За изненада на мнозина, организираното масонство не е закрито от комунистическия режим, а от Богдан Филов (министър-председател) и Петър Габровски (министър на вътрешните работи), със съгласието на цар Борис ІІІ (за когото няма данни, че е бил масон, въпреки, че връзката между Великите ложи на Германия и Сакс-Кобургготския род е традиционна). Знае се, че превратът от 19 май 1934 г. има известен републикански характер – факт, който разделя членовете на Великата масонска ложа на България. Политизирането завладява и самата ложа, което е предопределящо за съдбата ѝ. От една страна застават Александър Цанков /емигрирал след 9-ти/, Богдан Филов /убит след 9-ти/, Петър Габровски /убит след 9-ти/, Асен Кантарджиев /емигрирал/, както и някои индустриалци.. Всички те защитават националните интереси на България и са обявени след 9-ти за фашисти.!!!
От друга страна са антигермански настроените масони, които виждат в хитлеризма най-голямата опасност за страната. Сред тях трябва да се отбележат имената на Венелин Ганев, Асен Златаров, Стойчо Мушанов, Атанас Буров, Кимон Георгиев, Димо Казасов, Дамян Велчев, Никола Петков. Има и трета група, която в съзвучие с каноните иска да помири двете крила и да запази съществуването на организацията. Тя се представя най-вече от д-р Константин Станишев, д-р Стоил Стоилов, д-р Христо Иванов, Крум Мутафов, Васил Стоилов.
На 19 юли 1940 г. е свикан велик масонски събор. Три месеца по-късно Законът за защита на нацията е внесен в Народното събрание и е гласуван по спешност от мнозинството на 24 декември 1940 г. Той се състои от две части – първата забранява всякакви тайни и международни организации на територията на царството, втората – урежда положението на евреите. Между появяването на закона и влизането му в действие изтича повече от една година. Това е единственият компромис, който масоните са успели да вземат от братята си в правителството. Време, достатъчно за уреждане на финансовите въпроси и изнасяне на най-ценните архиви и документи. След 9 септември 1944 г., масоните Кимон Георгиев, Димо Казасов, Венелин Ганев, Дамян Велчев, Никола Петков и част от антихитлеристки настроените братя останали в България влизат в ОФ, други допринасят за установяване на новата власт. Из "ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО МАСОНСТВО"
Но нека да видим кои са т. нар. фашисти..
От друга страна са антигермански настроените масони, които виждат в хитлеризма най-голямата опасност за страната. Сред тях трябва да се отбележат имената на Венелин Ганев, Асен Златаров, Стойчо Мушанов, Атанас Буров, Кимон Георгиев, Димо Казасов, Дамян Велчев, Никола Петков. Има и трета група, която в съзвучие с каноните иска да помири двете крила и да запази съществуването на организацията. Тя се представя най-вече от д-р Константин Станишев, д-р Стоил Стоилов, д-р Христо Иванов, Крум Мутафов, Васил Стоилов.
На 19 юли 1940 г. е свикан велик масонски събор. Три месеца по-късно Законът за защита на нацията е внесен в Народното събрание и е гласуван по спешност от мнозинството на 24 декември 1940 г. Той се състои от две части – първата забранява всякакви тайни и международни организации на територията на царството, втората – урежда положението на евреите. Между появяването на закона и влизането му в действие изтича повече от една година. Това е единственият компромис, който масоните са успели да вземат от братята си в правителството. Време, достатъчно за уреждане на финансовите въпроси и изнасяне на най-ценните архиви и документи. След 9 септември 1944 г., масоните Кимон Георгиев, Димо Казасов, Венелин Ганев, Дамян Велчев, Никола Петков и част от антихитлеристки настроените братя останали в България влизат в ОФ, други допринасят за установяване на новата власт. Из "ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО МАСОНСТВО"
Но нека да видим кои са т. нар. фашисти..
Богдан Филов, всъщност е виден български археолог, историк и политик. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940-1943) и регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944). Учен с важни приноси в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата. Много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. „Секретен фонд“ в Народния археологически музей, (прехвърлени в НИМ през 1980-те год.). Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро през лятото на 1918 г. Прави разкопки и проучвания в софийските църкви „Св. София“ (1910-1912), „Св. Георги“, (1915, 1921, 1932), както и в Боянската църква, (1920). По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилeн некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929-1931) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931-1933). Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920-1940); член на Управителния съвет на БАИ (1940-1944). Участва във всички международни конгреси по византология, от Букурещ (1924) до Рим (1937). Организатор и главен секретар на IV-ия византоложки конгрес. От 1918 г. е дописен член на БАН, а от 1929 - действителен член, а на 27 юни 1937 г., след смъртта на проф. Любомир Милетич, е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г.
1934г. се открива поредният конгрес на византолозите– учените, които проучват историята и миналото на нашите земи. Тъкмо на този конгрес ще се обсъжда истината, по отношение на нашата история.. Председател на конгреса е тогавашният председателят на БАН, акад. Богдан Филов, на снимката- показан при изнасянето на приветственото слово. Трима от изобразените на документалната фотоснимка от откриването на конгреса, свързани с дейността на конгреса в нашата родина, ще бъдат ликвидирани. Това са българският цар Борис ІІІ, председателят на БАН- Богдан Филов, по-късно министър председател и един от регентите на наследника на престола, както и братът на царя, един от организаторите на конгреса. Всъщност докладите от византоложките конгреси никога не са издавани на 100 %. В конгреса, състоял се в София през 1934 г. участват близо 180 човека и докладите на 50% от тях са наблъскани доста нагъсто в два тома. В края на 1938 г. Филов е поканен за министър на народното просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, а от 15.02.1940 г. с Указ №8 на цар Борис III оглавява Министерския съвет. Сериозен успех за правителството му е подписването на т. нар. Крайовска спогодба на 7.09.1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България. На 1.03.1941 г. Филов като министър-председател подписва в двореца „Белведере“ във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. Така на 19 април, наречен Български Великден българските войски навлизат в Югославия, а на 20.04. - в Гърция, и то без да се налага да водят активни бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войски в редица територии, населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, цар Борис III е обявен за “Цар-обединител”, а правителството неимоверно повдига своя престиж. Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-голямата част от Вардарска Македония, източният дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор. Съгласно т. нар. спогодба „Д-р Клодиус” България поема временен ангажимент да замени германските войски на територията на Македония, Моравско и Западна Тракия, като създаде администрация на тези райони и запази различни германски икономически интереси там. Българската армия има само охранителни функции в новоосвободените земи. Те са дадени "под временно българско управление". Окончателното прокарване на границите е оставено за периода след войната. На 13.12.1941 г. ръководеното от него правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т. нар. „Символична война“ на Съединените американски щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943-1944 г. Богдан Филов е несправедливо упрекван от комунистическата пропаганда за обвързването на България с Третия райх, като се пренебрегва факта, че това е била единствената възможност по него време, за да се запази България от пламъците на войната и постигане на националния идеал за обединение. Въпреки историческите превратности, днес Южна Добруджа е в рамките на България благодарение на усилията на цар Борис ІІІ и правителството на Богдан Филов. Премълчава се и факта, че решението за присъединяването към Тристранният пакт е силно повлияно от необявената мръсна война на комунистите срещу собствения си народ и държава. По времето на Царство България безродниците от бойната престъпна организация БРП, преименувана на БКП се поставят в услуга на чужда и враждебна на България сила – СССР, представляван от Коминтерна и с оръжие в ръце воюват срещу собствения си народ.
Другите обявени за фашисти са проф. Кантарджиев и още един от “Голямата петорка” на ратниците – Петър Габровски. Първоначално и те са били привлечени от масоните (ложа „Зора“), но в началото на 30-те години те напускат ложата. С напускането на ложата Асен Кантарджиев и Петър Габровски предизвикват сътресение в живота на българското масонство. Те изнасят вътрешна информация от ложата, като под тяхно влияние се публикува брошурата на Румен Янков “Списък на масоните в България” и други заглавия.
Другите обявени за фашисти са проф. Кантарджиев и още един от “Голямата петорка” на ратниците – Петър Габровски. Първоначално и те са били привлечени от масоните (ложа „Зора“), но в началото на 30-те години те напускат ложата. С напускането на ложата Асен Кантарджиев и Петър Габровски предизвикват сътресение в живота на българското масонство. Те изнасят вътрешна информация от ложата, като под тяхно влияние се публикува брошурата на Румен Янков “Списък на масоните в България” и други заглавия.
Ръководител на Ратничеството, проф. Асен Кантарджиев е един от деканите на Агрономическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и син на генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев, командвал Българските войски в Добричката епопея през 1916 година. Асен Кантарджиев на 16 години става доброволец в Македоно-Одринското опълчение. Завършва ШЗО и участва във Първата световна война като офицер. Два пъти повишаван в звание за бойни отличия. Носител на 4 кръста „За храброст“. Непосредствено преди 9. IX. 1944 г., проф. Кантарджиев напуска България и
се установява последователно в Германия, Аржентина и накрая в САЩ, където умира през 1981 година. Според някои сведения проф. Кантарджиев има присъди от „Народния съд“ във Варна, Бургас и София.
Другият, обявен за фашист е Петър Габровски, който е роден в Разград, но израства в Търново. През 1917 година завършва Школата за запасни офицери, след което участва в Първата световна война (1915-1918) като взводен командир. След войната завършва право в Софийския университет (1923) и специализира във Виенския университет (1924). Работи като адвокат в София. Член е на Висшия адвокатски съвет и на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати. През 1936 г. Габровски е един от основателите и ръководител на националистическата организация Ратничество за напредък на българщината. Петър Габровски е министър на железниците, пощите и телеграфите в четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов (1939-1940) и министър на вътрешните работи и народното здраве в първото и второто правителство на Богдан Филов (15 февруари 1940 – 14 септември 1943 г.).
След 9 септември 1944 г. Габровски е арестуван и изпратен в СССР заедно с тримата бивши регенти и група от други висши политически лица и военни, където са подложени на разпити. Групата е върната в София след повече от три месеца, на 3 януари 1945 г. за организирания от Отечествения фронт „народен съд”, по който Петър Габровски е един от подсъдимите бивши министри и е осъден на смърт.
Да видим сега т. нар. фашистки организации.. "Съюз на ратниците за напредъка на българщината" е основан на 19 юли 1936 година от група активисти на Българския младежки съюз „Отец Паисий“, начело с Асен Кантарджиев/емигрирал/ и Петър Габровски/убит/. Тези организации и членовете им са обявени за фашистки, а те всъщност защитават националните интереси. Според устава на Всебългарският съюз „Отец Паисий“- "организацията има за цел да работи за повдигане духа на нацията и запазване на националните добродетели, да противодейства на теченията, които застрашават националното единство. През 1931 година към Всебългарския съюз е създадена младежка организация, която по-късно се обособява в Български младежки съюз „Отец Паисий“. Ратниците за напредъка на българщината пък носят червени униформи, a емблемата на организацията е знакът „Богар-кръст“, ограден с кръг. Основният им лозунг е „Напред и нагоре“. Силно обвързани са с Българска православна църква. Един от основателите А.Белев казва: "Затова религиозното чувство в основата си е от същия род, от който е и националното чувство. И в двата случая на лице е чувството за личното отношение към едно надлично битие, за съпричастието в него и за зависимостта от него. Религиознотно чувство е личностно отношение към абсолютоното битие и в този смисъл се явява предпоставка и основа на националното чувство. Между християнството и национализмът няма и не може да има противоречие. Откъсването от света за спасението на собствената душа не е християнско. Човечеството се спасява чрез жертвата на Христа. Човек се спасява чрез жертвата за другите. Личното усъвършенстване, което изисква християнството, е възможно само в служба на социалната правда и на нацията." След Деветосептемврийския преврат и двете организации са забранени и ликвидирани. Представени фактите такива каквито са, сами говорят за себе си.. Лъжите за фашисти и фашистки организации продължават и днес да се разпространяват за съжаление..
Националенъ свѣтогледъ съ любовь къмъ историята и Родината- https://nacionalensvetogled.wordpress
Ползвани материали на проф. Асен Чилингиров
Прочетете още- Що е МАСОНСТВО
се установява последователно в Германия, Аржентина и накрая в САЩ, където умира през 1981 година. Според някои сведения проф. Кантарджиев има присъди от „Народния съд“ във Варна, Бургас и София.
Другият, обявен за фашист е Петър Габровски, който е роден в Разград, но израства в Търново. През 1917 година завършва Школата за запасни офицери, след което участва в Първата световна война (1915-1918) като взводен командир. След войната завършва право в Софийския университет (1923) и специализира във Виенския университет (1924). Работи като адвокат в София. Член е на Висшия адвокатски съвет и на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати. През 1936 г. Габровски е един от основателите и ръководител на националистическата организация Ратничество за напредък на българщината. Петър Габровски е министър на железниците, пощите и телеграфите в четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов (1939-1940) и министър на вътрешните работи и народното здраве в първото и второто правителство на Богдан Филов (15 февруари 1940 – 14 септември 1943 г.).
След 9 септември 1944 г. Габровски е арестуван и изпратен в СССР заедно с тримата бивши регенти и група от други висши политически лица и военни, където са подложени на разпити. Групата е върната в София след повече от три месеца, на 3 януари 1945 г. за организирания от Отечествения фронт „народен съд”, по който Петър Габровски е един от подсъдимите бивши министри и е осъден на смърт.
Да видим сега т. нар. фашистки организации.. "Съюз на ратниците за напредъка на българщината" е основан на 19 юли 1936 година от група активисти на Българския младежки съюз „Отец Паисий“, начело с Асен Кантарджиев/емигрирал/ и Петър Габровски/убит/. Тези организации и членовете им са обявени за фашистки, а те всъщност защитават националните интереси. Според устава на Всебългарският съюз „Отец Паисий“- "организацията има за цел да работи за повдигане духа на нацията и запазване на националните добродетели, да противодейства на теченията, които застрашават националното единство. През 1931 година към Всебългарския съюз е създадена младежка организация, която по-късно се обособява в Български младежки съюз „Отец Паисий“. Ратниците за напредъка на българщината пък носят червени униформи, a емблемата на организацията е знакът „Богар-кръст“, ограден с кръг. Основният им лозунг е „Напред и нагоре“. Силно обвързани са с Българска православна църква. Един от основателите А.Белев казва: "Затова религиозното чувство в основата си е от същия род, от който е и националното чувство. И в двата случая на лице е чувството за личното отношение към едно надлично битие, за съпричастието в него и за зависимостта от него. Религиознотно чувство е личностно отношение към абсолютоното битие и в този смисъл се явява предпоставка и основа на националното чувство. Между християнството и национализмът няма и не може да има противоречие. Откъсването от света за спасението на собствената душа не е християнско. Човечеството се спасява чрез жертвата на Христа. Човек се спасява чрез жертвата за другите. Личното усъвършенстване, което изисква християнството, е възможно само в служба на социалната правда и на нацията." След Деветосептемврийския преврат и двете организации са забранени и ликвидирани. Представени фактите такива каквито са, сами говорят за себе си.. Лъжите за фашисти и фашистки организации продължават и днес да се разпространяват за съжаление..
Националенъ свѣтогледъ съ любовь къмъ историята и Родината- https://nacionalensvetogled.wordpress
Ползвани материали на проф. Асен Чилингиров
Прочетете още- Що е МАСОНСТВО
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар