Негово Величество Цар Борис III във В. Търново на 24 май

"Аз всякога не мога да бъда тук, но мислено винаги съм бил във В. Търново и съм черпил поука от миналото на града." 

Н. В. Цар Борис III

 

На 24 май 1933 година Н. Величество Цар Борис III заедно с Н. Височество Царица Иоанна посетиха града ни и взеха участие при отпразнуване деня на светите братя Кирила и Методия и полагане основния камък на новостроящия се Военен дом, читалище музей.

Причинените чувства на радост и възторзи, както и поднесените всеобщи симпатии адмирация към Височайшите гости, бяха твърде големи. Макар Техни Величества да престояха два дни в града, и да удостоиха със своето внимание много лица и места, търновци се разделиха с тях с мисълта и пожеланието за скорошно виждане. За такъв ден се смяташе 18 ноември 1934 година, когато се освещаваше новопостроения Военен дом, читалище музей. Направената украса на града, участието на многоброен народ от всички градове на окръга и близки села на В. Търново подхранваха силно надеждата, че Н. В. Царят непременно ще участвува на тържеството. Непредвидени обстоятелства попречиха на това всеобщо желание. Надеждата винаги е била най-верния спътник на човека и народите. И ето, занизаха се сериозни и големи приготовления за достойно чествуване стогодишнината от Велчовата завера и освещаване големия паметник, издигнат в чест на падналите воини за свободата и обединението на целокупния народ.

Дните 4, 5 и 6 май 1935 година се смятаха за В. Търново и В. Търновско, а и за българския народ, за дни редки в историята на града и по тази причина много гости бяха наводнили старата столица. И през тези дни на всеобща радост, на велико народно сборище, всеобщото желание бе: и Царят да е между нас. Но и през тези исторически дни, всеобщото желание остана пак открито.

И ето на 24 май 1935 година, Царят заедно с Н. Височество Княз Кирил, за всеобща изненада, се отзоваха между търновци и бяха свидетели на проявена непринудена радост и възторзи.

Ето какво пише в общински вестник “Велико Търново” от 30 май 1935 г. „Н. Величество Цар Борис III заедно с Н. Царско Височество Княз Кирил на 24 май, петък, посетиха старата столица и взеха участие в голямото всенародно праздненство , уредено в чест на двамата братя св. св. Кирил и Методий”. Участвуваха на молебена, извършен от Негово преосвещенство епископ Софроний на терасата пред Военния дом; прие парада, командуван от полковник х. Петков, прие манифестиращите учащи се от Търново и Г. Оряховица, родолюбивите организации и пр., посетиха църквата „Св. 40 мъченици”, участвуваха на обяда, даден във Военния дом при участието на г. г. офицерите от гарнизона и всички шефове на учрежденията и председателите на културните и родолюбиви организации. Тук Н. В. Царят биде приветствуван с вдъхновена реч от г-н полковника, на която и царят отговори с видимо вълнение… Царят се ръкува с всички участвуващи на обяда и с всекиго размени по някоя дума. След обяда височайшите гости посетиха Преображенския манастир, дома на началника на гарнизона, а вечерта си заминаха за София”. 

Негово Величество виждаше и чувствуваше трепета и желанието на В. Търновци и в своята реч на обеда, даден във Военния дом, в отговор на приветствената реч на началника на гарнизона, г-н полковник х. Петков, между другото, каза и знаменателните думи: "Аз всякога не мога да бъда тук, но мислено винаги съм бил във В. Търново и съм черпил поука от миналото на града." 

 

 Източици: Общински вестник "Велико Търново", книга "Спомень за Търново"- Катя Митова-Ганева
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ