Из книгата"СПОМЕНИ ИЗ ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ НА БЪЛГАРИЯ"-1032 г.
За съществуването на Стамболова до 1874 или 1875 година не знаех нищо. За неговото съществуване научих, когато узнах, че бил изпратен за апостол на революцията в България от Букурещкия революционен комитет и че минал от Румъния в България. Величков ми бе казал, че го познавал от Цариград, дето бил дошъл от Одеса заедно с един другар с цел да правят фалшиви турски монети за патриотични цели. После, когато ги усетила турската полиция, те избягали назад в Одеса. Величков го похвали горещо, като патриот, революционер и интелигентен човек. След старозагорското въстание, Петър Станчев, с когото бяха съотечественици, ми изказа за него същите похвали. Последният, при всичко че не беше поклонник на революционната идея, се възхищаваше от дейността на Стамболова, като най-способен и решителен революционер.
В 1876 год., когато се научих, че Стамболов наново е преминал Дунава и дошъл в България, за да прави въстание, той съвсем се издигна в очите ми. Аз го турях в почитта си, ако не по-горе от Васил Левски, то поне наравно с него. Но ... на 23 април 1879 год. го видях лично. В Пловдив живееше тогава поп Тилев, и на именния му ден, заедно с Величкова, отидохме да го посетим. Там дойде и Стамболов заедно с Филип Симидов. И двамата, мисля, бяха народни представители от Великото Народно Събрание, което изработваше конституцията на България. Стана дума за борбите между консерватори и либерали. Не зная как, но от тази среща, аз загубих първото си обаяние към Стамболова. Направи ми впечатление на амбициозен партизанин, на демагог, на човек, пълен с противоречиви идеи: на краен либерал и краен консерватор. През 1884 год., когато научих за борбата между Цанкова и Каравелова в Търново, при разцепление на либералната партия, и каква роля е играл Стамболов в тая борба, преди и след избирането му за председател на Народното Събрание, останах с впечатлението си, че той е един въжеиграч. Убеждението ми, че Стамболов обича да се ползува от демагогски похвати, се затвърди между другото и от следния факт: през време на войната със Сърбия в 1885 год., след разбиването на сърбите при Сливница и след навлизането на нашите войски в сръбска територия, той беше телеграфирал на Каравелова: „Записах се в редовете на войската и отивам да се бия с неприятеля“. След примирието със сърбите, от поп Тилева научих, че като се връщал назад в София, той преспал една вечер в Пирот или в Цариброд с други хора, между които бил и Стамболов. Станало дума за вълненията и недоволствата в Южна България от населението против Съединението и войната. Стамболов казал:
—Тя е много лесна работа. Нека Князът и министерският съвет ми дадат чрезвичайна власт, да отида в Пловдив и да избеся 40 души, та ще видите, как всичко ще утихне...
Тия негови думи ми направиха впечатление на думи, казани от един кръволок.
През извънредната сесия на Народното Събрание в 1886 год., по партизанския начин, по който той ръководеше заседанията на Народното Събрание, той ми направи впечатление на дребнав партизанин и на „une mauvaise intelligence“. През извънредната сесия на Народното Събрание, подир преврата и контра-преврата, когато Стамболов беше вече регент, в един разговор по станалите събития, бившият командир на Търновския полк ми каза:
— В деня на преврата аз бях командир на полка в Търново. Стамболов присътствува при заклеването на войниците за вярност на новото правителство. Той беше радостен и черпи за преврата, а на следния ден вечерта се тури начело на контра-преврата. Разсърдил се, че името му не било турено в министерската листа. Да знаех, че ще направи такова нещо, щях да го арестувам и да избавя България от тая беда.
Ето този човек сега държеше съдбините на България в ръцете си и той доведе княза Фердинанда. Пред моите очи, той беше сега нищо друго, освен един човек, лишен от всякакъв политически морал, тиранин и опропастител на свободите и бъдещето на България от амбиция и за егоистични цели.
За личността на Княза не знаех много нещо, но факта, че дойде в България чрез насилия и мошеничества, беше достатъчен да заключа, че и той не е добър човек. Това, що бях чел в чуждестранните вестници за неговата личност, никак не ми влияеше, защото знаех, че те пишат партизански. В Цариград бях слушал от д-р Ханакова и Васил Павлитова, че д-р Вълкович много го хвалил: бил умен, учен и едва ли не гений. Обаче, и на това не обърнах внимание, защото знаех, че Вълкович ще направи от дявола ангел, стига да бъде той против руската политика и да го държи за дипломатически агент в Цариград. С възкачването на княз Фердинанд на българския престол, ако и непотвърден от Великите сили, се захвана нова епоха за България. Князът не познаваше ни народа, ни страната. За първи път в живота си бе видял българи в момента, когато военните му бяха поднесли короната на старите български царе.
Външната политика на Стамболова беше отчаяна опозиция на Русия, а вътрешната — преследване и унищожение на всичко русофилско. За изпълнение на тази програма, той не се стесняваше от никакви ограничения на закона. Опрян и на една камара, избрана по изричната негова воля, той създаваше закони, които нарушаваха конституцията и издаваше циркуляри, с които парализираше и издадените от него самия закони; управляваше, според както се беше изразил в Народното Събрание, по „вътрешно убеждение“, което отпосле стана почти традиция в управлението на България.
Годините 1888— 1890 бяха пълен триумф за него и неговата политика. Пътувания, тържества, гуляи и оргии се устройваха постоянно от него и неговите партизани. Никаква опозиция нямаше. Народът беше сломен чрез побои в участъците, чрез затваряне и бесене. Русофилите не само че не мислеха да се месят в политиката му, но и не смееха да си правят посещения помежду си или да правят вечеринки от страх да не ги обвинят в съзаклятие против властта! Шпионството беше развито във висша степен. Всеки подозрян бе зорко следен. Интерниранията и екстерниранията бяха нещо модно и обикновено.
Като опозиционни органи се явяваха само вестниците „Търновска конституция“, орган на Каравелова, и „Народни права“, орган на Радославова. „Търновска конституция“ проявяваше сега и русофилски чувства, а „Народни права“ правеше само опозиция на Стамболова и на неговия режим.
През м. август 1890 год. станаха нови избори за народни представители. Стамболов беше в апогеята на всесилието си; ако беше заповядал да се избере той единствен народен представител за цяла България, щеше сигурно да бъде избран! Всички избори бяха в ръцете на министъра на Вътрешните работи, който беше сам Стамболов и неговата полиция.
За характеристика на положението може прекрасно да ни послужи телеграмата на Я. Д. Матакиев от Т. Пазарджик, която той бе отправил от Сарамбей до Стамболова, по случай избора му за народен представител. Тя гласеше: „Избрах се народен представител. Не нам, не нам, а имени твоему“.
В 1891 год. министърът на Финансите Белчев бе убит от убийци, които имали за цел да убият Стамболова. Последният, възползуван от тоя случай, и за да тероризира пак русофилите, а главно Каравелова, който единствен чрез в. „Търновска конституция“ му правеше опозиция и поддържаше русофилството в България, го арестува и предаде на съд, заедно с много други невинни. Съставеният нарочно за случая военен съд осъди Каравелова и мнозина други на затвор в окови, а Тома Георгиева, А. Карагюлева, Н. Попова и Светослав Миларова осъди на смърт, чрез обесване.
Стамболовото всесилие трая до 1893 год. През тази година Князът беше решил да се ожени за Пермската княгиня Мария-Луиза, но родителите на бъдещата българска княгиня се съгласиха на този брак под условие, че децата от този брак трябва да изповядват католическо вероизповедание. Според чл. 33 от конституцията, обаче, българският престолонаследник трябваше да изповядва източно-православното вероизповедание. Стамболов, за да улесни княжеската женитба, избра Велико Народно Събрание и измени чл. 38 от конституцията, според както бе нужно за случая. Същото В. Н. С. увеличи и министерствата от шест на осем. От пещерската околия бяха избрани по стамболовски шест души народни представители. Но един от членовете на окр. пост. комисия, приятел на Стамболова и в неприятелски отношения с едного от избраните, унищожил протокола на избора Стамболов, обаче, не се подвоуми да повика и тях в Събранието. Последното потвърди избора като редовен, без протокола. Стамболов заяви в Събранието: „Аз знам, че са избрани; няма нужда от протокол“. Веднага след изменението на Конституцията, Князът устрои една опозиция на Стамболова. Тя се състоеше от Стоилова, Начевича, Радославова и Тончева. В. „Народни права“ спря и започна да излиза в. „Свободно слово", като орган на „Съединената опозиция“. В същото време и в Пазарджик излизаше в. „Прогрес", издаван от Богдан Величков, В Т. Велчев и Рачо Косев. Вестникът се списваше вещо и смело и изигра важна роля в борбата против Стамболовото тираническо управление, като независим орган.
През януарий 1894 год. се роди престолонаследника княз Борис Търновски. Европейските вестници писаха, че княгиня Клементина, майката на Княза, действувала в Виена, чрез руския посланик княз Лобанов, за едно помирение на сина й с Русия. От ден на ден атмосферата ставаше все по-неприятна за Стамболова. Той почна усилено да преследва опозиционните вестници и всички опозиционери. Ала властта му се изплъзваше от ръцете. Войската вече не го поддържаше. Князът беше усвоил вече военните: всички дивизионни и полкови командири бяха все негови любимци, назначени и галени от него самия.
През април, същата година, вследствие един скандал между Стамболова и военния министър Савова, последният си подаде оставката. За военен министър бе назначен полковник Рачо Петров, предан княжески човек. Сега вече Князът беше напълно гарантиран от страна на войската. На 17 май Стамболов бе принуден от Княза да даде оставката на целия кабинет. Стамболов падна, като остави зад себе си едно черно минало. Неговият режим беше режим на тирания, жестокост и фалшив патриотизъм. За лично властолюбие, той тикна отечеството в един неестествен политически път, потъпка политическите и граждански свободи на народа и циментира покварата на интелигенцията, като пося най-големия политически разврат, който по късно даде обилни плодове.
Грета Костова- Бабулкова
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар