мастанлийска и отчасти Ардинска (Егридерска) и Крумовградска (Кушукавашка). Тъй се унищожи българщината по средното водоречие на р. Арда. Друг опит на турците да изменят българския дух в тая наша планинска покрайнина е помохамеданчването на българите. То е станало в различни времена. Но как точно е извършено в Родопа и по други места, няма много положителни сведения. Важно свидетелство е писмената бележка на свещеник Методий Драгинов от с. Корова (помохамеданчено), Пещерска околия, който бил очевидец на помохамедяването на българите от Чепинското корито (1656-1661). От неговия летопис и от предания се разбира, че помохамеданчването е ставало не единично, а общо, в дни на големи християнски празници, през гладни години и по издайничество и наклеветяване на българите от страна на гръцки владици. Ония българи, които приемали мохамеданството, били обсипвани с милости и благоволение: давали им храна, имоти и чинове за отличие. Българите пък, които не скланяли да се откъснат от своята праотеческа християнска вяра, били избивани, ако не успявали да избягат и да се изпокрият в горите. За помохамеданчването са запазени много разкази, предания, песни, легенди, анекдоти и пр. Защо турците прибягваха до помохамеданчване на българите и то най-вече в Родопа? По две причини. От религиозен фанатизъм и от държавни нужди. Като присъединят тия българи към своята вяра, турците смятали полека-лека да ги накарат да забравят своята народност, своя език и своето минало. Те знаели, че Родопа, като естествена крепост, може да бъде двойно по-силна, ако и самото население бъде пропито с турски дух. Но времето показа, че тия наши събратя си дадоха само вярата, ала си запазиха българския характер, българските телесни и душевни качества, споменът за миналото на техните деди и прадеди, езикът, песните, нравите, обичаите . Ако се премахне у тях фанатизмът, който не е турцизъм, а просто затвореност и омраза към всяка немохамеданска вяра, у тях не ще остане нищо небългарско. Освен това техният фанатизъм няма нищо общо с тяхната вяра, която съвсем не разбират, защото им е проповядвана на чужд неразбираем за тях, турски език, а молитвите им са по арабски. Трябва да се признае и това, че в миналото и ние, българите християни, сме правили лошо като сме ги гледали не добре, наричали сме ги турци, помаци, ахряни и какво ли не друго и по тоя начин сме ги карали да се отчуждават все повече и повече от нас, да се затварят в себе си, да стават фанатици.
Българското мохамеданско население в Родопската област възлиза днес на около 85,000 души. Българомохамедански селища, чисти или смесени с българи-християни, имаме в следните околии: Ардинска, Асеновградска, Девинска, Златоградска, Крумовградска, Момчилградска, Неврокопска, Пещерска, Разложка и Смолянска. Тъй пръснати по ширната гръд на Родопа в по-малки или по-големи селища - колибаци, махали, селца и села (градове няма), отдалечени от големите наши културни центрове, поставени под инородно влияние и държани в духовна тъмнота и мрак, българите мохамедани и до ден днешен са останали в първобитно културно състояние - такива, каквито са били преди 200 години. Те са добродушни, но наивни, прости, неуки, суеверни, никак не уредени в своя личен домашен и семеен живот и в своя поминък. Живеят днес за днес, бедни, недохранени и без каквито и да било подбуди към духовно и материално благоустрояване. Макар и да са в такова бедствено духовно и стопанско състояние, когато се взрем в техния личен живот, ние ще открием интересни останки от старите им християнски вярвания. Те и днес почитат голeмитe християнски празници: Коледа, наричан и от тях Божик, Великден - Пасхале, Велик петък, Гергьовден, Димитровден - касъм. Между жените на особена почит е св. Богородица, която считат покровителка на родилки и бозайничета и я наричат Мехрем Ана-Божия майка. На Богоявление сутринта жените отиват на реката или извора и наливат, както казват, светена вода, която пазят цяла година, и пръскат с нея жилището, децата, добитъка - за здраве и плодородие. Болни от продължителна болест за оздравяване водят да преспят в някоя черква, а и скришом молят свещеника да им напише целителна молитва, която скриват и постоянно носят у себе си. Жените, когато замесват брашното за хляб, чрез натискане с ръка образуват кръст върху тестото, а и върху хлябовете, преди да се подметнат в пещ. С движение на ръка майките също така правят кръст върху повитото с пелени бозайниче, или скришом поставят малки кръстчета в пелените им. Кръстове се правят и от първи зрели класове или от зелени клонки и се окачват по вратите на жилищата и на оборите за „ здраве на челядта и добитъка. За да увери някой някого в истината на нещо, кълне се в светото причастие, като казва: „Да ме ослепи комката“ и пр. Местностите около селищата на българите мохамедани носят почти само български или християнски названия: Станковица, Средокът, Селището, Хорището, Ляката, Поляната, Драката, Новката, Осойката, Св. Илия”, Св. Гьорги, Църквището и пр. и пр. Като прибавим към всички това звучният им чист български език, хубавите народни песни, приказките им, нравите, обичаите им и пр. виждаме, че в тези наши злощастни братя не съществува нищо инородско, освен една фанатичност и заблуда. Те са плът от нашата плът, кръв от нашата кръв. Това нещо трябва да разберем преди всичко ние, просветените българи, стари и млади, да им подадем братска ръка, да ги обикнем и чрез нашата любов да ги накараме да си разтворят сърцето, да се опомнят и да се привържат към нашата общо българска народност. Нам се пада да покажем голямо великодушие и братско състрадание, да им помогнем да се избавят от невежеството и да ги подкрепим да се изтръгнат от бедственото им положение - сиромашията, която ги души и мори. Държавата ни прави всичко възможно да облекчи живота им, да подобри поминъка им, а грижи се и за възпитанието и просвещението на младите. Училищата в българо - мохамеданските селища са като нашите народни първоначални училища и прогимназии и много техни младежи следват в гимназиите, дори и в университета, учат се най-старателно, отличават се с държание и поведение, обикнали са общата ни родина и род, наричат се българи и по нищо не можете ги позна, че не са българи. Други млади и разпалени българо-мохамедани са станали възрожденци между своите едноверци: образуват дружества „Родина“, и чрез тях работят за народностното осъзнаване на простите и неуки свои събратя. Тъй, в Родопската област е предприето едно голямо дело, което в лицето на българите мохамедани цели да довърши великото възрожденско дело на Отца Паисия. Както работиха в миналото просветени българи възрожденци и апостоли на свободата, от усилията, жертвите и плодовете на които сега всички се ползуваме, тъй и ние можем и трябва да участвуваме в просветителското и възрожденско дело на младите и старите наши еднородци в Родопа. Пръв пример за това дадоха нашите учители. Чрез Просветния съюз и с участието на всички деца в България преди 4 години те събраха около 300,000 лв., с която сума се закупи брашно, облекло, учебни потреби и пр., които се изпратиха даром на бедните родопски деца и семейства.
На два пъти - миналата и тая година -- софийските деца и юноши пак събраха много дарове в пари, книги, учебни помагала и др. и ги изпратиха на българчетата мохамеданчета в Смолянско и Златоградско. Голямо дело извършиха и младежите от Българския младежки съюз Червен кръст. Те събраха около 40 сандъка с разни полезни неща: горно и долно облекло, обуща, шапки, кърпички за нос и лице, книги, моливи, тетрадки, мастила, пера, пари и пр., които с името на дарителите в празника на Младежкия червен кръст (3 март) м. г. по един най-тържественъ начин бяха раздадени на бедните българо-мохамеданчета по цялата родопска област. Ние имахме случай сами да видим, каква радост и какво сияние се четеше по лицата на малките българо-мохамеданчета, когато получаваха тия подаръци. Заедно с това върви и помощта за възрастните, както от държавата, така също и от наши женски и други благотворителни дружества. Тая грижа не бива да престане. Тъй само чрез любов и братска подкрепа ние ще можем да изпълним нашата длъжност към една част от народа ни, закъснял в своето събуждане и развитие. Нека знаем, че като помагаме, ние творим и голямото дело на България в една отдалечена покрайнина, която брани границата ни от юг.
Хр. Караманджуков 
 ©️Старо Търново​
Четете в оригинал със снимки -

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Become a Patron!

Няма коментари:

ДАРЕТЕ И ПОДКРЕПЕТЕ

Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува.
Описание Сума
Дарение BGN

Дарение в евро

Авторско право

Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в

Последователи