Вас. Ив. Нем. — Данченко (По случай 60 годишнината от освобождението на В. Търново, която трябваше да се празнува тази година, правиме тия извадки от спомените на Немирович—Данченко.)
Във В. Търново съм. Много ми хареса типът на търновци. Това са вавилоняните на България, макар и да са възниски и дебели, ала в движенията си имат повече живот и енергия, в очите — блясък, в израза на лицето — съзнателност, отколкото жителите на другите български градове.
В старо време оттук се е организирало всичко нужно за комитаджиите. Сега В. Търново дава на Народното събрание своята умна и честна младеж.
— Де да слезна? — запитах първия срещнат българин.
— В хотела на Бяла Бона или на Давидов.
По него време търновци бяха доста развълнувани. Имаше недоволство от тогавашното министерството на Бурмова. Интелигенцията ходеше мрачна, озлобена. Начович се канеше да увеличи налога върху солта, и тоя проект смятал да го прокара без Народното събрание. Най-вече се ядосваше губернаторът Стоянов. Той е получил прекрасно образование в руски университет. Той наричеше тоя проект чиста измяна към народа. Стоянов изглеждаше голям оргинал. Преди войната е бил член на вътрешните революционни комитети. Голям враг на канцеларщината. Ецин ден стоя в кабинета му и при него се яви един селянин-самоводчанин. Щом влезна, мушна му шиестата си шепа, наложи калпака си, седна и повтори молбата си. Каква разлика между сбутания селянин на Румъния и тоя на източна България! Стоянов веднага нареди потребното, без заявление.
— Защо не преместите града?— питам Стоянова. Струпан е, никъкъв прогрес не е възможен, докато Търново стои на тия скали и къщята му са залепени една о друга. . . А ето гладко, удобно за строеж Марино поле. . .
— Не може: Стойността на тукашните къщя е доста висока, а дюкяните са много доходни. Разбира се, стопаните няма да се съгласят да ги преместят. Тук къщата се строят една въз друга, па и всяка педя земя е ценна.
Столицата на България затуй е сгушена по стръмнини и виси над Янтра. Аз наричам В. Търново столица, защото наистина то е така—София е временна столица. Тя е само аванпост на България. Докле Князът е в София — България заплашва Румелия. Такова е положението на тоя град представляващ център на северна и южна Бълггрия, затурен във възела на Балкана. Съединят ли се двете Българии център ще стане безсъмнено — В. Търново, тая стара столица на народа, пълна със спомени за неговото минало.
Отидох в печатницата на Любена Каравелов и Н. К. Жейнов (В. Търново) да си купя един екземпляр от Конституцията на княжество България, подписана от 16 април 1879 г. от 212 души българи, между които: седем митрополити, един епископ, неколцина игумени, софийския равин, петима евреи и осем мюсюлмански представители.
Щом влезнах в печатницата, Петко Славейков ме посрещна с думите:
— Най-сетне!... Вие сте първия русин, който купува конституцията.
— Как така?
— Досега никой не я е подирил. А пък току пишат за нея по вестниците.
Единият екземпляр струва 50 стотинки. Полученият приход е за постройка на паметник на руския император, също и за паметника, който ще се издигне за русите, паднали за българската независимост.
Из в."Провинциален възход"-1937 г.
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар