Търновецът Михаил Сарафов участва в българската делегация за подписването на Ньойския договор

  Търновецът Михаил Сарафов- политик, държавник, дипломат, педагог и учен. По време на Парижката мирна конференция той е сред членовете на Българската делегация. През по-голяма част от живота си Сарафов води своя личен дневник, от който досега е публикувана малка част. От този дневник може би една от най-важните части е тази, която се отнася до неговото участие в Българската делегация в Париж. Този дневник за първи път беше публикуван от академик Христо Христов в списание Известия на Института за българска история към БАН.  Цочо В. Билярски ОТКЪСИ ОТ ДНЕВНИКА НА МИХАИЛ К. САРАФОВ

 

Големият български дипломат и основоположник на българската статистика Михаил Сарафов е роден на 26 февруари 1854 г. в гр. Велико Търново. Първоначално учи в родния си град, а през 1875 г. завършва гимназия в Загреб.

Наред с работата си като учител през 1875–1876 г., М. Сарафов се включва и в българското национално освободително движение – участва в Старозагорското въстание, става член на БРЦК в Букурещ и на революционния комитет във Велико Търново. Заради своята дейност М. Сарафов е арестуван от турските власти, а след излизането си на свобода емигрира. Следва математика и физика в университета в Загреб, продължава образованието си в университетите в Мюнхен и Париж – слуша лекции по математика и политически науки в Сорбоната и Колеж дьо Франс, а през 1880 г. се дипломира в Математическия факултет на Мюнхенския университет. След установяването си в следосвобожденска България, М. Сарафов участва активно в политическия ѝ живот – избиран е за народен представител в четири обикновени народни събрания.  След завръщането си в България през 1880 г. е назначен за началник на Статистическото отделение. През 1881 г. организира първото преброяване на населението в Княжество България. М. Сарафов се смята за основоположник на Българската статистика. Той е деец на Либералната партия, а след разцеплението ѝ на Прогресивнолибералната партия. Министър на народното просвещение в кабинетите на Петко Каравелов (1880 – 1881) и Казимир Ернрот (1881), министър на финансите в правителството на Драган Цанков (1884), министър на вътрешните работи в правителствата на Петко Каравелов (1901) и д-р Стоян Данев (1901 – 1902) и на финансите в правителството на д-р Стоян Данев (1902 – 1903).  М. Сарафов проявява своята компетентност в сферата на образованието в качеството си на директор на Солунската мъжка и девическа гимназии в периода 1893–1896 г. Именно благодарение на него Солунската мъжка гимназия се сдобива със самостоятелна сграда през 1905 г. М. Сарафов се свързва с богатия търговец – меценат Евлоги Георгиев и успява да го убеди да купи и да подари на Солунската община триетажно и светло помещение.
След връщането си в София е заместник-директор на Осигурителното дружество „Балкан“ (1897 – 1900) и ковчежник на БКД (1898 – 1904).  През следващите години Михаил Сарафов заема дипломатически длъжности. Той е дипломатически представител на България във Виена (1904 – 1909) и Истанбул (1909 – 1913) и представител на външното министерство в Солун по време на Балканските войни (1913). 
Участва в българската делегация за подписването на Ньойския договор през 1919 г. Член е на Българската делегация на Парижката мирна конференция, а след отпътуването на председателя на делегацията за София Т. Теодоров той оглавява българската делегация в Париж.
М. Сарафов е автор на трудове по статистика и финанси и организира публикациите на Статистическото бюро. Умира на 13 декември 1924 г. в София.

ОТКЪСИ ОТ ДНЕВНИКА НА МИХАИЛ К. САРАФОВ
Източници:  https://www.sitebulgarizaedno.com
 http://www.blgari.eu

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ