Търновецът Михаил Сарафов участва в българската делегация за подписването на Ньойския договор

Сега в дните, когато всички българи ще отбележат 100 годишнината от най-жестокият договор - Ньойският,  трябва да се напомни и за 95 годишнината от смъртта на търновеца Михаил Сарафов- политик, държавник, дипломат, педагог и учен. По време на Парижката мирна конференция той е сред членовете на Българската делегация. През по-голяма част от живота си Сарафов води своя личен дневник, от който досега е публикувана малка част. От този дневник може би една от най-важните части е тази, която се отнася до неговото участие в Българската делегация в Париж. Този дневник за първи път беше публикуван от академик Христо Христов в списание Известия на Института за българска история към БАН.  Цочо В. Билярски ОТКЪСИ ОТ ДНЕВНИКА НА МИХАИЛ К. САРАФОВ
 
Големият български дипломат и основоположник на българската статистика Михаил Сарафов е роден на 26 февруари 1854 г. в гр. Велико Търново. Първоначално учи в родния си град, а през 1875 г. завършва гимназия в Загреб.
Наред с работата си като учител през 1875–1876 г., М. Сарафов се включва и в българското национално освободително движение – участва в Старозагорското въстание, става член на БРЦК в Букурещ и на революционния комитет във Велико Търново. Заради своята дейност М. Сарафов е арестуван от турските власти, а след излизането си на свобода емигрира. Следва математика и физика в университета в Загреб, продължава образованието си в университетите в Мюнхен и Париж – слуша лекции по математика и политически науки в Сорбоната и Колеж дьо Франс, а през 1880 г. се дипломира в Математическия факултет на Мюнхенския университет. След установяването си в следосвобожденска България, М. Сарафов участва активно в политическия ѝ живот – избиран е за народен представител в четири обикновени народни събрания.  След завръщането си в България през 1880 г. е назначен за началник на Статистическото отделение. През 1881 г. организира първото преброяване на населението в Княжество България. М. Сарафов се смята за основоположник на Българската статистика. Той е деец на Либералната партия, а след разцеплението ѝ на Прогресивнолибералната партия. Министър на народното просвещение в кабинетите на Петко Каравелов (1880 – 1881) и Казимир Ернрот (1881), министър на финансите в правителството на Драган Цанков (1884), министър на вътрешните работи в правителствата на Петко Каравелов (1901) и д-р Стоян Данев (1901 – 1902) и на финансите в правителството на д-р Стоян Данев (1902 – 1903).  М. Сарафов проявява своята компетентност в сферата на образованието в качеството си на директор на Солунската мъжка и девическа гимназии в периода 1893–1896 г. Именно благодарение на него Солунската мъжка гимназия се сдобива със самостоятелна сграда през 1905 г. М. Сарафов се свързва с богатия търговец – меценат Евлоги Георгиев и успява да го убеди да купи и да подари на Солунската община триетажно и светло помещение.
След връщането си в София е заместник-директор на Осигурителното дружество „Балкан“ (1897 – 1900) и ковчежник на БКД (1898 – 1904).  През следващите години Михаил Сарафов заема дипломатически длъжности. Той е дипломатически представител на България във Виена (1904 – 1909) и Истанбул (1909 – 1913) и представител на външното министерство в Солун по време на Балканските войни (1913). 
Участва в българската делегация за подписването на Ньойския договор през 1919 г. Член е на Българската делегация на Парижката мирна конференция, а след отпътуването на председателя на делегацията за София Т. Теодоров той оглавява българската делегация в Париж.
М. Сарафов е автор на трудове по статистика и финанси и организира публикациите на Статистическото бюро. Умира на 13 декември 1924 г. в София.

ОТКЪСИ ОТ ДНЕВНИКА НА МИХАИЛ К. САРАФОВ
Източници:  https://www.sitebulgarizaedno.com
 http://www.blgari.eu

1 коментар:

Маргарит Фогт Стоева каза...

Четеш и се питаш какви българи е имало, българи,които са, може би , били богати, но са дали нещо на страната си с чувството, че това дадено ще остане за доброто на тая страна, защото те са милеели за нея. Няма ги тия хора вече. Как може? Сега всичко мисли само за себе си. Дали комунизмът така успя да промие съзнанието на хората? Кухите ли лозунги за едно светло бъдеще, което все оставаше като мираж, а действителността му противоречеше по най ясен начин, дали това не сбърка писихиката на нашия народ? Дали делата на тия българи, с които ние трябва да се гордеем, не са били напразно? В исторически смисъл, а в личен смисъл, не, тия хора са изпълнили живота си пълноценно и са му дали смисъл. А историята? ...

ДАРЕТЕ И ПОДКРЕПЕТЕ

Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува.
Описание Сума
Дарение BGN

Дарение в евро

Авторско право

Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в

Последователи