В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Протопсалт Давид Хаджипенков Тулешков- даскал, просветител, музикоучител и родолюбец

Протопсалт Давид Тулешков е роден в Търново на 27 септември 1840 г. в семейството на хаджи Пенко Тулешков и Венета Дончева. Учи в родния си град, в класното училище при църквата „Св. Никола”. Там негови учители са известните българи Никола Златарски, Никола Михайловски, Никола Момчилов и Петко Рачов Славейков. Още 9-годишен поема левия клирос самостоятелно, като на десния пее Никола Златарски, който го определя за свой заместник. През 1858 г. първенците от с. Къпиново (Търновско) спазаряват с бащата хаджи Пенко да вземат за учител сина му Давид в селото им срещу заплата 1200 гроша годишно, а на следващата година първенците от с. Ресен (Търновско) му надбавят заплата 1500 гроша и го вземат в селото си. През 1860 г. го изискват в Търново, където става учител и псалт (църковен певец). След това учителствува в Дряново, Севлиево, а от 1870 г. до 1893 г. е учител в Търново. Светият Синод го цени и когато Петропавловската семинария е предадена към Търновската мъжка гимназия като специално духовно училище, назначава Давид Тулешков като превантивен преподавател по пеене, като тук учителства от 1888 г. до 1890 г. От 1898 г. до 1900 г. той преподава в монашеското училище при Рилския манастир.

Давид Тулешков нотира много църковни песнопения на учителя си Никола Златарски, изградени върху основата на народни мотиви. Даскал Тулешков е един от добрите помощници на Иларион Макариополски, П. Р. Славейков и други по църковния въпрос. 
Протопсалт Давид Тулешков почива на 28 януари 1918 г. По повод 40 години от смъртта му неговият син Никола Тулешков пише през 1958 г. следните думи: „Скромен и трудолюбив, даскал Давид Тулешков е учителствувал 34 години, а църковен певец – доскоро на смъртта си (около 68 години), като е погребан в двора на църквата „Св. Атанасий („Св. св. Кирил и Методий”) в Търново, гдето последните години е бил псалт.”

Известен в Търново още от младини с прозвището Давид Псалмопевеца търновският музикоучител не е бил чужд и на революционното движение. През 1876 г., след разгрома на Априлското въстание, участници в четата на Цанко Дюстабанов като Никифор Симеонов и Стефан Груев от Севлиево се укривали в дома му, където било изградено специално скривалище за нуждите на революционерите. Даскал Давид бил и активен читалищен деятел в Търново, като през 1870 г. бил библиотекар и член на ръководството на местното читалище „Надежда”. След Освобождението бил главен инициатор за построяването на новата читалищна сграда. През 1880 г. се жени за Ксанти Николова Бостанджиева от Търново, с която имат шест деца – трима сина и три дъщери, които имат сериозен принос в различни области на родната история, култура и обществен живот.

Давид Тулешков е част от възрожденското учителско съсловие, което заедно с духовенството е формирало облика на тогавашната българската интелигенция. Тогавашните учители са били запознати не само с православната вяра, но и с богослужебния ред. Те са преподавали и богослужебни книги като Часослова и Псалтира. Затова, когато се е търсел учител за някое населено място, от съществено значение е било той да познава църковната служба, в която е вземал участие и като църковен певец. Съществува сведение, че даскал Давид и даскал Никола Златарски са първите в страната, започнали да употребяват и съвременната европейска нотопис.

Освен добър певец и музикоучител, даскал Давид Тулешков е автор и на псалтикийни ръкописи. Композициите му, изписани с Хрисантово-Хурмузиева нотация, съставят седем ръкописа, които се намират в Държавния архив на Велико Търново. Основно място между тях заема сборникът му в две части с предговор „Черковен цвят”. Върху този сборник Тулешков работи 40 години. Първата част на сборника представлява Октоих, предхождан от теоретична част, а втората част е антология с включени песнопения на известни гръцки протопсалти, Никола Златарски и на самия Давид Тулешков. Макар и официално одобрен за печат от Св. Синод на Българската екзархия през 1885 г., сборникът не е издаден по финансови и технически причини.
 
Източник- https://www.pravoslavie.bg

Няма коментари:

Авторско право

Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
ПОДКРЕПИ "СТАРО ТЪРНОВО"
Описание Сума
Дарение BGN

Абонирайте се, за да ни следите в