В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

За имената на първите български владетели и за народа Болг

Интересувайки се за произхода на имената на старите български владетели попаднах на публикация на Николай Тодоров, който си поставя целта- да определи мястото на българската антропонимична система в контекста на антропонимичните системи на европейските народи от старо и ново време. Казва, че е проучил имената на траките, старите келти, старите илирийци, готите, старите германци, немците, и северо-германските народи, а също и имената от надписите от римско време, намерени по българските земи. В резултат на това проучване са съставени 8 сравнителни антропонимични речника, като са установени близо 400 “тракийски”, 4000 “старокелтски”, 765 “староилирийски”, близо 1300 “готски”, над 6500 „старогермански“, близо 2800 немски, близо 2000 италиански, близо 500 северогермански антропонимични съответствия на имена, употребявани от българите най-малко в продължение на 13 века и до днес. Как изглеждат в този контекст личните имена на българските владетели? Представя в азбучен ред имената на български владетели от една страна - и техни съответствия и прилики, намерени в именниците на старите европейски народи. Ще цитирам само някои от тях..
- Асен, Асян, Асэн, Асян. Тракийските имена Ασιανος, Assius, „старокелтско“: Assenio, Assenionis; “немско, старонемско”: Assen, Asen.
- Аспарух, Есперих, Есперерих, Исперих, Есперих, Есперерих, Исперих.  „старокелтски“: Asperiacum, Asperius; „готски“: Esperigo, Asparigus, Asperigo. Името съвсем ясно се члени на две съставки: Аспар-, (Еспер-, Еспе-) и –рих(-риг). Първата съставка ср. трак. aspo “кон”.  Втората съставка –рих(-риг) е от келтски произход и означава “владетел”. По такъв начин името на Аспарух, Есперих, Есперерих ще е означавало “владетел, княз на конниците,” или “владетел-конник”. Наставката -рих е била типична и за готските владетели, ср. Теодорих, Ермана-рих и др. Във връзка с гореказаното интересен е фактът, че въпросното име (Asparigus, Esperigo, Asperigo) срещаме и у готите в Испания, където и днес съществува местност Asparigos.
- Тервел, Тервель, Тервень. Старокелтското име Tarvillus се състои от келтск. корен tarv-, означаващ “бик” и умалителния суфикс –ill, което буквално преведено означава същото, както и името на българския владетел Телец, телець. Холдер  привежда в речника си името на династа на северната дакийска граница Tarvos: Ταρβον δυναστην. Дечев, позовавайки се на наличието на името Τερβοσ като название на селище във Витиния, стига до извода, че това име е тракийско и също е означавало “бик”.
Моята цел обаче беше името на  Омуртаг, а за него пише само- Омортаг,  Муртагон, Муртаг, Мортаг. от “старонемски“: Murthag, Mortag. Стана ми интересно, продължих търсенето и вижте на какво попаднах...
Оказа се, че Мортаг е древно ирландско име. Думата е двусъставна- първата част е Мор, от  готски -mērs (голям, велик). При старите ирландци mār, mōr (голям). Втората част "тагон" произлиза от старомакедонската титла тагонага – аристократ, а  тагос- вожд. Оказа се, че Омуртаг всъщност е О' Мортаг.  Българският народ е не само автохтонно население, но е един от най-старите народи в Европа. И за това може да се научи от средновековната ирландска "Книга на нашествията", чийто автор е ирландски монах. Там се разказва, че в ирландската митология векове преди Христос един митичен народ избягал от гръцко робство и се преселил в земите на днешна Ирландия.
Болгите, наречени още белги са обитавали днешната Северозападна Франция, но също и Южна Британия. Там столицата им е носила името Вента Белгарум /днес Уинчестър/. Този народ е известен на ирландците под името Фир Болг (фир е мн.ч. на фер –мъж). В древните предания се казва, че болгите (Фир Болг) са дошли от земите на Тракия и Скития.  Ирландските саги разказват, че Хората на Болг напускат Тракия, понеже бягат от гръцко робство и доплават до Ирландия. Времето на доплаването според "Книга на нашествията" това е периода между Троянската война и началото на елинистичната епоха. Ако се вземе за отправна точка Троянската война, това е около 8 век преди Христа. Митичният народ Болг управлява древна Ирландия. Той е четвъртата вълна заселници на острова в ирландската митология. Ранните ирландски крале са от Народа Болг и техни крале управляват Ирландия, докато не ги изместват други династии. Народът Болг е бил известен и с това, че донася на Британските острови ритуала за влизане в битка с тъпани и гайди./Само в три страни по света има такова музикално чудо, каквото е гайдата – Ирландия, Шотландия и България/. Столицата на Фир Болг се наричала Тара. Старобългарската дума "Тарно" означава крепост. Тук се замислих и за нашето Tarnovo/Търново/. Някои от имената на кралете на Фир Болг - Ган (Ганьо), Беоан (Боян, Баян), Умор, Бурис, Борис. Женски имена са Етър, Ануст, Кнука. Един от последните крале на Ирландия е Murtagh MacErc (българското име Омуртаг). Един от владетелите на Fir Bolg се нарича Semion Mac Stariat. Древен ирландски владетел от българската династия Угаин. В ирландската история откриваме още и владетел на име Ugain Mor, погребан в 570 пр.н.е. в Cruachan, което име съвпада с това на древнобългарския владетелски род Угаин. Bolg Mac Buain /Боян/ притежавал меч наречен Calad-Bolg. А според нашите възрожденски историци Колад е древен български владетел.
Borrisokane, Borris, Borris-Idrone, Borrisoleigh, Borris-in-ossory - ирландски селища на българското име Борис. Най-големия мегалитен комплекс в далечния север на Британските острови - островите Orkney. Той е известен под името "Камъните на Болгар". Можем да заключим - има поне 4 вълни на преселения на траки- троянци в посока Албион- Британия, и то непосредствено след Троянската война до около 8 век, т.н. тъмни векове по нашите земи. 
Имената на стари ирландски фамилии съдържат името Болг. The Bolger Clan - история на клана Болгер.  Гербът им изправен лъв фонът е с цветовете бяло, зелено, червено.
По същото време на Балканите мизите и други тракийски племена почват да се наричат българи. Спиридон Габровски, съвременник на Паисий, е писал своята „История во кратце о болгарском народе славенском“ през 1792, ползвайки все още намиращите се в България стари ръкописи от Търновската библиотека, които малко преди Освобождението са отнесени, вероятно в Петербург, тези в Атонските манастири и тези на манастира в Нямц в Молдавия, Мичев (1993) стр. 25. Ето какво ни казва той: "
За Колад, трети крал илирически: След Бладилий дойде трети крал на име Колад в годината от Сътворението на света 4745 (763 преди Христа). Той беше много нечестив, зъл, сластолюбив, блудник, суров и, просто да кажа, баща на всяка неправда, а най-много мъчител немилостив. Поради това сатаната го залюби и го постави отдясно на себе си, отдавайки му чест, достойна за делата му. Когато се смесиха с елините и римляните, илирийците видяха, че те имат кумири и идоли и им се покланят. И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал. И роди двама синове: името на първия бе Болг или Бог; и когато се роди първият му син, Колад заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да празнува в месец декември, 24 ден - да ядат и да пият и да пеят песни сиреч „Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе“ и прочие повтарящи многократно и споменаващи името Колад. Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай. След това Бог го уби с гръм и така измоли окаяната си душа."
"За Болг, петия крал илирически- Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, /стигнa/ даже до Бяло море и Рим. И той бе подобен на своя баща - голям мъчител: заповяда на народа да се нарича на неговото име болгаре, и от това време иллирийците се наричат болгари, а не както някои мислят, че от река иде /името/ болгари. Гърците като нямат словото "буке" /буквата "Б"/, не могат да кажат болгари; а римляните, имащи буквата "Б" могат да кажат болгари."
Ранната миграция на поселници от Тракия и Скития към Западна Европа е засвидетелствана също от паралели в имена на тракийски, скитски и келтски племена:
1. В Тракия има племе АЕДИ, а при келтите АЕДУИ.
2. В Тракия има племе МОРИСЕНИ, а при келтите МОРИНИ.
3. В Тракия има племе БРИГИ, а по британските острови живеят БРИГАНТИТЕ.
4. Името на тракийските БЕБРИКИ е сродно на келтските БИБРОКИ.
5. Името на тракийските ТРЕРИ е сродно на келтските ТРЕВЕРИ.
6. Херодот свидетелства за НЕВРИ в Скития, а Цезар пише за НЕРВИИ в Галия.
7. Мела споменава БЕЛГИ в Скития, Цезар разказва за БЕЛГИ в Галия
Белгите ( Болгите) са били най-храбрите от всички келти, а и най-способните. Те изобретяват жътварски машини, нови типове рала и др. инструменти. Царете им са били богати и са секли свои монети. На някои от тях има много интересни знаци. Някои са подобни на свещеният старобългарски знак IYI. Най-интересното е, че галските лични имена Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят прекрасно на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян...Толкова много примери не могат в никакъв случай да се класифицират като случайност, просто няма как!

Няма коментари:

Авторско право

Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
ПОДКРЕПИ "СТАРО ТЪРНОВО"
Описание Сума
Дарение BGN

Абонирайте се, за да ни следите в