Съдбата на българската аристокрация след османското завоевание

Иван Пастухов (1878-1961г.) в своята "БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ" пише: "Турците са искали да наложат твърдо властта си в българските земи. Те унищожавали всичко, напомнящо тяхното свободно минало, и гледали да хванат здраво в ръцете си голямата маса от населението, като я поставят под своята пълна икономическа зависимост. Затова именно обявили, както гласят приведените фетви, всичките земи в Румелия, най-голямата част от които били български, за държавни, а раята българи по тях за крепостни... Ясно е, че съгласно тези фетви, постановленията на които са легнали в основата на земевладелското законодателство на Турция, селяните-българи са останали в онова крепостно състояние, в каквото ги заварило турското завоевание, но господари на земите не били българските боляри, а турските спахии и аристократи. Навярно само онези боляри са могли да запазят земите си, които са побързали да приемат исляма, защото това водело към унищожение на зимство и кяфирство и към пълно приравняване с мюсюлманите. В Босна земевладелците-боляри и самият бан приели мохамеданството и запазили своите имоти. В България положението е по-малко ясно в това отношение. Но от познатите факти може да се заключи, че от голямото множество на болярите едни са били избити още в началото на турското нашествие, а други отведени из Анадола в плен. За това свидетелствува Григорий Цамблак. Той говори за избиването на 110 български първенци от престолния град Търново и за заточението в Мала Азия на още много други из между най-видните и най-красивите търновски граждани още при падането на града. Че някои от заточените и други още са последвали примера на Шишманова син Александър, който приел исляма и умрял в бой за защита на султана, е твърде вероятно. Французкият пътешественик Бертрандон де ла Брукиер срещнал през 1433 г. при Фере румелийския бейлер бег, който бил „из България“, с дружина от 120 души. „Той беше роб на господаря си, но като имаше способност да пие добре, господарят му даде управлението на Гърция (Румелия) с 50,000 желтици доход ... Между войските му имало много българи, албанци и от други земи“. Явно е от тези думи, че бейлер-бегът бил българин и влякъл със себе си на военна служба и други българи. Но те са били незначително малцинство. Голямото мнозинство са загинали през боевете и земите им са минали в ръцете на султана. За избиването на боляри и близки до царя първенци говори и Синодика на Борила. Там се проглася и „Вечная память“ за „протокелиатин Приезд и за воевода Балдю, които бяха убити за вярата на своя господин.“ Също и за „Семира, Ионча, Добромира, Иваниша и всички, които с тях заедно се бориха мъжествено с проклетите турци и проляха своята кръв за православната християнска вяра“....  

Из "Похвално слово за св. Евтимий" на Григорий Цамблак: "Военачалникът – турчин, който беше поставен от турския цар да управлява града – повика при себе си божиите хора, които превъзхождаха другите по име, по добродетел и по благородство, за да се посъветва за някои общополезни дела. И те вървяха, следвайки вестителите, в неведение, както овцете вървят след тези, които ще ги колят, и всички, носейки своята кръв, бързаха да се доверят на убийствените десници. Щом ги видя в ръцете си, кръвожадният звяр посред църква ги изкла и, по-точно казано, ги освети, без да се засрами от белите коси, без да пощади младостта, а в забава на ножа превърна гърлата им. Жертви одушевени, словесни жертви, изгорени изцяло, кръстили се повторно в своята кръв; пролели посред църква кръвта си към кръвта на пророк Захарий, та заедно с Авел да се провикнат от земята към Господа; те, които са изпили чашата на мъчението, достойна да бъде изпита от любимците на Бога, които със своята кръв удавиха всички вражи пълчища, както тристатите на гордия фараон! О, свято опълчение! Не един по-напред, а друг по-после, но всички вкупом застанаха пред мъчителя, оплюха го и като се представиха на Христа, веднага се увенчаха! Мъчителят хвърли техните трупове за храна на птиците небесни, а Господ причисли духовете им към най-кротките ангели. О, воини, които вярата опазихте и броя си не намалихте! Чуйте и броя им: сто и десет бяха те, чиято кръв обагри църквата. И макар че бяха толкова много, не се разкъса мрежата на вероизповеданието. Такива бяха чадата на блажения Евтимий, така запазиха учението му, така въздадоха почести заради многото трудове, които този мъж положи за тях, като не само се лишиха от имот, дом, деца и сродници, но и до кръв се подвизаваха за благочестието, което получиха от него като отечески жребий. Достатъчна е тяхната честна и за ангелите похвална смърт, за да се достигне върхът на похвалите за Евтимий, за да не са нужни повече думи към разказа за неговите подвизи."

Съвременникът на падането на Търново, видинският митрополит Иоасаф, като констатира, че още тогава се почнал този процес/потурчването/, го обяснява така: ,О позор! И мнозина се прехвърлиха към непристойната Мохамедова вяра: едни, като се изпоплашиха и от страх, някои, като се омекчиха чрез ласкателства или като бидоха победени чрез материална придобивка, други пък се присъединиха към враговете, като поради простотията си се подмамваха с писма и хитрост“. С тези няколко думи наблюдателният митрополит изчерпал и основните причини, които подбудили маса българи да се „присъединят към враговете“. Патриарх Евтимий бил забелязал това и направил опит по време на заточението си да му попречи. Както казва Григорий Цамблак, под негово влияние „едни се освобождаваха от различни ереси, като от язви; други напускаха тъмата на сарацинското нечестие (т. е. мохамеданството); трети напускаха безумния си живот, като отърсена дреха“.
На снимката "Борилов синодик", Палаузов препис

⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

  Грета Костова- Бабулкова 
 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.