Негово Величество Цар Борис III във В. Търново- 24 май 1935г.

 Из общински вестник "Велико Търново"- 1935г.
"Аз всякога не мога да бъда тук, но мислено винаги съм бил във В. Търново и съм черпил поука от миналото на града."
На 24 май 1933 година Н. В. Цар Борис III заедно с Н. В. Царица Иоанна посетиха града ни и взеха участие при отпразнуване деня на светите братя Кирила и Методия и полагане основния камък на новостроящия се Военен дом, читалище музей.
Причинените чувства на радост и възторзи, както и поднесените всеобщи симпатии адмирация към Височайшите гости, бяха твърде големи. Макар Техни Величества да престояха два дни в града, и да удостоиха със своето внимание много лица и места, търновци се разделиха с тях с мисълта и пожеланието за скорошно виждане. За такъв ден се смяташе 18 ноември 1934 година, когато се освещаваше новопостроения Военен дом, читалище музей.
Направената украса на града, участието на многоброен народ от всички градове на окръга и близки села на В. Търново подхранваха силно надеждата, че Н. В. Царят непременно ще участвува на тържеството. Непредвидени обстоятелства попречиха на това всеобщо желание. Надеждата винаги е била най-верния спътник на човека и народите. И ето, занизаха се сериозни и големи приготовления за достойно чествуване стогодишнината от Велчовата завера и освещаване големия паметник, издигнат в чест на падналите воини за свободата и обединението на целокупния народ.
Дните 4, 5 и 6 май 1935 година се смятаха за В. Търново и В. Търновско, а и за българския народ, за дни редки в историята на града и по тази причина много гости бяха наводнили старата столица. И през тези дни на всеобща радост, на велико народно сборище, всеобщото желание бе: и Царят да е между нас. Но и през тези исторически дни, всеобщото желание остана пак открито.
И ето на 24 май 1935 година в деня на св. Равноапостоли Царят заедно с Н. Височество Княз Кирил, за всеобща изненада, се отзоваха между търновци и бяха свидетели на проявена непринудена радост и възторзи.
Негово Величество виждаше и чувствуваше трепета и желанието на В. Търновци и в своята реч на обеда, даден във Военния дом, в отговор на приветствената реч на началника на гарнизона, г-н полковник х. Петков, между другото, каза и знаменателните думи: „Аз всякога не мога да бъда тук, но мислено винаги съм бил във В. Търново и съм черпил поука от миналото на града." 
Снимка от книгата "Споменъ за Търново"
Грета Костова-Бабулкова
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Become a Patron!

Няма коментари:

Авторско право

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в