Спокойна лятна нощ е легнала над Велико Търново. Ярките лунни лъчи огряват целия град. Уличните лампи уморено блещукат. Навсякъде царят тишина и спокойствие. Само отмерените тихи стъпки на часовите, обхождащи своите обекти, отекват в нощта. Караулите бдят на порталите пред щаба, пред знамето на полка, имуществените складове и бойната техника. В спалните помещения нощните дневални се мъчат да преодолеят налягащата ги дрямка. Тишина, завладяваща тишина цари навред. Изведнъж медната войнишка тръба надава боен призив: "Тревога!" Тя зове отговорно и напрегнато за бързото изпълняване заповедта на командващия. В спалните помещения настъпва трескава подготовка и суетня. Всички се втурват към плаца с оръжие в ръка, скатани раници и друга материална част. В това време на другия край на района в унисон приглася призивът и на другата тръба. Техните трели тревожно и настойчиво подканват ротите. На плаца се чува шум, глъчка, откъслечни команди, цвилене на коне, товарене на каруци - изобщо всички са обхванати от трескава подготовка за срочното изпълнение на заповедта.
По калдаръмените улици на Велико Търново отеква тропотът на свръзките, които съобщават на своите началници за обявената тревога. Скоро се чуват стройни команди и подреждане на взодовете и отделенията. В този момент полковият оркестър подхваща марш и всички през портала се отправят към Стамболовия мост. Преминаването е в свободен строй, съгласно изискванията на марша. Полкът се насочва по посока Света гора и трудовите казарми. За отмерена и спокойна крачка и отпадане на предишното напрежение оркестърът подхваща мелодията "Пусни ми, мари лельо, Тодорке, двама на лозе да идем". Полкът поема по шосето към село Шереметя и се изгубва в далечината. Командването вече провежда своите мероприятия. Селяните по полето радушно посрещат войниците, радвайки им се като на свои синове, като ги даряват с плодове.
Над Велико Търново се развиделява. По комшулуците се разменят коментари как били разбудени от нощната тръба. След ден-два общинският барабанчик съобщава на гражданите, че "Утре того четвъртък полкът се завръща от поход. Поканват се всички да го посрещнат". В уречения ден и час от арбанашката чешма Каменец се задава челото на колоната и бавно-бавно се насочва към Асенова махала. Походът преминава покрай руините на църквата на царете Асен и Петър "Свети Димитър", по каменния мост на река Янтра до църквата "Св. 40 мъченици", по "дългия" път покрай "Сечената скала" на Царевец челната колона излиза на Каябаш. Оттук, след кратко подреждане, строят тръгва по ул. "Иван Вазов". По тротоарите около Баждарлък, по ул. "Търговска" се трупат любопитни граждани. Търговците вече са преустановили работата си и се включват в множеството. Колоната преминава покрай пощата, Модерния театър (сега там е построено поредното недоразумение) и се отправя към Паметника на обесените. Полковият оркестър с капелмайстор Стаю Касабов изпълнява военен марш. Възседнал алест кон, командирът на полка води своите бойци. С кавалерийска стойка, облечен в бойна униформа, запасан с офицерска амуниция, окачил на колана си тежък кобур, накривил кепе-крумовка и на гърди с войнски бинокъл, командирът на полка действително вдъхва респект. Конят му стъпва напето, оседлан с бланково кавалерийско седло и нагръдник. В лявата си ръка командирът държи двойни поводи - твърд и мек. След него с маршова стъпка напет знаменосец носи на лявото си рамо знамето на полка, завито в предпазен чохал. Стройни млади офицери му асистират. Те също са в бойна униформа и въоръжени с пистолети. Зад тях следва Щабът на полка и оперативните офицери с окачени бинокли на гърдите, преметнали през рамо полски офицерски чанти и планшети. Следват ги вестовоите, преметнали през рамо карабини. На чилест кон язди командирът на Първа дружина. Ротите ги следват в походен строй. Войниците са с раници, на чийто външен капак са прикрепени каските. Преметнали през рамо сухарни торби и неизбежните войнишки канчета, те са запасали паласки, ножове, шанцови инструменти. На главите са с кепета-крумовки. От вятъра и жаркото слънце лицата им са получили бронзов загар, погледът им е малко поуморен, но стъпката е бодра, войнишка!
В строя на похода следва полковата свързочна рота. Свързочниците са преметнали полските телефонни апарати, а на самарите на мулетата им са монтирани катушките и телефонните централи. Знаем, че военната тактика определя свръзките като нервите на боя. Следва полковата тежкокартечна рота - на самарите са прикрепени картечните тела, триногите и сандъчетата с картечните ленти. Полковата минохвъргачна рота също взема участие със своята материална част - минохвъргачки и лафети. С насмешка я определят заради минохвъргачките като "женската" батарея... Следва обозът - хубави, здрави, масивни каруци със шперплатови покривала, боядисани в тъмносиво, впрегнати в добре гледани коне от плевенска порода с бланкови шлеи (хамути без гривни на врата)... Следва лазаретът на полка... И процесията завършва с димящата полска подвижна кухня. Колоната навлиза по ул. "Макензен". Пред кафене "Цар Борис" на Стефан Бозата са насядали десетина пенсионери, които при задаването на колоната застават почтително - и командирът на полка им отдава чест. Те изправят снага, подпрени на бастунчетата си, свалят шапки, почитайки знамето на полка. Винаги, когато в Търново са минавали бойните знамена, мъжете свалят шапки и застават мирно.
Двата тротоара са заети от много граждани посрещачи. Те възторжено аплодират редиците и им поднасят цветя. От балконите също ги приветстват с цветя. Пред Девическата гимназия ученичките с дяволити възгласи поздравяват бойците, подхвърляйки закачки към младите офицери и фелдфебел-школници. Това развеселява всички в строя. Пред бакалията на братя Пелтекови колоната спира. Тоя ред, дисциплина в строя и войнски дух са показател за умението и за патриотичното възпитание на командния състав от старши и младши офицери, подофицери и фелдфебели. Хвала на командирите, хвала на тия мъже, отдали живота си на военното поприще.
...Полковият оркестър заема място вляво пред склада на Марин Качков. Командирът застава пред дюкяна на търговеца Фъсев. Звучи маршът "Бдинци, лъвове, титани": ротите преминават с бодра маршова стъпка, поздравявани от командира за добре изпълнената бойна задача. В отговор отеква мощно войнско "ура". Строят се оттегля в казармата. Младите офицери бързат да се приберат при семействата си. На малки групи по-старите офицери се отправят бавно към питиепродавницата на Йордан Чатала. Той вече ги очаква, за да пият по питие, отдъхнат и разкажат по някоя мъжка лакардия. Те си допиват питието и се прибират по домовете.
В полка настъпва затишие и спокойствие. Само старшите фелдфебели подреждат войниците си за почивка и възстановяване на силите. Нали затова им казват "майка на ротата". Вечерната проверка и отбоят слагат край на войнишкото всекидневие. Луната кротко огрява казармения плац. Тишина. Отмерените стъпки на часовите отекват в нощната тъма.
Октомври 2009
С любезното съдействие на Марин Бодаков
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар