Пътепис на френския архитект- Льо Корбюзие за Търново

Льо Корбюзие е обявен за архитект на 20 век. След приложението на неговите идеи се променя цялостната концепция за архитектура. През 1911 г. Шарл Едуард Жанре-Льо Корбюзие, бъдещият архитект, дизайнер, урбанист, писател, художник и градостроител, решава заедно с приятеля си Огюст Клипщайн да предприеме пътуване, което описва в книгата "Пътуване на изток". 

Започва със следното описание: „Навсякъде България прилича на градина. Покрай релсите като жива ограда растат ружи, жълти храсти (пъпки), небесносин коноп, цикория, червени макове и скабиоза. Високите магарешки бодли оформят виненочервена ивица между белите цветя и цъфтящите на туфи растения. Точно на границата с този цветен пояс се виждат житни класове. В далечината пред очите ни преминава еднообразна гледка от плодни дървета и жълти езера, разлюлявани от полъха на топлия западен вятър."

Впечатленията му от българска земя, са споделени само в един пътепис “Turnovo” (Търново), който изцяло е посветен на българския град, неговия живописен силует и красивите му къщи и църкви.

Като слиза от влака, на залез слънце, Шарл-Едуард Жанре се изкачва „на гигантската скала, върху която е построен градът (Търново – б.м.) – една непокорна, буйна морена от къщи, накъдрена от пътеки”. Силно впечатлен от природата и архитектурата на града, той възкликва: „Какъв необикновен град, за който никой никога не ми е споменавал, отдалечен от всички линии на комуникация. Той е толкова изящен, както е Авила в Испания. Бил е средновековната столица на царете на България”. Не по-малко възхищение и удивление предизвикват у него огромните волове, които се къпят в река Янтра, обточваща като жълта лента целия град.  Застанал на ръба на стръмните скали, върху които е разположен Търново, обърнат на запад, той споделя: „Слънцето залязваше точно там и там трябва да е Дунава. От другата страна, в полукръг, Балканът се извисява в този час толкова прекрасно син. Фриз от светъл кобалт очертава тази най-висока планина, където се вие пътят за Шипка – входът за Турция, през който ние щяхме да влезем с коне след няколко дни.”

Осъзнавайки малкото време, с което разполага, за да разгледа старата българска столица Шарл Едуард Жанре се впуска в изучаване на живописния град. „Търново не е село. Той е изграден от хиляди къщи, закрепени на ръба на отвесните скали и издигайки се една над друга, стигат до върха на тази приличаща на кула планина. Стените им са бели, скелетът на сградата – черен, а покривът прилича на кората на дърво. Погледнато отдалече, в еднообразното напластяване на къщите се виждат някои големи бели петна, които показват къде са църквите, които не са във византийски, а в бароков стил, и са свързани с изящната архитектура, намираща се в Баварските и Тиролските планини. Ние прекарахме много време, скитайки по улиците на Търново, чийто изключително необичаен и живописен характер остава привлекателен поради тяхната перфектна чистота. Хората се грижат за своите жилища с внимание, което на нас би ни изглеждало преувеличено. Те искат техните домове да бъдат чисти, пъстри, удобни и украсени с цветя. Те се обличат в бродирани дрехи, чиито пищни цветове отразяват тяхната радост от живота. Техните съдове за хранене са цветисти и артистични, а килимите им, които покриват добросъвестно поддържани подове, са тъкани от жените в семейството, следвайки много стара традиция. И всяка пролет домът, който човекът обича, получава своята нова мазилка; искрящо бяла, тя се усмихва цяло лято между зеленина и цветя, които дължат на нея своя блясък. В Търново стаите са измазани с вар и бялото е толкова красиво, че останах поразен. Преди Великден и Коледа всяка стая се варосва и по този начин къщата е винаги светла”. Според Корбюзие светлината играе голяма роля в търновските къщи. Не само варосаните стени, но и големите прозорци, заемащи цяла стена, както и прекрасно излъсканите дървени подове и повърхности допринасят за засияването на дома. Впечатленията от интериора на търновското жилище са нарисувани в една от неговите графики.

Според описанията на Шарл-Едуард Жанре всяка къща има главна стая, а в нея – много голям прозорец, който заема цялата стена. Той е по-широк, отколкото висок, и е отворен към дърветата и цветята в градината. За разположението на други прозорци в дома той пише: „Поради уникалното местоположение на този град ясно очертаният и безмилостен профил на планината и жълтата река са рамкирани в геометрията на умелото разпределение на прозорците на стената”. Това, което го впечатлява, е конструцията на големите прозорци, съставени от множество по-малки, чиито рамки са част от цялото, но може да бъдат отворени и самостоятелно. Забелязал е също, че всяка къща „винаги има балкон, който виси, обърнат към лавината от къщи“, той „е елегантен, изпълнен от висококачествено дърво с изящна дърворезба“. Жанре описва градината в българския дом като важен елемент от нейната архитектура и ѝ посвещава няколко рисунки. „Вратата към градината е в розово и зелено; заградената земя не е по-голяма от стая и е покрита цялата с асма. Има рози и лалета, много лилии с тежък, силен аромат, карамфили и зюмбюли. Плочи от бял камък покриват земята там, където не са засадени цветя. Както вече споменах, стените са бели и понякога сини, като най-големите дълбини на морето“.

 Последните преживявания на двамата пътешественици в Търново са от малка църква със светлосин портик. Те остават прехласнати пред иконостаса и неговите на брой икони със златни ореоли: „Те бяха изпълнени в най-красив стил, повече италиански, отколкото византийски, и биха послужили като удачен преход от Чимабуе към Джото. Човек се чувства много развълнуван и трогнат пред такъв ансамбъл в полумрака на светилището в такъв благотворен момент. Аз бях като омаян и екзалтиран на това място по същия начин, както се чувствах в Лувъра, в малката галерия с творбите на най-ранните италиански художници”. Тази малка търновска църква и нейния омагьосал младежите иконостас са в основата на графично – поетичната творба на Льо Корбюзие Le poieme de l’angle droit (Поема за правия ъгъл), създадена в периода 1947–1953 г., състояща се от рисунки и текст.

Слизайки от стръмните скали, върху които е разположен град Велико Търново, Шарл Едуард Жанре се сбогува с Европа и на кон пресича Балкана през „кървавочервената“ Шипка, за да се спусне към Казанлък, Долината на Розите и Стара Загора. Така от посетените източноевропейски държави само къщата в България е описана отвън и отвътре, както и дворът, в тяхната взаимовръзка чрез полуоткрити пространства и отношението на градската къща към пейзажа и светлината чрез ивичния прозорец на салона. Критерий за придаваното значение на тази архитектура без архитекти, ползвана в концептирането на понятията на модерния архитектурен език, е фактът, че 5 къщи от Търново, с. Шипка и Казанлък са публикувани в том първи от творбите на Корбюзие. 

В творчеството на швейцарския архитект се подчертава специално огромното значение на няколко сгради и ансамбли. От една страна, това е римският град Никополис ад Иструм, от друга страна, параклисът и църквата “Св. св. Кирил и Методий” в неповторимия кв. Варуша, където възрожденската архитектура се отличава с чистота на линиите. 
Източници-  ВПЕЧАТЛЕНИЯТА НА ЛЬО КОРБЮЗИЕ ОТ БЪЛГАРИЯ В„ПЪТУВАНЕ НА ИЗТОК”-
Малвина Русева, http://artstudies.bg

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ