Съставен от Прокурорския надзор при Търновския окръжен съд по обвинението на Търновския митрополит Климент: 1) във възбуждане населението да въстане против правителството; 2) във възбуждане населението против особата на Негово Царско Височество Княза и 3) в написано оскърбление и разпространяване устно клевета против особата на Н. Ц. Височество Княза.
Обстоятелствата по това дело са тези:
За 14 февруарий т. г., по случай рождений ден на Н. Ц. В. Княза, митрополит Климент е бил поканен от Търновския градско-общински кмет, за да отслужи в Съборната църква „Св. Богородица“ божествена литургия и да извърши надлежното молебствие.
В съший ден утринта в казаната черква се стекло голямо множество народ молящи се, в това число пред вид официалния характер на празника в церквата присъствували всички висши и нисши чиновници от разните учреждения в града, както и цялото офицерско тяло. Божествената литургия се извършила от митрополит Климента заедно с духовенството, и след като се казал светия апостол и евангелие, митрополит Климент застанал пред царските двери на олтара и почнал да държи на присъствуващите в божия храм реч, която наченал с един текст от посланието на апостола Павла към евреите: „Вeрою Мойсей. . . грeха сладость“. Тоя текст, изказан по славянски, той го превел и на български в такъв смисъл, че Мойсей се отказал от фараоновата дъщеря, презрял почестите и благата, които му се предлагали, само и само да запази вярата на народа си. С развиване речта си по така положения текст, митрополит Климент обяснил, че причината на днешното тържество била неделя православия; разказал за значението на тоя празник за нас, българите, като напомнил жертвите, които народът принесъл, за да запази вярата си, гоненията, които претърпял за нея, и споменал, че и тогива вънкашните врагове на вярата ни не са могли да направят нищо, ако не са биле подпомогнати от вътрешните врагове — така също православни.
След това той казал, че както тогива, тъй и сега разни католици и протестанти като гарвани се впили в тялото на нашата православна вяра и че изкушавали народа и се стараели да го накарат да си промени вярата. Обвиняемий, като правял резки преходи от една част на речта си — от тълкуването на текста — към втората, изображавал така зададения въпрос в нас сегашно време, казал още, че и в сегашно време се водела ужасна пропаганда против народа и вярата ни и като убеждавал слушателите си да пазят вярата си непокътната, напомнил, че Мойсеева пример бил най-добър за подражание, а когато у нас ставало наопаки, като изказал и следните изражения: „Има у нас лица високостоящи, които имат претенцията за патриоти, а пък те посягат на вярата ни, но те правят предателство, за което заслужават народния гняв и наказание и народа не трябва да ги остави ненаказани.“ С изказване от обвиняемий митрополит Климент горното изражение между присъствуващите в церквата се забелязало вълнение, негодувание против изказаното, чувало се възражения „Не е тъй“.
Обвиняемият забелязал това вълнение и веднага преминал в речта си да говори върху други предмети: за недържане на постите, за баловете, които стават в постите, и прочее и свършил речта си без да упомене нито дума по случай рождения ден на Н. Ц. В. Княза. Така изложените обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите: Стат Николов, Хр. Н. Щърба-ков, Ив. Дюлгеров, Ив. Халачов, Никола Иванов, Недялко Марков, Георги Абаджиев, Дечко Караджов, Никола Симов, Пано Иванов, Алекс. Кана-зирски, Юрд. Костов и др.
При това същите присъствующи свидетели изповядват още, че с така произнесеното слово те ясно разбрали, че обвиняемий митрополит Климент им внушавал, подканял ги да накажат лицата, които изменят вярата, г. е. тия, които искат изменението на чл. 38-й от закона за конституцията — правителството и държавния глава.
Обвиняемий митрополит Климент за виновен не се признава, като казва, че в речта си, която държал на 14 февруарий т. г., не бил намесвал никакви политически работи и че показанията на свидетелите биле неверни, преиначени, или же, че не разбирали изказаното от него; обаче това твърдение се опровергава от показанията на присъствующите свидетели, не е съгласно и с другите обстоятелства по делото.
Прокурорския надзор, като има пред вид гореизложеното и въз основание членове 1,2, 13, п. 15 от Допълненията към Временните съдебни правила, обвинява Търновския митрополит Климент, родом от гр. Шумен, на 49 год., българин, православен, грамотен, под съд и следствие не бил, в това, че на 14 февруарий т. г. с произнасяне на въпросната реч в Съборната церква в гр. Търново е извършил следните запретени от закона деяния: първо, възбуждане населението, събравше се в храма, да върши престъпления, предвидени в чл. 55 от Отоманския наказателен закон /предвиждал е смъртно наказание/, без обаче да се е появило някое действие от горереченото подбуждане — деяние, предвидено и наказуемо по чл. 66-й, II алинея от Отоманския назакателен закон; второ, възбуждал е населението и против особата на Н. Ц. В. Княза, деяние, предвидено и наказуемо по чл. 5-й от Закона за престъпните деяния против особата на Н. Ц. В. Княза, и трето, нанесъл е оскърбление и разпространявал е устно клевета против особата на Н. Ц. В. Княза — деяние, предвидено и наказуемо по чл. чл. 8 и 9 от същия закон; заради това предава го на компетентния Търновски окръжен съд, за съдене заедно с участие на съдебни заседатели.
Настоящий обвинителен акт е съставен днес на 28 май 1893 год. в гр. Търново.
Прокурор: Г. Чолаков
Обстоятелствата по това дело са тези:
За 14 февруарий т. г., по случай рождений ден на Н. Ц. В. Княза, митрополит Климент е бил поканен от Търновския градско-общински кмет, за да отслужи в Съборната църква „Св. Богородица“ божествена литургия и да извърши надлежното молебствие.
В съший ден утринта в казаната черква се стекло голямо множество народ молящи се, в това число пред вид официалния характер на празника в церквата присъствували всички висши и нисши чиновници от разните учреждения в града, както и цялото офицерско тяло. Божествената литургия се извършила от митрополит Климента заедно с духовенството, и след като се казал светия апостол и евангелие, митрополит Климент застанал пред царските двери на олтара и почнал да държи на присъствуващите в божия храм реч, която наченал с един текст от посланието на апостола Павла към евреите: „Вeрою Мойсей. . . грeха сладость“. Тоя текст, изказан по славянски, той го превел и на български в такъв смисъл, че Мойсей се отказал от фараоновата дъщеря, презрял почестите и благата, които му се предлагали, само и само да запази вярата на народа си. С развиване речта си по така положения текст, митрополит Климент обяснил, че причината на днешното тържество била неделя православия; разказал за значението на тоя празник за нас, българите, като напомнил жертвите, които народът принесъл, за да запази вярата си, гоненията, които претърпял за нея, и споменал, че и тогива вънкашните врагове на вярата ни не са могли да направят нищо, ако не са биле подпомогнати от вътрешните врагове — така също православни.
След това той казал, че както тогива, тъй и сега разни католици и протестанти като гарвани се впили в тялото на нашата православна вяра и че изкушавали народа и се стараели да го накарат да си промени вярата. Обвиняемий, като правял резки преходи от една част на речта си — от тълкуването на текста — към втората, изображавал така зададения въпрос в нас сегашно време, казал още, че и в сегашно време се водела ужасна пропаганда против народа и вярата ни и като убеждавал слушателите си да пазят вярата си непокътната, напомнил, че Мойсеева пример бил най-добър за подражание, а когато у нас ставало наопаки, като изказал и следните изражения: „Има у нас лица високостоящи, които имат претенцията за патриоти, а пък те посягат на вярата ни, но те правят предателство, за което заслужават народния гняв и наказание и народа не трябва да ги остави ненаказани.“ С изказване от обвиняемий митрополит Климент горното изражение между присъствуващите в церквата се забелязало вълнение, негодувание против изказаното, чувало се възражения „Не е тъй“.
Обвиняемият забелязал това вълнение и веднага преминал в речта си да говори върху други предмети: за недържане на постите, за баловете, които стават в постите, и прочее и свършил речта си без да упомене нито дума по случай рождения ден на Н. Ц. В. Княза. Така изложените обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите: Стат Николов, Хр. Н. Щърба-ков, Ив. Дюлгеров, Ив. Халачов, Никола Иванов, Недялко Марков, Георги Абаджиев, Дечко Караджов, Никола Симов, Пано Иванов, Алекс. Кана-зирски, Юрд. Костов и др.
При това същите присъствующи свидетели изповядват още, че с така произнесеното слово те ясно разбрали, че обвиняемий митрополит Климент им внушавал, подканял ги да накажат лицата, които изменят вярата, г. е. тия, които искат изменението на чл. 38-й от закона за конституцията — правителството и държавния глава.
Обвиняемий митрополит Климент за виновен не се признава, като казва, че в речта си, която държал на 14 февруарий т. г., не бил намесвал никакви политически работи и че показанията на свидетелите биле неверни, преиначени, или же, че не разбирали изказаното от него; обаче това твърдение се опровергава от показанията на присъствующите свидетели, не е съгласно и с другите обстоятелства по делото.
Прокурорския надзор, като има пред вид гореизложеното и въз основание членове 1,2, 13, п. 15 от Допълненията към Временните съдебни правила, обвинява Търновския митрополит Климент, родом от гр. Шумен, на 49 год., българин, православен, грамотен, под съд и следствие не бил, в това, че на 14 февруарий т. г. с произнасяне на въпросната реч в Съборната церква в гр. Търново е извършил следните запретени от закона деяния: първо, възбуждане населението, събравше се в храма, да върши престъпления, предвидени в чл. 55 от Отоманския наказателен закон /предвиждал е смъртно наказание/, без обаче да се е появило някое действие от горереченото подбуждане — деяние, предвидено и наказуемо по чл. 66-й, II алинея от Отоманския назакателен закон; второ, възбуждал е населението и против особата на Н. Ц. В. Княза, деяние, предвидено и наказуемо по чл. 5-й от Закона за престъпните деяния против особата на Н. Ц. В. Княза, и трето, нанесъл е оскърбление и разпространявал е устно клевета против особата на Н. Ц. В. Княза — деяние, предвидено и наказуемо по чл. чл. 8 и 9 от същия закон; заради това предава го на компетентния Търновски окръжен съд, за съдене заедно с участие на съдебни заседатели.
Настоящий обвинителен акт е съставен днес на 28 май 1893 год. в гр. Търново.
Прокурор: Г. Чолаков
АБАН, ф. 54, арх. ед. 39, препис.
Ганю Чолаков, възпитаник на митрополит Климент, бил преместен за прокурор в Търново във връзка с делото на своя благодетел.
Той имал незавидната брутална смелост да поддържа обвинение срещу благодетеля си- Климент Търновски. "Искам същевременно да увековеча едно име в България, - името на Ганю Чолаков", казвал Алеко на Найчо Цанов, когато му четял в ръкопис разказа си за Ганю Балкански.
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар