В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Един разказ за белогвардейците в Търново

На снимката- група командири на 1-ри армейски корпус във Велико Търново, 2 април 1922 г.
В центъра е ген. Александър Кутепов
След Европейската война Търновският край е свързан с Белогвардейската колония. Около 3000 били белогвардейците, настанени в Търново, Г. Оряховица, Елена и манастирите край Търново с разрешението на търновския владика Филип. Сред тях имало инвалиди от Руско-турската освободителна война и техни потомци, избягали от болшевишкия режим. Търновци ги посрещнали радушно, като освободителите. Търновските ветерани от войните Петър Шекеря (Шекерения) и особено търговецът Христо Тереев, голям общественик, чрез комитети, обикаляйки града и околните села, често събирали помощи за тях. Това съвпаднало с кампанията за издигане паметник на Шипка. Както било по традиция, включили се и жените от дружество „Радост“. Много деен бил д-р Константин Георгиев (имал рентгенов апарат), баща на д-р Янко Георгиев. Той бил обществено ангажиран - Червен кръст, борба срещу алкохолизма и туберкулозата. Като руски възпитаник съдействал богатите търновски лекари да предоставят вилите си на Качица на руските бежанци. Така била разкрита руска болница, ръководена от д-р Трейман. В друга вила бил устроен Руски дом за срещи, на които присъствали и българи. На Татянинден през зимата в Руския дом се събирали българи - руски възпитаници. През цялото време на чай се говорело на руски по най-различни теми. Търновци се справяли добре с руски език. В мъжката гимназия езикът се изучавал и по учебника на Петко Гъбюв. Той преиздавал много пъти учебника си. Освен това този учител се занимавал с издирване на хубави български изрази, поговорки и пр., които публикувал в Сборника за народни умотворения. П. Гъбюв имал идея и я предложил: българската азбука да се пригоди за турски език. По повод на руския език баща ми разказваше още, че в домашните библиотеки на търновски семейства имало руски книги и списания. Учителите в мъжката гимназия, включително и тези, завършили на Запад, ползвали руска литература и препоръчвали на учениците си да четат руски книги по различните предмети. В кооперативната библиотека на беляковските ученици имало няколко книги на руски език по стара история. Едно писание на д-р Чернев във вестник за гонене на белогвардейците баща ми считаше за „тесняшка акция“. Действително, търновци се оплаквали от изстрели (стрелби) през нощта около казармите, но не можело да се разбере кой стреля. Доста оръжие било изнесено от казармените складове след демобилизацията съгласно Ньойския договор. В Беляковец например имало скрито оръжие, понеже беляковчанин бил на работа във военен склад. След 9 юни 1923 г. започнало изземване на оръжието, но не всички го предали доброволно. Белогвардейците съчувствали на българите. Друга можело да бъде съдбата на България, ако Александър II не бил убит. Синът му Александър III, ориентиран към Запада, станал българомразец. Търновци споделяли пред руснаците, че цяла България плакала за Царя-Освободител, а ликувала след кончината на сина му. По обноски и облекло си личало, че белогвардейците са възпитани и културни хора, някои с благородническо потекло. Имали свой свещеник, организирали си хор. Търновската митрополия привлякла на работа техния свещеник Подубний. Доста били руските инженери, лекари, художници, учители. По това време нашите инженерни кадри били голяма рядкост. Белогвардейците помогнали за електрифицирането на града. Търновският общественик Александър Пенчев се свързал с тях. С негово съдействие и това на Земеделската катедра в града руски землемер се включил в организирания курс по землемерие в Беляковец през 1922 г. Д-р Трейман открил тубдиспансер на Света гора. Голям познавач на класическите езици бил Иля Кожин, учител в мъжката гимназия. Той често помагал на Й. Кулелиев и Ив. Йорданов при разчитане на старогръцки текстове. На днешната ул. „Пиколо“ руски лекар открил лаборатория срещу бяса. По това време доста били случаите на ухапани от скитащи се в града бездомни кучета. През 1924 г. Сговористкото правителство на Ал. Цанков отпуснало със закон пенсии на участниците в Освободителната война и на техните вдовици. На голяма почит били белогвардейците през 1928 г., когато се чествала 50-годишнината от освобождението на България. Те подарили на кмета Раев нарисувана от техни художници картина, която окачили в Общината. Заради тежкото финансово положение общо взето съдбата на белогвардейците не била лека. Мнозина от тях били принудени да извършват груба работа. Популярно станало четиристишието: „В Русия - княгиня./ В България - слугиня./ В Русия - с пагони./ В България - тикал вагони.“ 
Из книгата "Търновски кметове (1919-1945)- Олга Цанкова
Прочетете още- Белогвардейците в Търново
Из живописна България- Александър Дехтерев за Търново

1 коментар:

Mitaka41 каза...

Е, моя учител по руски беше Иван Иванович Соломахин, а майка ми беше учил Тронко

Авторско право

Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
ПОДКРЕПИ "СТАРО ТЪРНОВО"
Описание Сума
Дарение BGN

Абонирайте се, за да ни следите в